2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
[населено място], 07.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 823 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 320 от 06.07.2012г. по гр.д. № 636/2012г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 450 от 16.03.2012г. по гр.д. № 3279/2010г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е уважен иск по чл. 108 ЗС на Г. Д. А. против Л. Д. А. относно апартамент на третия етаж в сградата на [улица] [населено място], с площ * кв.м., заедно с избено помещение № * с площ * кв.м., таванско помещение № * с площ * кв.м. и * ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, както и иск за заплащане на 1 858,08лв. обезщетение за ползване на апартамента за периода от 01.11.2009г. до 12.10.2010г., като част от вземане с размер 3 254лв., със законната лихва от 12.10.2010г. до окончателното изплащане. В решението изрично е посочено, че подлежи на касационно обжалване само по иска по чл. 108 ЗС.
Касационна жалба е подадена от ответника по иска Л. Д. А.. В изложението на основание за допускане на касационно обжалване, представено по изрично указание на съда, той поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, по който няма практика на ВКС и това е въпросът за правото на Г. А. да се разпорежда с недвижимия имот, при положение, че той е променен – избеното помещение е превърнато в жилище-боксониера с площ * кв.м., което обстоятелство Пловдивски апелативен съд не е отбелязал в мотивите си. На второ място е посочен и процесуалноправен въпрос, свързан с липса на процесуално представителство за изпращане на нотариална покана преди смъртта на наследодателката, което според касатора обосновава недопустимост на постановените решения.
Ответникът по касационната жалба Г. А. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – решението по иска по чл. 108 ЗС.
Производството е по ревандикационен иск, съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползване. Ищецът се легитимира като собственик на процесното жилище с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №*, т.*, нот.д.№ */*г. с неговата майка Н. А., която си запазила право на ползване върху една стая. Прехвърлителката е починала на 30.10.2009г. Ответникът, брат на ищеца, признава, че живее в жилището от 2004г. и до момента, като след смъртта на майка им е сменил патрона на външната брава и ищецът не притежава ключ от жилището.
В. съд е приел, че ищецът е собственик на жилището по силата на договора за покупко-продажба, а ответникът го заема без основание, поради което е уважил иска по чл. 108 ЗС.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателят не сочи правен въпрос, разрешен от съда и обусловил изхода на спора както изисква чл. 280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос дали Г. А. може да се разпорежда с жилището след като избеното помещение е преустроено на жилище, не е предмет на спора и не е обсъждан от съда. В случая ищецът не е извършил разпореждане, а е предявил иск за защита правото на собственост върху апартамента. Статутът на избеното помещение не е надлежно въведен в спора чрез възражение, а и би бил напълно неотносим доколкото жалбоподателят не би могъл да черпи никакви права от това преустройство. Вторият въпрос за изпратената нотариална покана за период преди смъртта на майката на страните касае претенцията по чл. 59 ЗЗД, но е неотносим към основателността й доколкото обезщетение е присъдено именно от момента на смъртта на носителката на правото на ползване. Освен това, решението по този иск е влязло в сила.
При така наведените основания за достъп до касационен контрол не са налице визираните в чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК предпоставки и същото следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 320 от 06.07.2012г. по гр.д. № 636/2012г. на Пловдивски апелативен съд в частта му по иска по чл. 108 ЗС по касационната жалба на Л. Д. А. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.