О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№253
гр.София, 21.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3156/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. К. Д. е подала касационна жалба вх.№ 38730 от 21.12.2012 год. срещу въззивното решение № 2353 от 30.11.2012 год., поправено с решение № 2494 от 11.12.2012 год. и решение № 2588 от 17.12.2012 год. по в.гр.дело № 2541/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1538 от 10.04.2012 год. по гр.дело № 2142/2007 год. на Варненския районен съд, 10-ти състав в частта, с която допуснатия до делба недвижим имот е изнесен на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./, както и в частта относно присъдените държавни такси и е прекратено производството по иска за делба на същия имот.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на чл.121 ГПК/отм./.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а) противоречие на решението с т.1 от Постановление № 4 от 30.10.1964 год. на Пленума на Върховния съд и б) необходимост от произнасяне на ВКС по въпроса: може ли въззивният съд да прекрати производството за делба на недвижим имот, ако в хода на висящото съдебно производство за делба, с няколко сделки имотът е прехвърлен на трето лице и никой от съделителите главни страни не е направил искане за прекратяване на производството, при наведени твърдения, че някоя от сделките за придобиване на идеална част от имота е нищожна.
Ответникът по касация В. Н. Н. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допускането на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 235 от 27.01.2009 год. по гр.дело № 2142/2007 год. Варненският районен съд, 10-ти състав е допуснал съдебна делба на УПИ *, с площ * кв.м., в кв.* по З. на СО”С.”, [населено място], при граници: УПИ *, ПИ * и улица, при квоти: * ид.ч. за Р. И. Б. и * ид.ч. за И. С. Б..
На 07.11.2009 год. починал съделителят И. С. Б., а с определение от 09.06.2010 год. на негово място като ответници по делото на основание чл.120 ГПК/отм./ са конституирани законните му наследници.
В закритото заседание на 09.06.2010 год., като трето лице помагач на страната на ответниците е бил конституиран В. Н. Н. по подадена от него молба от 04.12.2009 год., с която представил нотариален акт № *, том *, рег.№ *, нот.дело № * от * год. за замяна на притежаваните от И. С. Б.* ид.ч. от процесния недвижим имот срещу движими вещи.
С решение от 10.04.2012 год. по гр.дело № 2142/2007 год. Варненският районен съд, 10-ти състав постановил допуснатия до делба недвижим имот да бъде изнесен на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./.
Въз основа на въззивна жалба от 04.05.2012 год. на Л. Б. Г., който е бил изключен от делбата, е образувано в.гр.дело № 2541/2012 год. на Варненския окръжен съд.
С писмения отговор на жалбата третото лице помагач В. Н. Н. е представил нотариален акт за покупко-продажба № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от 27.04.2012 год., с който съделителят Р. И. Б. му е прехвърлил * ид.ч. от процесния имот.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че делбеният имот е бил продаден от двамата съделители Р. И. Б. и И. С. Б. /починал преди районният съд да се е бил произнесъл с решение по извършване на делбата/ на трето за процеса лице – В. Н. Н., поради което и съобразно чл.188 ГПК/отм./ към настоящия момент липсва съсобственост между страните, както и правен интерес от воденето на иск за делба.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното от жалбоподателката противоречие с т.1 от Постановление № 4 от 30.10.1964 год. по гр.дело № 5/1964 год. на Пленума на Върховния съд. С него е прието, че ако след предявяване на иска за делба сънаследникът/съсобственикът/ прехвърли правата си на друго лице, последното може да замести в процеса праводателя си само със съгласието на страните. В мотивите на постановлението е посочено, че приобретателят би могъл да участва в процеса и като трето лице – да встъпи или да бъде привлечен. Практиката на Върховния съд, че заместването на праводателя от приобретателя е допустимо съгласно чл.117, ал.1 във връзка с чл.121, ал.2 ГПК/отм./ само с изричното съгласие на страните, е постоянна и след Постановление № 4 от 30.10.1964 год. на Пленума /срвн., напр. тълкувателно решение № 79 от 30.12.1977 год. по гр.дело № 68/1977 год. на ОСГК./.
