О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№37
гр.София, 17.01.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 599/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл.274, ал.2, предл.първо, чл.280, ал.2 и чл.286, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Т. З. от [населено място] срещу определението на Софийския градски съд, ІV-а състав от 02.08.2012 год., с което на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК е върната касационна жалба вх.№ 80590 от 27.07.2012 год. срещу въззивното решение от 17.05.2012 год. по гр.дело № 1624/2011 год. в частта, с която след като е отменено решението от 19.07.2010 год. по гр.дело № 994/1999 год. на Софийския районен съд, 55-ти състав, касаеща приложението на чл.282, ал.2, предл.второ ГПК/отм./, е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на обезщетение за лишаването му от ползване на апартамент № 9 в[жк], [жилищен адрес] [населено място].
Поддържа се оплакване, че определението е незаконосъобразно, тъй като с него не се дава възможност за касационен контрол на решението в частта, с която е отхвърлено искането за обезщетение и лихви по чл.286, ал.2 ГПК/отм./ или чл.31 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане, като преди да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното:
Още с исковата молба за делба от 10.02.1999 год. жалбоподателят е поискал ответницата да бъде осъдена да му заплаща обезщетение за ползването на имота от датата на завеждане на делото до окончателното му приключване в размер на 230 000 неденоминирани лева месечно. По това искане липсва произнасяне с решението за допускане на делбата или с отделен съдебен акт до постановяване на решението за извършване на делбата. С решение № 28-ІІ-55 от 19.07.2010 год. по гр.дело № 994/1999 год. Софийският районен съд, ІІ г.о., 55-ти състав е осъдил А. Д. Л. да заплаща на А. Т. З. на основание чл.282, ал.2, предл.второ ГПК/отм./ месечно обезщетение в размер на 165,32 лева, считано от влизане в сила на решението в тази му част до окончателното извършване на делбата на процесния апартамент. Със същото решение е била окончателно ликвидирана съсобствеността между съделителите чрез изнасяне на публична продан на процесните апартамент и лек автомобил. В тази част решението на първата инстанция не е било обжалвано и е влязло в сила.
В. съд е отменил решението в частта му по чл.282, ал.2, предл.второ ГПК/отм./ и е отхвърлил искането на А. Т. З. за присъждане на обезщетение за ползване на апартамента. Прието е, че по искането за присъждане на месечно обезщетение за ползване на апартамента, направено с исковата молба от 10.02.1999 год. липсва произнасяне с решението по допускане на делбата или с отделен акт до постановяване на решение за извършване на делбата. Посочено е също така, че в срока по чл.286 ГПК/отм./ ищецът не е предявил иск по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване за времето от подаване на исковата молба /която може да се счита писмена покана по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС/ до датата на първото заседание след допускане на делбата. Прието е, че независимо от пропуска на съда да се произнесе своевременно по искането, присъждането на обезщетение може да е само за в бъдеще – от постановяване на акта по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ до окончателното извършване на делбата. Накрая, въззивният съд е приел и че след като делбата на апартамента е извършена на 22.03.2011 год. /датата на влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител/, крайният момент, до който би се дължало обезщетение по реда на чл.282, ал.2 ГПК/отм./, е настъпил преди да настъпи началния, от който се дължи-влизане в сила на произнасянето по привременната мярка, т.е. липсва бъдещ период за изпълнение на задължението, а делбата е извършена, поради което е отпаднала възможността за определяне на привременна мярка по чл.282, ал.2 ГПК/отм./.
Подадената срещу въззивното решение в тази му част касационна жалба с вх.№ 80590 от 27.07.2012 год. е върната от градския съд със сега обжалваното определение от 02.08.2012 год. по съображение, че не подлежи на обжалване, така както е било указано и в диспозитива на съдебния акт.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Определението по чл.282, ал.2 ГПК/отм./ за привременно определяне ползването на сънаследствените имоти до приключване на делбата или за сумите, дължими от едни от наследниците на другите срещу ползването, подлежи на двуинстанционен контрол. Този ред на обжалване е обусловен от общия принцип по чл.213, б.”б” във връзка с чл.282, ал.3 ГПК/отм./, както и от привременния характер на това съпътстващо делбения процес производство, при произнасяне по което не се засяга спора за правото на делба. Законодателят е предвидил, наред с възможността за обжалване, и възможност съдът, който е постановил определението, да може да го измени или отмени в рамките на действието му за времето до приключване на делбения процес. С това определение не се разрешава ползващ се със стабилитет конкретен материалноправен проблем и по отношение на реда за обжалването му се прилагат разясненията, дадени с т.6 на тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС. Практиката на Върховния касационен съд е в същия смисъл и по приложението на чл.344, ал.2 ГПК/срвн., например: определение № 184 от 03.05.2011 год. по ч.гр.дело № 395/2010 год. І г.о. и определение № 503 от 25.10.2011 год. по ч.гр.дело № 427/2011 год. І г.о./, като се приема, че това определение няма преграждащ, а има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението за извършването й. Сочи се, че това определение не разрешава субективно право със сила на пресъдено нещо и не подлежи на обжалване пред ВКС по касационен ред.
В обобщение, с произнасянето на въззивния съд по жалбата срещу първоинстанционното решение в частта му, касаеща приложението на чл.282, ал.2, предл.второ ГПК/отм./, двуинстанционният контрол, предвиден в чл.282, ал.3 ГПК/отм./ е изчерпан. Решението на въззивния съд /имащо в тази част характер на определение/ не подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. След като касационният контрол е изключен, обжалваното определение за връщане на касационна жалба вх.№ 80590 от 27.07.2012 год. е правилно постановен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския градски съд, ІV-а състав от 02.08.2012 год. за връщане на касационна жалба вх.№ 80590 от 27.07.2012 год. на А. Т. З. срещу решението от 17.05.2012 год. по гр.дело № 1624/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/