О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1098
гр.София, 30.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1042/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Н. И. и Л. И. Й. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 25586 от 08.08.2011 год. срещу въззивното решение № 876 от 01.07.2011 год. по в.гр.дело № 813/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 732 от 28.02.2011 год. по гр.дело № 10875/2009 год. на Варненския районен съд, 31-ви състав и е уважен предявения срещу касаторите иск по чл.108 ЗС, като са осъдени да предадат на К. И. П., С. К. С., Х. И. И. и И. Г. В. владението върху реална част с площ * кв.м. по исковата молба, а по влязъл в сила ПНИ с площ * кв.м./защрихована в синьо на скицата на л.96 от делото в РС/ от имот ПИ *, целият с площ от * кв.м. по ПНИ на с.о.”М.”, район „Вл.В.”, [населено място], при граници на реалната част: път, част от ПИ * и ПИ *.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на решението, евент. нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/допустимо ли е въззивната инстанция да постанови решението си единствено въз основа на показанията на свид.Г.В.-заинтересуван от изхода на делото, макар че същите да са в противоречие както със заключението на вещото лице по извършената техническа експертиза, приета от съда без възражения от страните, така също и с останалите материали по делото, касаещи границите на имота, и изобщо следва ли да се ценят при условие, че същият е допуснат като свидетел с оглед установяване на други обстоятелства по делото; б/допустимо ли е да бъде уважен ревандикационния иск при условие, че ищците не са представили доказателства за отнемане на имота с оглед допустимостта на извършената реституция по реда на ЗСПЗЗ, а не по други реституционни закони /ЗВСОНИ и др./, респ. за установяване било ли е в кръга на правомощията на поземлената комисия да издаде конкретното реституционно решение; в/ допустимо ли е въззивната инстанция да постанови решение за предаване на имот с площ 424 кв.м. при условие, че в петитума на исковата молба се претендират 400 кв.м., а след поисканата от ищците корекция съдът счел това процесуално действие за неизвършено поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса; г/ след като имотът е бил формално отнет от ответника, но той е продължил да упражнява фактическата власт върху него, следва ли да се счита, че теклата в негова полза придобивна давност е била прекъсната или че с поведението си е демонстрирал пред всички своителните си намерения като е отблъснал претенциите на ищците, и заповедта за отнемане на имота, визираща само Т. Н. И., касае ли втория ответник-Л. И. Й. и д/ може ли да се приеме, че ищците изобщо са предприели действия по неговото отстраняване, предвид че заповедта на кмета за отстраняване от имота е била издадена не по тяхно искане, а по искане на собственика на съседен имот. По отношение на последните два въпроса се твърди, че се решават противоречиво от съдилищата и се нуждаят от тълкуване.
Ответниците по касация са на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е безспорно, че ищците са наследници на Е. Р. Х., починала на 23.11.1975 год. В това им качество с решение № 895 от 04.07.2002 год. на ПК-В. им е било възстановено по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ правото на собственост в съществуващи/възстановими/стари реални граници върху лозе от един декар в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землището на[жк], м.”С. т.”, представляващо стар имот № 38. Собствеността е била възстановена окончателно със заповед № ПР-166/26.05.2006 год. по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот с идентификатор № * с площ * кв.м. в м.”М.”, а с протокол № 185 от 26.09.2006 год. правоимащите лица са били въведени във владение.
За разлика от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че между възстановения по ЗСПЗЗ имот и имота, получен в дял от Е. Х. Р., съгласно съдебната спогодба от 26.09.1957 год. по гр.дело № 698/1957 год., е налице съвпадение по отношение на три от границите, въз основа на което е направил извод, че се потвърждава твърдяната собственост към датата на отнемане на имота и включването му в ТКЗС. В тази насока, окръжният съд се е позовал на показанията на разпитания като свидетел Г. С. В., фигуриращ като един от съседите на дела на Е. Х. Р. по протокола от 26.09.1957 год. и като съсед на имот № 38/стар имот/ по комбинирания план за СО”М.”, в качеството си на собственик на имот № *, който уточнил, че имотът на Е. Р. граничи на север с негов имот и с Т. К./К./, на изток-със С. Г., на юг-с Р. К. С. и отдолу-път.
В. съд е приел по-нататък, че ответниците/сега касатори/ са установили владение върху имота в периода 1986-89 год., без да се доказва основанието за неговото предоставяне, а започналата да тече от 23.11.1997 год./чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/ придобивна давност е била прекъсната чрез упражнената през 2001 год. административна принуда и по отношение на частта от индивидуализирания имот със заповедта от 2006 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да са разрешавани противоречиво поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на конкретни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, според тълкувателното решение, се очертава с различни проявни форми – усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
В случая, формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не обосновават приложното поле на нито една от хипотезите, които се обхващат от чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С тях на практика се възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба за неправилност или за недопустимост на въззивното решение, които са твърдения за наличие на основания за отмяна или обезсилване на обжалвания съдебен акт и биха могли да бъдат проверявани от Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Както се посочи, за да се допусне касационно обжалване, необходимо е произнасянето по чл.290 ГПК да има приносен характер за съдебната практика. В случая, обаче разглеждането на касационната жалба по същество по реда на чл.290 ГПК, не би излезнало извън рамките на конкретния спор и не би спомогнало за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това се отнася както за първите три въпроса по изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, имащи процесуалноправен характер, които не съставляват затруднение за съдебната практика, така и за последните два въпроса, свързани с възражението на касаторите за придобиване по давност на процесния имот. Тук е достатъчно да се посочи, че с решения по чл.290 ГПК /срвн.напр.решение № 10 от 04.05.2011 год. по гр.дело № 308/2010 год. на ВКС, № ІІ г.о./ е прието, че когато към момента на влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/21.11.1997 год./, не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция, началният момент, от който може да тече придобивната давност, е възстановяването на собствеността. Ето защо, допускането на касационно обжалване на въззивното решение би било неоправдано. К. дължат на ответниците по жалбата разноските за адвокатско възнаграждение за това производство в размер на 600 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 876 от 01.07.2011 год. по в.гр.дело № 813/2011 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 25586 от 08.08.2011 год.
Осъжда Т. Н. И. и Л. И. Й. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на К. И. П., С. К. С., Х. И. И. и И. Г. В. сумата 600/шестстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/