По делото пред първата и въззивната инстанции липсват данни главните страни в процеса – наследниците на починалия на 07.11.2009 год. съделител И. С. Б./конституирани на негово място като ответници по делото съгласно чл.120 ГПК, отм./ и съделителят Р. И. Б., да са дали съгласие за заместване на наследниците на Б. от третото лице помагач В. Н. Н./приобретател на * ид.ч. от имота по договора за замяна от 15.12.2008 год./. Няма и произнасяне на двете инстанции по направено пред тях искане за заместване на наследниците на прехвърлителя по сделката от 15.12.2008 год./ответници в процеса/ от приобретателя, конституиран като трето лице помагач с определението от 09.06.2010 год. К. се позовава на т.1 от ПП № 4/30.10.1964 год. на Върховния съд във връзка с оплакването си за нарушение на чл.121, ал.2 ГПК/отм./, изразяващо се в прекратяване на производството за съдебна делба, и то по искане на третото лице помагач, но не и по искане на главните страни по делото. С отговора на въззивната жалба, обаче, третото лице помагач е твърдяло, че с прехвърлянето на съответните идеални части приобретателят не придобива качеството наследник и по тази причина след като бъде обявена нищожността на първоинстанционното решение, делбата следва да продължи между съделителя Р. И. Б. и всички законни наследници на И. С. Б.. Следователно, обезсилването на решението на първата инстанция не е основано на приложение на разпоредбите на чл.117, ал.1 във връзка с чл.121, ал.2 ГПК/отм./ и не е налице противоречие на въззивното решение с тълкувателния акт на Пленума на Върховния съд.
Не е налице предпоставка и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Решаващият мотив на въззивния съд е, че вследствие сделките на разпореждане със съответните идеални части от процесния имот, притежавани от съделителите И. С. Б. и Р. И. Б., извършени от тях в хода на делбеното производство в полза на трето за процеса лице – В. Н. Н., липсва съсобственост между страните, а оттам и правен интерес от воденето на иск за делба.
Този извод съответства на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С решение № 387 от 29.09.2010 год. по гр.дело № 439/2009 год. на ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата настъпи юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промени в лицата, които притежават това право /с изключение на хипотезите на чл.120 ГПК/отм./ и чл.121 ГПК/отм. и аналогичните им разпоредби в ГПК, обн., ДВ, бр.59/2007 год./, съдът е длъжен да отчете правните последици на този факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, да прекрати производството във втората фаза на делбеното производство. Настъпилата след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите, която да бъде прекратена по съдебен ред, а оттам и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата. Прекратяването на делбеното производство в такива случаи не е в зависимост от волята на страните в процеса или на третите лица помагачи, а е задължение на съда, който е констатирал, че липсва съсобственост върху имуществото, предмет на делбата.
Предвид цитираното решение на ВКС, ІІ г.о., представляващо задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не се обхваща от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е основан на тезата на жалбоподателката, че делбеното производство не подлежи на прекратяване, а следва да продължи между първоначалните страни, независимо че в хода на делото недвижимият имот е прехвърлен с няколко сделки на трето лице, щом някой от съделителите-главни страни се е противопоставил на прекратяването, като е навел твърдения, че някоя от сделките за придобиване на идеална част от имота е нищожна. Необходимостта от произнасяне на ВКС по реда на чл.290 ГПК жалбоподателката обосновава с оглед предотвратяване на злоупотреби с права в хода на висящи делбени производства.
Твърденията на жалбоподателката са, че сделката от 15.12.2008 год. е нищожна поради липса на съгласие; липса на основание; противоречие на закона и добрите нрави; че е приведен договор; че е сключена от пълномощник във вреда на упълномощителя/чл.40 ЗЗД/; респ., че е унищожаема поради недееспособност на упълномощителя при сключване на договора за мандат; че е сключена при измама. По всички алтернативно релевирани с касационната жалба пороци на договора за замяна, по делото не са събирани доказателства за установяването им по съответния процесуален ред, нито способите за прогласяване на нищожност или за унищожаване на сделката са били предмет на обсъждане и произнасяне от инстанциите по съществото на спора. Предвид на всичко това, формулираният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не се обхваща от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2353 от 30.11.2012 год., поправено с решение № 2494 от 11.12.2012 год. и № 2588 от 17.12.2012 год. по в.гр.дело № 2541/2012 год. на Варненския окръжен съд, по жалба вх.№ 38730 от 21.12.2012 год. на П. К. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/