О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 16.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1259 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Г. Д. и Д. Х. Д., чрез пълномощника им адвокат Г. Ч., против решение № 178 от 23.06.2011 г., постановено по гр.д. № 169 описа за 2011 г. на Апелативен съд-В. Т., с което е потвърдено решение № 91/15.12.2010 г. по гр.д. № 1/2010 г. на Окръжен съд-Русе за отхвърляне на предявения от Д. Г. Д. и Д. Х. Д. против К. И. П. установителен иск за собственост на 114.42/276.13 ид.ч. от апартамент № 11, тризонет в сградата на бул.”С.” № 37, [населено място] с площ по нотариален акт от 161.71 кв.м., а по скица на СГКК-Р. – от 276.13 кв.м.
Ответникът по касационната жалба К. И. П., чрез пълномощника си адвокат М. П., поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените в настоящото производство разноски.
[фирма], [населено място], трето лице-помагач на страната на ответника К. И. П. не е изразило становище в настоящото производство.
Ищците Д. и Д. Д. са основали иска си на следните твърдения: през 2005 г. са придобили апартамента при условията на СИО, като квадратурата му по нотариален акт е 161.71 кв.м., но действителната му площ е със 114.42 кв.м. повече /дължаща се на узаконена от строителя на сградата надстройка/; върху апартамента била наложена ипотека за банков кредит и през 2008 г. била предприета публична продан и през същата година било получено постановление за възлагане на апартамент с площ от 161.71 кв.м., а през 2009 г. – ново постановление, но за апартамент с площ от 276.13 кв.м., като такъв апартамент ЧСИ не бил оценявал и продавал и с незаконното създаване на второто постановление узаконявал собственост на купувача и върху площта от 114.42 кв.м., която той не бил заплатил. Считат, че в резултат на предприетата публична продан на апартамент от 161.71 кв.м. е възникнала съсобственост между страните при права 161.71/276.13 ид.ч. за купувача и 114.42/276.13 ид.ч. за ишците.
Въззивният съд е проследил и установил фактите по построяването на апартамента с площ от 276.13 кв.м., придобиване на собствеността му от ищците, предприетите действия по публична продан и обстоятелството, че описанието на имота в нотариалните актове за договорна ипотека, в обявлението за публична продан на имота по изпълнителното дело и в първото постановление за възлагане от 25.07.2008 г. напълно съответства на това по документа за собственост на ищците Д. и Д. Д. по нотариалния акт, с който са закупили имота през 2005 г. Счетено е, че ответникът е станал собственик на процесния апартамент като самостоятелен обект, независимо от неговата площ, тъй като предмет на публичната продан е бил самостоятелния обект апартамент № 11 с посочени в постановлението за възлагане помещения на всяко от трите нива и граници, които го индивидуализират до степен да бъде отграничен от всеки друг недвижим имот, като различията в квадратурата на апартамента, посочена в постановлението за възлагане и действителната такава, не са основание за възникване на съсобственост. Отношенията между продавача и купувача при установена разлика в площта на предмета на продажбата се уреждат в съответствие с разпоредбата на чл.210 от ЗЗД, които правила обаче са неприложими при публичните продажби. Прието е, че наведените в исковата молба и във въззивната жалба твърдения, че „ такъв апартамент ЧСИ нито е ценил, нито е продавал и че със незаконното създаване на второто постановление за възлагане се узаконява една собственост на купувача в размер на 114.42 кв.м., която той не бил заплатил”, не са обстоятелства, които имат значение за преценка основателността на предявеният положителен установителен иск. Посочената във второто постановление за възлагане с дата 25.07.2008г., получено от ищците на 16.11.2009 г. площ на процесния апартамент, не създава право на собственост в полза на ищците Д. за твърдените идеални части от имота, в подкрепа на който извод е и обстоятелството, че в съответствие с разпоредбата на чл.496 ал.1 и ал.2 от ГПК придобивното основание въз основа на възлагателно постановление, издадено в осъществена публична продан, е деривативно – правата на купувача са производни от правата на собственика –длъжник, чийто имот е изнесен на публична продан. Длъжниците са притежавали право на собственост върху целия самостоятелен обект – жилище апартамент № 11 тризонет, подробно описан в нотариалния акт от 1.09.2005 г., поради което след придобиването му от публичната продан ответника е станал собственик на целия имот и без значение за правото на собственост е несъответствието в площта по документа за собственост на длъжниците, и реалната такава, тъй като независимо, че са притежавали реалната площ на имота още с придобиването от праводателя си, длъжниците не са упражнили правата си спрямо него нито по реда на чл.210 от ЗЗД, нито чрез поправка на нотариалния акт в тази част.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материално правния въпрос, разрешен в обжалваното решение относно приложението на чл.496, ал.2 ГПК, по който текст не е установена практика, материализирана в актове на ВКС. Поддържат, че се касае до тълкуване на закона относно правата, придобити по извършена публична продан при наличието на фрапиращи разлики в квадратурата на възложения имот и неговата реална такава и дали съдът правилно е приел, че единствената правна възможност за упражняването на правата на ищците по отношение на разликата в квадратурата е упражняването на правата по чл.210 ЗЗД или поправка на нотариалния акт към момента на придобиване на имота или това действие може да се извърши на един по-късен етап.
Разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК определя публичната продан като деривативно придобивно основание, т.е. купувачът придобива само този обем права, които са притежавали длъжниците, собственици на недвижимия имот, предмет на проданта. Правната норма е ясна и не се налага тълкуването й, поради което разглеждането на настоящия спор няма да доведе до развитието на правото. Контекста, в който е поставен въпроса, а именно правното значение на разлика в квадратурата на възложения имот и неговата реална квадратура, е свързан с индивидуализацията на вещта, като предмет на осъществено деривативно придобивно основание. В тази връзка също липсва необходимост от тълкуване, тъй като съществува трайна практика, че застроен недвижим имот се описва чрез граници, местонахождение, вид на помещенията, отграничаващи го от другите подобни самостоятелни обекти на вещи права. Каква друга правна възможност притежават ищците по отношение разликата в квадратурата е без правно значение дали същите се легитимират като съсобственици на претендираните идеални части, поради което преценката правилността на извода на въззивния съд, че единствената им правна възможност е упражняването на правата по чл.210 ЗЗД или поправка на нотариалния акт към момента на придобиване на имота, е неотносима към изхода на спора.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касаторите следва да възстановят на ответника по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер на 700.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 178 от 23.06.2011 г., постановено по гр.д. № 169 описа за 2011 г. на Апелативен съд-В. Т..
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и Д. Х. Д., ЕГН [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат Г. Ч. да заплатят на К. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: