4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
С., 12.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1958 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационното производство е образувано по жалба на А. Т. А., чрез пълномощника му адвокат С. С., против решение № 1731 от 20.11.2012 г., постановено по гр.д. № 275 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 1333/2011 г., поправено с решение № 3871/2011 г., по гр.д. № 3323/2007 г. на Районен съд-Пловдив, 13 състав в частта за имота допуснат до делба между Я. Д. Т. и А. Т. А., а именно ателие № *, находящо се в [населено място], [улица][жилищен адрес] с площ * кв.м. и с граници: покрив, отляво, ателие № *, отдясно, покрив, отгоре и ап.*, отдолу, състоящо се от стая, два склада, санитарен възел, антре и тераса, ведно с * % ид.ч. от общите части и от правото на строеж и вместо него е постановено друго за допускане до делба /между Я. Д. Т. и А. Т. А./ на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, адрес – [населено място], [улица][жилищен адрес]* ателие № * с площ * кв.м. и с граници /съседни самостоятелни обекти/: *-на същия етаж, * и *-под обекта, находящ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], изменени със заповед № КД-14-16-1215/19.09.2012 г., ведно с * % ид.ч. от общите части на сградата, като решението е потвърдено за квотите при които е допусната делбата, а именно по * ид.ч. от имота.
Ответникът по касационната жалба Я. Д. Т. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат А. Й., като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените разноски.
Съдът е сезиран с иск за делба, предявен от Я. Д. А., основан на твърденията, че имотът е придобит по време на брака им с ответника, прекратен с развод. В исковата молба имотът е индивидуализиран според документа за собственост – договор за покупко-продажба от 18.04.1985 г. и съгласно становището от 28.06.2007 г. на лицензиран оценител, посочващо площта, границите му и помещенията, от които се състои. Ответникът е признал основанието за възникване на съсобствеността и правата на съсобствениците, но е оспорил посочената от ищцата застроена площ на имота. В хода на устните състезания пред въззивния съд е поддържал, че делбата следва да се допусне при равни квоти, като се отчете, че не е установена застроената площ на имота. Във въззивната си жалба А. Т. А. е навел довод за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като липсва предмет на делба – допуснатият до делба недвижим имот, така както е описан в решението на районния съд, не съществува по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], а и площта на недвижимия имот, административния адрес и границите на имота се основават на оспорено удостоверение, издадено от лицензиран оценител, който не е назначен за вещо лице по делото. В. съд, след като е дал възможност да се представи и е приел схема от кадастралната карта, одобрена на 3.06.2009 г. /след завеждане на делото/ и позовавайки се на т.4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, е приел, че в решението по допускане на делбата следва да бъде отразена индивидуализацията по кадастралната карта, поради което е отменил първоинстанционното решение в частта относно индивидуализацията на имота, предмет на делбата и е постановил ново.
К. счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса: недопустимо или неправилно е решението, когато липсва тъждество между описания в исковата молба недвижим имот и допуснатия до делба недвижим имот и как следва да процедира в този случай въззивният съд. Въпросът е обоснован с довода за липса на тъждество между описания в исковата молба и допуснат до делба недвижим имот, тъй като са налице съществени различия в посочената застроена площ, граници, идентификатор съгласно кадастралната карта на [населено място] /каквито в исковата молба въобще липсват/ и липса на административен адрес на имота, като вместо да се укаже на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, въззивният съд е допуснал до делба имот, чиято делба не е искана в исковата молба.
В нито едно от приложените решение на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм. или по реда на чл.290 ГПК, не е разгледана хипотеза, идентична на настоящата, в която имотът е индивидуализиран в исковата молба съобразно документа, обективиращ придобивното основание и въз основа на поискано от страната извънсъдебно съдействие на лицензиран оценител, като след предявяване на иска е влязла в сила кадастрална карта, в която имотът е отразен. Поставеният въпрос по същество е свързан с правомощията на съда да отрази в решението си индивидуализация на имот по влязла в сила кадастрална карта, независимо от начина на индивидуализация на имота в исковата молба. По този въпрос е налице практика на ВКС – определение № 464/26.11.2010 г. ч.гр.д. № 455 по описа за 2010 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК – според която кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и индивидуализацията на недвижим имот в делбеното производство съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба; данните могат да бъдат събрани в хода на процеса, както чрез представяне на скица, установяваща как имота е заснет и нанесен в кадастралната карта, така и чрез други доказателствени средства средства – например съдебна експертиза, а могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед задължението на съда да отрази в решението си индивидуализацията на имота както по документи за собственост, така и по кадастрална карта, като дори имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед на нейното информативно значение това не може да се отрази върху притежанието на вещни права и в делбеното произвоство съдът дължи произнасяне налице ли е съпритежание на правото на собственост в границите, установени от документите, удостоверяващи придобивното основание.
При наличие на практика на ВКС по поставения въпрос, на която въззивното решение съответства, не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на ответника по жалбата направените в настоящото производство разноски в размер на 1000 лв., представляващ заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат А. Й..
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1731 от 20.11.2012 г., постановено по гр.д. № 275 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив.
ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис *, адвокат С. С. да заплати на Я. Д. А., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, адвокат А. Й., разноски за настоящото производство в размер на 1000.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: