2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1038
[населено място], 17.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1111 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.05.2011г. постановено по гр.д. № 15062/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-г отд., с което е обезсилено решение от 30.07.2010г. на Софийски районен съд, 36 състав по гр.д. №44479/2008г. и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост от Е. О. В. против Д. П. С. относно дворно място в [населено място], кв. Д., м. „Г.-А. с площ * кв.м., при съседи: М. Б., Т. В., път и В. К., заедно с изградената в него постройка.
Касационната жалба е подадена от ищцата Е. О. В. чрез пълномощника й адв. Б.. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, а именно: неправилно приложение на закона по въпроса за придобиване по давност на недвижим имот чрез 10-годишно владение.
Ответникът Д. П. С. чрез пълномощника си адв. Б. развива съображения за недопускане на касационно обжалване; претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост. Ищцата Е. В. претендира, че е собственик на имота по силата на давностно владение като изнася, че мястото е заплатено на държавата през 1994г. от нея и бившия й съпруг Ч. М., като същото е било предоставено за ползване по ПМС № 21/63г. на наследодателя на съпруга й; имотът бил заплатен с лични на ищцата средства и тя осъществява владение върху него от 1994г. със съзнание, че имотът е нейна собственост. През 1999г. е прекратен брака й с Ч. М. и когато решила да се снабди с нотариален акт за мястото установила, че е водено дело за него и че трети лица предявяват права върху имота.
Установява се, че с удостоверение от 14.12.1966г. на Г. И. М. е предоставено право на ползване върху място от 700 кв.м. в землището на Д., м. „Г. А.”. Наследниците на Г. М. – Ч. и Л. М. са заплатили през 1996г. на [община] стойността на мястото. Бракът между ищцата и Ч. М. е сключен през 1993г. и е прекратен през 1999г.
Наследодателят на ответника – П. С. е придобил имота чрез договор за продажба, сключен през 1996г. с на лицата /наследници на Г. С. Ф./, в чиято полза е възстановена собствеността върху същия имот по реда на ЗСПЗЗ.
С влязло в сила решение № 1468 от 09.01.2007г. по гр.д. № 2390/2005г. на ВКС, ІVг.о. е уважен предявен от ответника по настоящия иск Д. С. против Л. и Ч. М. иск за предаване владението върху имота, съставляващ УПИ *,* в кв.* по плана на С., в.з. „Г. а.”. В мотивите е прието, че собствеността не е придобита от М. на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като построената в имота барака не представлява сграда по смисъла на цитираната разпоредба и не дава право на ползвателите за изкупуване; прието е и че цената на имота е заплатена извън срока по §4а, ал.5 ПЗР ЗСПЗЗ.
В обжалваното решение въззивният съд на първо място е приел претенцията за недопустима поради липса на правен интерес, тъй като ищцата не осъществява фактическа власт както при завеждане на иска през от 2008г., така и към настоящия момент.
На второ място съдът е изложил и подробни съображения за неоснователност на претенцията. След обсъждане на свидетелските показания е счел, че ответникът се легитимира като собственик, а ищцата не е могла да придобие имота по давност. Позовал се е на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, според който приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, но по никакъв начин не е обосновала соченото основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос за придобиване на недвижим имот по давност е твърде общ и не е свързан с решаващите изводи на съда в обжалваното решение, които са за недопустимост на иска поради липса на правен интерес. В т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на О. на ВКС са дадени подробни разяснения кога правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Такива съображения в изложението на касаторката /което е от едно изречение/ не са развити.
Предвид изложеното следва да се приеме, че липсва поддържаното основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът Д. С. претендира присъждане на разноски, но не е направил такива в касационното производство.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.05.2011г. постановено по гр.д. № 15062/2010г. на Софийски градски съд, ІІ-г отд. по касационната жалба на Е. О. В. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: