2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№172
С., 11.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 1874 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. Д., чрез пълномощника му адвокат С. Л., против определение № 42 от 5.02.2013 г., постановено по гр.д. № 24 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение от 30.07.2012 г. по в.гр.д. № 1861/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав.
Ответниците по частната жалба Е. А. Б., М. А. Т., А. Е. Б. и Е. К. Т.-Т. не са изразили становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че по делото, на л.4 от производството пред районния съд, е приложено удостоверение за данъчна оценка изх.№15/06.01.2005 г., издадено от ТДД-С.-град, ДП-Т., сочещо, че спорния имот е с данъчна оценка от 17064 лева. Искът е предявен на 28.01.2005 година, поради което по отношение на определяне цената на иска следва да се прилагат разпоредбите на ГПК /отм./ – чл.55, ал.1, б.”б”. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на ? от данъчната оценка на имота, в случая цената на всеки един от предявените обективно съединени искове е 4266 лева., поради което обжалването пред касационната инстанция на решението на въззивния съд е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, поради цена на предявения иск под 5000 лева.
В случая по приложената на лист 4 от първоинстанционното дело данъчна оценка на имота е определена цената на предявените от Е. А. Б., М. А. Т., А. Е. Б. и Е. К. Т.-Т. против Д. П. Д. с искова молба вх. № 2171 от 28.01.2005 г. установителен иск за собственост и иск по чл.109 ЗС. Впоследствие същите ищци са предявили против същия ответник за същия имот иск по чл.108 ЗС по искова молба вх. № 32249 от 16.11.2005 г., по която е образувано гр.д. № 10065/2005 г. на СРС, 37 състав, на лист 5 от което /след дадени от съда указания/ е приложено удостоверение за данъчна оценка в размер на 22183.20 лв., установяваща цена на ревандикационния иск от 5545.80 лв. /определена съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм./. Предмет на касационното обжалване е именно произнасянето на съда по ревандикационния иск, разглеждането на който е било присъединено към първоначално предявените искове по гр.д. № 3457/2005 г. на СРС, 37 състав.
От изложеното следва, че неправилно е прието, че цената на иска, решението по който е предмет на касационно обжалване е под 5000 лв., поради което атакуваното определение следва да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 42 от 5.02.2013 г., постановено по гр.д. № 24 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на състава на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република България.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: