О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
София, 21.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1191 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Х. М., чрез пълномощника й адвокат Д. К., против решение № 33 от 26.04.2010 г., постановено по гр.д. № 225 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 1407 от 10.11.2009 г. по гр.д. № 4751/2008 г. на Районен съд-Бургас в частта за квотите и е постановено друго, с което дела на И. Х. М. от допуснатите до делба земеделски имоти е определен на 12/240 ид.ч., вместо 12/120 ид.ч., както е било по първоинстанционното решение.
Ответниците по жалбата Г. П. Г., И. П. Г. и Г. И. Д. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а С. А. С., И. А. С., Т. Щ. В., И. Щ. В., Д. К. В., Й. К. К. и С. Д. Ч. не са изразили становище.
Първоинстанционното решение е било обжалвано само от И. Х. М., която е поддържала, че дела й в съсобствеността е 24/120 ид.ч., вместо 12/120 ид.ч. Въззивният съд, излагайки съображения кога наследодателят и придобил собствеността и проследявайки наследственото правоприемство съобразно приложимата нормативна уредба, е приел, че правата на И. Х. М. в съсобствеността са 12/240 ид.ч. и с оглед рамките на въззивните оплаквания за неправилно определяне на дяловете на съделителите, е отменил първоинстанционното решение в частта относно дяловете.
Касаторът И. Х. М. счита, че въззивният съд недопустимо е влошил положението й като жалбоподател, нарушавайки чл.271, ал.1 ГПК, като по този въпрос решението му противоречи на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г, ВКС, ОСГК, като и на приложеното съдебно решение, постановено от тричленен състав на ВКС по реда на чл.218а и сл.ГПК-отм. В т.14 на посоченото тълкувателно решение са дадени указания за правомощията на въззивния съд при констатирана недопустимост или нищожност при частично обжалване при регламентацията на ГПК от 1952 г./отм./, поради което същото е неотносимо към поставения въпрос.
По приложението на чл.208, ал.2 ГПК-отм., идентична с чл.271, ал.1 ГПК относно неправилните решения, е дадено тълкуване, че въззивният съд не може да отрече на страната права, признати от районния съд и неоспорени от насрещната страна чрез жалба, с което да влоши положението на жалбоподателя – решение № 270 от 20.05.2000 г. по гр.д. № 1434/1999 г., ВКС, ІV г.о. Решението на въззивния съд по въпроса за възможността при частично обжалване да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение и по отношение на права, които не са били предмет на обжалване от друга страна в процеса, е постановено в противоречие с посоченото решение, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 33 от 26.04.2010 г., постановено по гр.д. № 225 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Р. България в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: