О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№890
С., 13.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 603 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Х. А., приподписана от адвокат Д. В., против решение № 225 от 7.10.2010 г., постановено по гр.д. № 295 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е оставено в сила решение № 77/21.06.2010 г., постановено по гр.д. № 397/2005 г. на Районен съд-Момчилград за уважаване на предявения от Е. Х. А. против С. А. Х. и Е. Х. А. ревандикационен иск по отношение на апартамент № 5, вх.А, ет.2 в жилищен блок 6 на [улица], [населено място].
Ответникът по касационната жалба Е. Х. А. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е придобил собствеността върху апартамента чрез сделка със С. А. Х., обективиран в нотариален акт №*, том *, дело № * г., като от показанията на свидетеля С. М. се установява, че от 2005 г. в имота живеят ответниците по иска. За неотносим е счетен факта, че последния път, когато свидетелят посетил апартамента в него не е присъствал ответника, тъй като, за да бъде налице упражняване на фактическа власт по отношение на даден недвижим имот, по никакъв начин не е необходимо съответното лице да присъстава постоянно в имота.
К. счита, че при постановяване на решението си съдът се е произнесъл по процесуално-правни въпроси, решение в противоречие с практиката на ВКС и по специално решение 737/56/ІІ ВС според което, за да приеме, че съществува определен факт, съдът трябва да се основе не само върху показанията на отделен свидетел, но е длъжен да обсъди и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, да се отнесе критично към доказателствения материал, както и ППВС 6/78 г., според което е необходимо съдът да направи пълна преценка на доказателствата, не само да ги изброи или преразкаже, а да направи разбор. Тезата е обоснована с твърденията в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че касаторът ползва спорното жилище, само въз основа на показанията на свидетеля М., без да съобрази твърденията на С. А. Х., че Е. А. не живее при нея и собствените му твърдения, че работи и живее в [населено място] и непълнотите в показанията на единствения разпитан по делото свидетел.
Поставеният въпрос за съвкупната преценка на доказателствата и доводите на страните е неотносим по настоящото дело. И. на страните по спора имат доказателствено значение само доколкото съставляват признание на неизгодни за тях факти, но когато се поддържат изгодни за съответната страна факти, то те съставляват твърдения, които подлежат на доказване с предвидените в процесуалния закон доказателствени средства. В случая относно упражняването на фактическата власт върху апартамента по делото са събрани само показанията на свидетеля М., поради което не е имало други доказателства в съвкупност, с които съдът да ги прецени, а твърденията на страните са разгледани с оглед отделяне на спорните от безспорните факти.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225 от 7.10.2010 г., постановено по гр.д. № 295 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: