3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
[населено място], 06.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 371 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1352 от 17.11.2011г. постановено от Варненски окръжен съд, ІІІ състав по гр.д. №1285/2011г., с което е потвърдено решение № 1857 от 02.05.2011г. по гр.д. № 3202/2009г. на Варненски районен съд за допускане на съдебна делба между В. В. А. и М. Я. Н. на недвижим имот – апартамент в [населено място], кв. А., подробно описан в решението, както и на движими вещи: лек автомобил „Н. п.” с ДК [рег.номер на МПС] , два броя климатици „М.” и 1 бр. климатик „М.” при равни квоти.
Жалбоподателят В. В. А. намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа, че съдът не се е произнесъл по иска му за частична трансформация на лично имущество и това е в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
Ответницата М. Я. Н. чрез пълномощника си адв. Х. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба на жилище, лек автомобил и три климатика, придобити по време на брака на страните, който понастоящем е прекратен. Недвижимият имот е придобит с договор за покупко-продажба от 03.06.1992г., сключен с [община] по реда на Н. /отм./. В договора като купувачи са посочени и двамата съпрузи. Продажната цена 32 005лв. е заплатена като са внесени собствени средства 10 000 лв., а останалата част е покрита чрез договор за жилищен заем, сключен с Банка Д. за сумата 22005лв. Установено е, че сумата 10 000лв. е преведена от майката на касатора Д. Г. на името на двамата съпрузи. Лекият автомобил е придобит през 2006г. от В. А. за сумата 4 900лв., заплатена на продавача. Не се спори, че и останалите движими вещи – климатиците са придобити по време на брака и се намират в процесното жилище.
В исковата молба ищецът е посочил, че претендира за себе си дял в съсобствеността * ид.ч., тъй като приносът му значително надхвърля приноса на ответницата. В отговор на изискано от съда уточнение на претенцията с молба от 12.04.2010г. ищецът /сега касатор/ е посочил, че предявената претенция е по чл. 28, ал.3 СК /отм./ за определяне на по-голям дял поради по-голям принос. При дадени от съда указания за формулиране на съответен петитум ищецът с нова молба от 12.05.2010г. е уточнил, че спрямо недвижимия имот, лекия автомобил и останалите движими вещи претендира пълна трансформация по чл. 21 СК/отм./ поради придобиването им изцяло с лични средства, а само евентуално поддържа искане по чл. 28, ал.3 СК/отм./. В последното съдебно заседание пълномощникът на ищеца е заявил, че поддържа исковата молба, както е предявена и претендира делба при квотите в исковата молба. При тези обстоятелства съдът не е предприел изменение на доклада по делото, а в мотивите на решението е посочил, че е сезиран с иск за делба като не дължи отделен диспозитив по иск по чл. 21 СК за трансформация, тъй като такъв не е предявен самостоятелно, а единствено са наведени доводи за трансформация и съответно наличие на по-голям дял в делбеното имущество.
За да потвърди първоинстанционното решение за допускане на делбата при равни квоти въззивният съд е извършил преценка на събраните доказателства за средствата, с които са заплатени недвижимия имот и движимите вещи и е достигнал до извод, че трансформация на лични средства на ищеца не е установена и презумпцията на чл. 19, ал.3 СК/отм./ не е оборена.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. е извел като решаващ за изхода на делото въпроса допустимо ли е да се съединяват и разглеждат едновременно спор за трансформация на лично имущество по чл. 21 СК/отм./, евентуален иск по чл. 28, ал.3 СК/отм./ за определяне на по-голяма квота от общото имущество и иск за делба по чл. 34 ЗС. Тезата на касатора е, че съдът е следвало да спре производството по делбата до влизане в сила на решението по конститутивния иск по чл. 21 СК /отм./ и евентуално предявения иск по чл. 28, ал.3 СК/отм./. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с ППВС № 5/72г., Т. № 63/1984г. и ППВС № 7/73г. Според последното постановление с иск за делба не може да се съединява иск за създаване на съсобственост или за определяне на различни от законовите дялове. Липсва противоречие на обжалваното решение с това разрешение, тъй като от една страна искът за трансформация на лично имущество не е конститутивен, а установителен, а от друга страна съдът в случая се е произнесъл само по иск за делба като при преценка на дяловете на съсобствениците е разгледал доводите на ищеца за преобразуване на лично имущество при придобиване на вещите, предмет на делбата. Т. № 63/1984г. и ППВС № 5/1972г. разглеждат въпроси на споровете по чл. 13 и 14 СК /1968г./ като сочат, че иска по 14, ал.4, пр.2 СК/1968г./, съответен на иска по чл. 28, ал.3 СК/1985г./, се предявява за цялото имущество, придобито по време на брака и очертават факторите, които имат значение за определяне явното и значително несъответствие в приносите на двамата съпрузи за придобиване на имуществото. В обжалваното решение тези обстоятелства не са обсъждани, тъй като съдът, воден от заявеното от ищеца е приел, че не е сезиран с такъв иск. Поради това не е налице противоречие и с тази задължителна практика. Развитите от касатора доводи в жалбата показват смесване на основанията и предпоставките на исковете по чл. 21 и чл. 28, ал.3 СК/отм./, неразбиране на съществените отлики между тях и оттам на изисканото от съда и извършено от ищеца уточняване на предявения иск.
В обобщение, тъй като липсват сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Ответницата по жалбата има право на сторените разноски за касационното производство, които възлизат на 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1352 от 17.11.2011г. постановено от Варненски окръжен съд, ІІІ състав по гр.д. №1285/2011г. по касационната жалба на В. В. А. от [населено място].
ОСЪЖДА В. В. А. от [населено място], кв. А., [улица], ет.3, ап.12 да заплати на М. Я. Н. със същия адрес сумата 600 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: