1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
[населено място], 27.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 9 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 630 от 13.05.2011г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 400/2011г., с което е обезсилено решение № 263 от 30.031.2011г. по гр.д. № 12827/2010г. на Варненски районен съд и е прекратено производството по предявения от В. А. В. против В. Т. Л. иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ответницата не притежава право на преминаване през недвижимия имот на ищеца в землището на [населено място], [община], обл. В. в местн. „Е.”, представляващ имот № * по картата на възстановената собственост с площ * дка. С решение № 1219 от 28.10.2011г. по същото дело е оставена без уважение молба на В. А. В. за поправка на очевидни фактически грешки, допълване на решението, както и за изменението му в частта за разноските.
Касационната жалба е подадена от ищеца В. А. В. и е насочена срещу основното въззивно решение от 13.05.2011г. Жалбоподателят претендира допускане на касационно обжалване по въпроса : налице ли е спорно право, което се нуждае от защита и дали предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради отпаднало основание? Поддържа, че съдът е разрешил въпроса като не се е съобразил със задължителната съдебна практика в т.19 от Т. № 1/2000г., според което мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Поставя и втори въпрос: може ли въззивната инстанция да отменя решение на първоинстанционния съд постановено по новия ГПК като се мотивира по стария ГПК? К. също така счита, че е необходимо уеднаквяване на практиката по тези въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата В. Т. Л. не е представила писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по отрицателен установителен иск за установяване, че в полза на ответницата не съществува право на преминаване през имота на ищеца. Ищецът е собственик на земеделска земя по правна сделка – договор за замяна, сключен с министъра на земеделието и горите през 2004г. Имотът му представлява имот с № * по картата на възстановената собственост на м. „Е.” в землището на [населено място], [община]. През имота е обособен път за преминаване по силата на заповед на местния кмет, която заповед ищецът е обжалвал. Ответницата е собственик на съседен имот и твърди, че има право да преминава през имота на ищеца. С тези твърдения е обусловен правния интерес от водене на иска. Представена е Заповед №2 от 09.02.2010г. на кмета [населено място], [община], с която е наредено осигуряване на временен път за преминаване на собствениците на имот по §4 ПЗР ЗСПЗЗ през имот № * в местн. „Е.” за достъп до обществен главен път В. – Б. като определеното за преминаване място е застлано с бетонови железопътни траверси с ширина 2,80 м. Посочено е, че служещия имот е собственост на В. А. В.. В отговора на исковата молба и във въззивната жалба ответницата е посочила, че заповедта на кмета на [населено място] е обжалвана и е обявена за нищожна, след което тя е престанала да преминава през имота на ищеца, а и той е поставил бариера, препятстваща преминаването.
Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като с влязло в сила решение на административен съд е отменена заповедта на административния орган, а ответницата не оспорва, че имотът е собственост на ищеца и че тя не притежава право на преминаване през него. По тези съображения съдът е намерил иска за недопустим.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По формулирания от касатора първи правен въпрос дали е налице спорно право, което се нуждае от защита и дали предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради отпаднало основание се поддържа противоречие с т.19 на Т. № 1/2000г., която е посветена на характера на мотивите на въззивната инстанция. Такова противоречие липсва. В случая следва да се отчете, че първоинстанционното решение е обезсилено, поради възприетата от въззивния съд недопустимост на иска. Именно поради това мотивите на Варненски окръжен съд не съдържат обсъждане на събраните доказателства по съществото на спора, а са ограничени от преценка на правния интерес на ищеца. В тази хипотеза крайният извод на въззивния съд не е за съвпадение или несъвпадение с приетото от първата инстанция – такава констатация се извършва при валидно и допустимо решение. Когато установи недопустимост на решението въззивният съд следва да постъпи именно както е процедирал Варненски окръжен съд.
Вторият повдигнат в изложението въпрос е свързан с допусната от съда грешка. В решението съдът се е позовал на чл. 209 ГПК/отм./ като основание за обезсилване на първоинстанционното решение, въпреки, че в началото на мотивите е посочил, а и от начина на разглеждане на делото е несъмнено, че производството се развива по реда на сега действащия ГПК. Касае се за техническа грешка, която не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Отделно от това, и по двата процесуални закона правомощията на въззивната инстанция при установена недопустимост на иска са еднакви.
На последно място касаторът се позовава на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК с твърдение, че поставените въпроси са основополагащи и разрешаването им има съществено значение за точното прилагане на закона в разглежданата материя. Не са развити обаче конкретни съображения за обосноваване на някоя от проявните форми на значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както те са посочени в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.4.
Предвид изложеното след като не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 630 от 13.05.2011г. постановено от Варненски окръжен съд по гр.д. № 400/2011г. по касационната жалба на В. А. В. [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: