О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
[населено място], 18.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№347 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Я. И. Я. и Д. И. Я. срещу определение на В. окръжен съд, Гражданско отделение, № 2011 от 23.06.2010г. по ч.гр.д. №1220/2010г. С него съдът е оставил в сила определение на В. районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 1500/2010г. като недопустимо.
В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че ищците не оспорват правата на ответниците върху целия имот, а само на част от него Сочат, че оспорването е за целия имот, но интересът на ищците е свързан само с тази част от имота, която е част от имот № 2969 по предходния план на местността. Обосновават правния си интерес с това, че евентуалното право на собственост върху процесната част на трето лице би осуетило възможността те да проведат процедурата по § 4з ПЗР ЗПСЗЗ.
В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК частните жалбоподатели сочат, че произнасянето на касационната инстанция по въпроса за правния интерес от предявяване на иска ще допринесе за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като по този въпрос няма съдебна практика.
Ответникът по частната жалба Н. Т. Г. я оспорва. Останалите ответници не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
Преди да пристъпи към преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Предявен е пред В. районен съд иск от Я. И. Я. и Д. И. Я. против десет физически лица – наследници на К. Х. М. по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че наследодателката на ответниците, респ. ответниците, не са собственици на реална част с площ 286 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.5418.4295, находящ се в[населено място], кв. Г.. Ищците са собственици на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ на имот с идентификатор 10135.5418.2892 с площ 600 кв.м. и считат, че при отричане правата на ответниците ще могат да закупят разликата над 600 кв.м. по реда на § 4з ПЗР ЗСПЗЗ. В уточнение на иска заявяват, че упражняват фактическа власт върху спорната част, но не твърдят да са нейни собственици, а имат намерение за в бъдеще да придобият собствеността по посочения законов ред.
Първоинстанционният съд е прекратил производството като е приел, че с установителен иск са бранят собственически права върху имот, а не бъдещи такива, поради което бъдещата възможност ищците да придобият имота не обуславя правния им интерес от отричане правото на собственост на ответниците.
С обжалваното определение В. окръжен съд е оставил в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, като е изложил съображения, че не е налице интерес от водене на иска, тъй като с претендираното от ответниците право не са засегнати съществуващи права на ищцовата страна. Ищците не твърдят да са собственици на процесната част от 286 кв.м., а фактът, че евентуално могат да придобият собствеността не обосновава правен интерес от иска.
В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че разрешаването на правния въпрос за интереса от установителния иск е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по въпроса няма съдебна практика. Друга обосновка това основание за допускане на касационно обжалване не е направена.
При горните данни съставът на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението. Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешеният от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая не са обосновани горните предпоставки. По въпроса за правния интерес от отрицателен установителен иск има утвърдена съдебна практика. Несъмнено е, че установяването, че ответникът не е собственик следва да рефлектира в правната сфера на ищеца. В случая това не е така. Ищците като ползватели са придобили по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ собствеността върху 600 кв.м., но не могат да легитимират собствеността си върху останалата владяна от тях част над 600 кв.м., която именно е спорната част. Поради това те нямат интерес да оспорват правата на ответниците, още повече, че съгласно чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ границите на имотите са установени с плана на новообразуваните имоти, който те са обжалвали безрезултатно.
При така изложените изводи не е налице основание по чл. 280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2011 от 23.06.2010г. на В. окръжен съд, Гражданско отделение по ч.гр.д. №1220/2010г. по жалбата на Я. И. Я. и Д. И. Я. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: