О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№921
гр.София, 19.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 700/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Н. К. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 620 от 02.05.2011 год. срещу въззивното решение от 17.03.2011 год. по в.гр.дело № 7/2011 год. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 12.11.2010 год. по гр.дело № 410/2009 год. на Монтанския районен съд, с което е разпределено ползването на поземлен имот с идентификатор * с площ * кв.м. с трайно предназначение – за друг вид производствен складов обект, ведно с намиращите се в имота промишлени сгради, както следва: Д. Д. К., като майка и законен представител на малолетните деца А. А. К. и А. А. К., да ползва частта от имота, обозначена като дял първи по вариант трети на скицата към допълнителното заключение на вещото лице инж.Л.Г. от 26.05.2010 год. /л.68 от делото в РС-Монтана/, оцветена с прекъснати сини линии с площ от * кв.м.; П. А. К., при участието на А. Н. К.-трето лице помагач на ответника К./сега касатор/, да ползва частта от имота, обозначен като дял втори от вариант трети на същата скица, оцветена с прекъснати зелени линии на скицата, а за общо ползване и от двата дяла е определена площ от * кв.м., оцветена в жълто на скицата.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречива практика на ВКС по въпроса дали в производство, в което се засягат права или интереси на дете, което е навършило десетгодишна възраст, следва същото да бъде изслушано в съдебната зала с позоваване на решение № 1392 от 11.12.2008 год. по гр.дело № 5867/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 1007 от 11.10.2007 год. по гр.дело № 832/2006 год. на ВКС, ІІ г.о. и б/ необходимост от произнасяне по въпроса дали нарушението на чл.15, ал.1-6 от Закона за закрила на детето, а именно неучастието на Дирекция „Социално подпомагане” в производството и неизслушването на навършило десетгодишна възраст дете в съдебната зала, води до незаконосъобразност на решението.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Производството по чл.32, ал.2 ЗС е било образувано по искова молба на Д. Д. К., като майка и законен представител на малолетните деца А. А. К. и А. А. К., срещу ответника П. А. К. за разпределение ползването на парцел * от кв.* с площ * кв.м.,а по кадастралната карта-поземлен имот с идентификатор *, с подобренията върху него: седем броя гаражи, три производствени цеха с офис и склад, който имот е бил закупен с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. от касатора в полза на трите му деца: П., А. и А.. В течение на процеса, с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год. ответникът П. А. К. дарил своята * ид.ч. от имота, предмет на иска, на касатора А. Н. К.. С определение от 18.02.2010 год. районният съд конституирал последния като трето лице-помагач на ответника П. А. К..
П. решение е било обжалвано от третото лице-помагач на ответника с оплаквания, че интересът на децата-ищци по делото е нарушен, тъй като не били изслушани от съда, въпреки, че са навършили десетгодишна възраст. Поддържано е и оплакване, че неправилно в производството по разпределение на ползването участвал несобственик-П. А. К..
В. съд оставил в сила решението на първата инстанция, като се е позовал на чл.226, ал.1 ГПК, съгласно който ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, а съгласно чл.226, ал.3 ГПК решението съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя. Прието е, че интересите на децата А. А. К., родено на 19.03.1998 год. и А. А. К., родено на 24.02.2000 год. не налагат изслушването им, когато се касае за имуществен спор, какъвто е и процесния.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие между решение № 1392 от 11.02.2008 год. по гр.дело № 5867/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 1007 от 11.10.2007 год. по гр.дело № 832/2006 год. на същото отделение. С първото от посочените решения се приема, че изслушване на малолетното дете в производството по иск по чл.135 ЗЗД не се налага, тъй като се касае не за лични, а за имуществени негови права, които са защитени чрез ползваната от майката, с която имат общи интереси, адвокатска защита, както и чрез упълномощаването на адвокат от името на детето. Във второто решение съставът на ВКС, ІІ г.о. изобщо не е проверявал правилността на обжалваното въззивно решение по същество, а е обезсилил същото, като постановено по недопустим иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от прокурора за обявяване за нищожен договор за покупко-продажба. В уводната част на мотивите на решението на ВКС, ІІ г.о. по гр.дело № 832/2006 год. само са възпроизведени съображенията на въззивния съд, в т.ч. и че били нарушени императивните норми на чл.15, ал.1-6 от Закона за закрила на детето с неизслушване на 13-годишното малолетно дете от съда и то към момента на постановяване определението за даване на разрешение за сделката и към момента на сключване на договора и на чл.10 от същия закон с неизискването на становище от Дирекция „Социално подпомагане”.
Липсва и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Преди всичко, касаторът не прави оплаквания, че евентуалното неизпълнение на задължението на съда по чл.15, ал.1-6 З. е довело до неблагоприятно за подпомаганата от него страна решение. Оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото й на защита в процеса е заинтересувана да прави страната, която твърди, че са накърнени нейните, респ. на подпомаганата от нея страна, права и интереси, а не тези на противната страна.
Предвид на това, безпредметно е допускането на касационно обжалване на въззивното решение, още повече, че изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съотв. за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на конкретни разпоредби по реда на чл.290 ГПК /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.03.2011 год. по в.гр.дело № 7/2011 год. на Монтанския окръжен съд по жалба вх.№ 620 от 02.05.2011 год. на А. Н. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/