3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№478
С., 10.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 651 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Т. П., приподписана от адвокат К. Т., против решение № 217 от 4.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1045 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което отменено решение № 211 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 737/2008 г. на Районен съд-Пещера и е постановено ново за определяне начина на реално ползване на УПИ * в кв.* по плана на [населено място] между Н. В. Н. и М. Д. Н., Х. Г. П., А. Т. П. и В. Г. П. съобразно скицата към заключението на експерта Б., депозирано пред въззивната инстанция, която е неразделна част от решението.
Ответниците по касационната жалба Н. В. Н., М. Д. Н., Х. Г. П. и В. Г. П. не са изразили становище налице ли е основание за допускане на касационно обжалване.
С първоинстанционното решение на А. П. е предоставено ползването на * кв.м., а на Х. П. – на * кв.м. и последният е сезирал окръжния съд с въззивна жалба, съдържаща доводи, че макар да е с най-голяма квота в съсобствеността от */* ид.ч. е получил дял равен или по-малък от тази на другите съсобственици. Във възражението си А. П. е оспорил жалбата с твърдения, че Х. П. е собственик само на * от урегулирания поземлен имот. В. съд е приел, че представените доказателства установяват права в съсобствеността, както следва: */* ид.ч. за Х. П., */* ид.ч. за А. П., */* ид.ч. за В. П. и */* ид.ч. ма М. и Н. Н.. Възприет е изготвения въз основа на тези права вариант за ползване на свободната незастроена площ, като съобразен с правата на страните, разположението на входовете на сградите, оставените за общо ползване площи, даващи възможност за преминаване и обслужване на сградите, съобразяването на собствеността на сградите с разположението на площите за индивидуално ползване. Отчетена е застроената площ на сградите, собственост на отделните страни, която е извадена от подлежащата им на разпределение на ползването площ – * кв.м. за М. и Н. Н., като собственици на първия етаж от жилищната сграда със застроена площ * кв.м.; * км. За Х. П., като собственик на втория етаж от жилищната сграда със застроена площ * кв.м. и * кв.м. за А. П. като собственик на паянтовата жилищна сграда, както и площта от * кв.м., оставена за общо ползване. Останалите свободни * кв.м. са разпределени, както следва: на М. и Н. Н. – * кв.м., на А. П. – * кв.м., на Х. П. – * кв.м. и на В. П. – * кв.м.
К. счита, че при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по въпроса „може ли да се извърши разпределение на реално ползване на свободно /незастроено/ дворно място на съсобствен имот, без преди това от квотите на собственост на отделните собственици да бъде приспадната застроената площ на собствените им жилищни сгради и постройки”.
Тълкуване на съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е дадено в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Развитата от касатора мотивировка на поставения въпрос е свързана не с непълнота или неяснота на нормативната уредба или необходимост от преодоляване на неправилна съдебна практика, а с тезата му, че от квотата на Х. П. върху дворното място следва да се приспадне цялата застроена площ на масивната жилищна сграда, а не * от нея, тъй като той е собственик на първия етаж, който покрива изцяло застроената площ на сградата, а втория жилищен етаж, собственост на М. и Н. Н., ползва свободното въздушно пространство над първия етаж, като с възприетия от съда подход се нарушават правата на собственост и ползване на касатора върху свободното дворно място. Посочената обосновка е изцяло неотносима към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по същество съставлява касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, въз основа на който се преценява основателността на касационната жалба, но който е неотносим при преценка наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
К. поддържа и наличието на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на решение № 248/17.05.2010 г. по гр.д. № 237/2010 г. на ОС-Пазарджик относно квотата на собственост на Х. П. върху дворното място. С посоченото решение е отхвърлен предявения от Х. П. против А. П. ревандикационен иск по отношение на процесния имот, основан на твърденията, че ищецът е собственик на урегулирания поземлен имот, а ответникът го владее без правно основание. Отразените в мотивите на съдебното решение изводи относно правата на Х. П. са направени въз основа на представените в това съдебно производство доказателства и доводи на страните, които са различни от релевираните в настоящото производство, поради което не е налице противоречиво разрешаван въпрос относно правата на Х. П. в съсобствеността на процесния имот.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 217 от 4.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1045 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: