О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№419
гр.София, 12.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 467/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. А. Р. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 5191 от 29.02.2012 год. срещу въззивното решение № 181 от 30.01.2012 год. по в.гр.дело № 2137/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, 8-ми граждански състав, с което е отменено изцяло решение № 26 от 04.03.2008 год. по гр.дело № 2105/2006 год. на Пловдивския районен съд, 6-ти гр.състав за изнасяне на публична продан на допуснатите до делба земеделски земи в землище Г., общ.К. и вместо него делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК/отм./ чрез разпределение на шест дяла по колена между наследниците на Д. В. П./починал на 06.05.1920 год./, И. В. П./починал на 28.08.1933 год./, В. В. К./починала на 14.01.1965 год./, С. В. Б./починала през 1949 год./, А. В. К./починала на 29.01.1963 год./ и З. В. Б./починала на 25.11.1959 год./. Дял първи е разпределен на М. П. М., И. С. Т., П. С. Т., В. П. С. и С. П. А. и включва: имот № *-нива от * дка в м.”Р.”, имот № *-овощна градина от * дка в м.”К.”, имот № *-овощна градина от * дка в м.”Д. ливада”, имот № *-затревена нива от * дка в м.”Д.”, имот № *-нива от * дка в м.”П.”. Дял втори е разпределен на И. А. Т./Г./ и Г. А. Г. и включва: имот № *-нива с площ * дка в м.”П.”, имот № *-нива с площ * дка в м.”П.” и имот № *-затревена нива с площ * дка в м.”Д.”. Дял трети е разпределен на Р. П. П., З. С. К., С. И. К., З. И. К. и П. И. К. и включва: имот № *-нива с площ * дка в м.”П.”. Дял четвърти е разпределен на А. А. Р./сега касатор/, Е. Б. Б., Г. Б. Б. и М. Г. Б. и включва: имот № *-нива от * дка в м.”П.”, имот № *-овощна градина от * дка в м.”Ц.”, имот № *-овощна градина от * дка в м.”Д. ливада”, имот № *-овощна градина с площ * дка в м.”Д. ливада”, имот № *-нива от * дка в м.”П. връх”, имот № *-нива от * дка в м.”П. връх”, имот № *-нива с площ * дка в м.”П. връх”. Дял пети е разпределен на Б. В. К. и И. Ж. К. и включва: имот № *-овощна градина с площ * дка в м.”Ц.”, имот № *-овощна градина с площ * дка в м.”Ц.”, имот № *-затревена нива с площ * дка в м.”К.”, имот № *-нива от * дка в м.”К.”, имот № *-нива от * дка в м.”К.” и имот № *-нива от * дка в м.”М.”. Дял шести е разпределен на З. Г. Ф., С. И. В., В. В. И., Е. В. И.-С., И. Н. Ф., С. Д. Ф., Н. Д. Ф., Н. Ф. К., С. В. Ф. и Л. Г. Ф. и включва: имот № *-нива с площ * дка в м.”Г. камък”, имот № *-нива от * дка в м.”К.”, имот № *-нива с площ * дка в м.”К.”, имот № *-затревена нива с площ * дка в м.”Л.”, имот № *-нива с площ * дка в м.”П. връх”, имот № *-затревена нива с площ * дка в м.”П. връх”, имот № *-затревена нива с площ * дка в м.”П. връх” и имот № *-нива с площ * дка в м.”П. връх”.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 361 от 19.04.2000 год. по гр.дело № 889/1999 год. ВКС, І г.о., решение № 309 от 26.04.1999 год. по гр.дело № 444/1999 год. на ВКС, І г.о., решение № 901 от 18.07.1985 год. по гр.дело № 323/1985 год. на ВС, І г.о., решение № 1 от 07.02.2001 год. по гр.дело № 393/2000 год. на ВКС, І г.о. и решение № 3933 от 1980 год. на ВС, І г.о.
Ответниците по касация М. П. М., И. С. Т., П. С. Т., В. П. С. и С. П. А. са на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Същото становище застъпват и ответниците по касация М. Г. Б., Г. Б. Б. и Е. Б. Д..
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че единствения способ за реално извършване на делбата, при която се дели общото наследство на починалия през 1938 год. В. П., е разпределение на наследствените имоти по колена, тъй като към момента на откриване на наследството по отношение на възстановените земеделски земи, т.е. на възникване на новото имущество като новооткрито наследство, нито един от преките наследници не е бил жив и са открити съответно техните наследства /по различно време, при различни наследници/, без в тях да има получени реални имоти, а само наследство на идеална част от общите неподеляеми имоти. Според въззивния съд, това предполага първо да се извърши делбата чрез определяне реалните дялове от останалите в наследство земи от общия наследодател, а след това във всяко едно коляно. Съдът е отказал да удовлетвори искането на касатора да му бъде поставен в негов самостоятелен дял имот № * с площ * дка в м.”Р.”, тъй като делбата се извършва по колена, а и не може имотът да бъде възложен на касатора в общ дял с другите съделители, с които той оформя коляното на С. Б., доколкото този имот технически е включен от вещото лице в дял с права */* идеални части, а коляното на наследниците на С. Б. е с размер на правата в съсобствените имоти */* идеални части.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие решение № 361 от 19.04.2000 год. по гр.дело № 889/1999 год. на ВКС, І г.о., с което е прието за правилно приложението на чл.292 ГПК/отм./ при двама съделители и допуснати до делба два недвижими имота. Акцентът в решението на ВКС, І г.о. е върху невъзможността да се тегли жребий по смисъла на чл.291 ГПК/отм./, доколкото до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем и стойност, а е налице и неудобство за теглене на жребий с оглед продължителното владение на един от имотите от единия съделител /срвн. и т.5, б.”б” от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд/. Следователно, както с пленумното постановление, така и с решение № 361/19.04.2000 год. по гр.дело № 889/1999 год. на ВКС, І г.о. продължителното владение е било съобразено, за да се обоснове защо е налице неудобство за теглене на жребий.
Не е налице противоречие и с решение № 309 от 26.04.1999 год. по гр.дело № 444/1999 год. на ВКС, І г.о. С него отново е намерено за правилно ликвидирането на съсобствеността чрез разпределение по чл.292 ГПК/отм./, като е посочено, че законът не задължава съда да игнорира принципите за справедливост и съразмерност при разпределяне дяловете по чл.69, ал.2 ЗН по съображение за по-остра жилищна нужда. Според решението, след изменението на чл.288, ал.2 ГПК/отм./ от 01.04.1998 год., въпросът дали съделителят има жилище или не е относим само при делба на неподеляем имот-съпружеска общност, като е запазена привилегията на преживелия съпруг. В. решение не противоречи и на останалата част от мотивите на решение № 309/26.04.1999 год. на ВКС, І г.о., доколкото окръжният съд е извършил делбата по начина и съобразно критериите, посочени в това решение – чрез разпределение, по реда на чл.292 ГПК/отм./ след като дяловете и имотите съществено се различават. Изложени са съображения защо не е удовлетворено искането на касатора да получи в самостоятелен дял имот № * с площ * дка в м.”Р.”-поради това, че другата група съделители, поискали да получат същия имот, а именно наследниците от коляното на Д. В. П. имат два пъти по-голям дял от притежавания от наследниците от коляното на С./С./В. Б. – */* идеални части спрямо */* идеални части.
Решение № 901 от 18.07.1985 год. по гр.дело № 323/1985 год. на ВС, І г.о. не разрешава въпроса относно начина на извършване на делбата различно от обжалваното въззивно решение. В него е разгледана хипотеза на групиране на двама от съделителите, при което броят на допуснатите до делба имоти и броят на съделителите се е изравнил. Посочено е, че искането за получаване в общ дял на незастроения парцел е законно, тъй като неговата цена с оглед стойността на квотите на страните е по-ниска, както от цената на застроения парцел, така и от цената на частите на двете съделителки. В. решение не противоречи на възприетите разрешения с решение № 901/18.07.1985 год. на ВС, І г.о.
Решение № 1 от 07.02.2001 год. по гр.дело № 393/2000 год. на ВКС, І г.о. е неотносимо към спора, предмет на въззивното решение, тъй като проблематиката в него касае доводи за по-остра жилищна нужда, а съображенията на касационната инстанция са аналогични на тези в решение № 309 от 26.04.1999 год. по гр.дело № 444/1999 год. на ВКС, І г.о.
К. се позовава и на решение № 3933/1980 год. на ВС, І г.о., но тъй като не е представил копие от съдебния акт, което е задължен да стори с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не може да се извърши преценка за наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В обобщение, липсват основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 30.01.2012 год. по в.гр.дело № 2137/2010 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх.№ 5191 от 29.02.2012 год. на А. А. Р. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/