О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№408
гр.София, 02.12.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 6245/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ във връзка с чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 7829/15.08.2013 год. на [фирма], [населено място] срещу определение № 489 от 22.07.2013 год. по гр.дело № 4629/2013 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима съгласно чл.274, ал.4 ГПК, частна касационна жалба вх.№ 3145/08.05.2013 год. срещу въззивното определение от 10.04.2013 год. по гр.дело № 418/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. С последното е било потвърдено определение № 226 от 20.02.2013 год. на Смолянския окръжен съд за оставяне без уважение искането за заплащане на разноски по прекратеното гр.дело № 227/2012 год.
Поддържа се, че съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване онези въззивни определения, които са постановени по дела, по които няма постановено решение на въззивен съд, което да подлежи на касационен контрол. Според жалбоподателя, ако делото не е било прекратено поради оттегляне на исковата молба, то решението със сигурност би подлежало на касационен контрол предвид материалния интерес по него – сумата над 60 000 лева /арг. от чл.280, ал.2 ГПК/.
Ответницата по частната жалба Р. А. Н. поддържа, че оплакванията са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частна жалба вх.№ 7829/15.08.2013 год. е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С влязло в сила като необжалвано определение № 104 от 21.01.2013 год. Смолянският окръжен съд е прекратил на основание чл.232 ГПК производството по гр.дело № 227/2012 год., поради оттегляне на предявения от Н. Д. Р. и Р. А. Н. срещу [фирма], [населено място] иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, с цена на иска 36 048 евро /в левова равностойност 70 503,76 лева/, за разваляне на договор за продажба на недвижим имот от 23.10.2012 год.
С молба от 30.01.2013 год. ответникът е поискал изменение на определението в частта му за разноските на основание чл.248 ГПК и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева.
С определение № 226 от 20.02.2013 год. окръжният съд е оставил искането без уважение.
Определението е потвърдено от Пловдивския апелативен съд с определение № 975 от 10.04.2013 год. по ч.т.дело № 418/2013 год.
С определение № 489 от 22.07.2013 год. по гр.дело № 4629/2013 год. ВКС, ІV г.о. е оставил без разглеждане като недопустима частна касационна жалба вх.№ 3145/08.05.2013 год. срещу въззивното определение. Прието е, че не подлежат на касационно обжалване онези въззивни определения, които са постановени по дела, по които няма постановено решение на въззивен съд, което да подлежи на касационен контрол /по арг. от чл.274, ал.4 ГПК и чл.248, ал.3 ГПК/.
Определението е неправилно.
С разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК е уредена специална хипотеза на необжалваеми определения на въззивните съдилища. Първоначалната редакция на текста изрично предвиждаше, че ограничението се отнася само до правото на касационно обжалване на посочената категория определения – визирани в чл.274, ал.3, т.т.1 и 2 ГПК, по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Настоящата редакция на чл.274, ал.4 ГПК бе приета със Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./ и след като в нея отпадна думата „касационно”, разпоредбата гласи: „Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване”.
Независимо, че в сегашната редакция не е посочено изрично, следва да се приеме, че изключението по чл.274, ал.4 ГПК се отнася само до правото на касационно обжалване на определена категория определения на въззивните съдилища. Най-напред, изводът се налага от систематичното място на разпоредбата, която следва непосредствено алинея трета на чл.274 ГПК,отнасяща се до актовете на въззивните съдилища, подлежащи на обжалване с частна касационна жалба. На следващо място, промяната в чл.274, ал.4 ГПК е пряко относима към промяната в чл.280, ал.2 ГПК, направена със споменатото изменение на процесуалния закон /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, която се отнася до критерия и кръга на въззивните решения, които не подлежат на касационно обжалване. Това налага, чл.274, ал.4 ГПК да се тълкува във връзка с чл.280, ал.2 ГПК, при което следва да се приеме, че не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато те са постановени по дела, чиято цена на иска е под визирания в чл.280, ал.2 ГПК размер, и въззивните решения, по които не подлежат на касационно обжалване предвид изрично предвиденото в закона изключение. По този начин се поставя знак за равенство между възможностите за инстанционен контрол на решенията и определенията по тези дела. Режимът за обжалване на определенията, постановявани в хода на исковото производство трябва да следва режима за обжалване на решенията – изключен е касационният контрол върху актовете относно процесуалните въпроси, когато такъв контрол не е предвиден за актовете по същество.
В случая, предвид цената на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, която надвишава 5 000 лева, ако производството по делото не беше прекратено поради оттегляне на иска по чл.232 ГПК, въззивното решение би подлежало на касационно обжалване, тъй като не попада сред изключенията по чл.280, ал.2 ГПК.
В заключение, частната касационна жалба срещу въззивното определение е допустима, поради което обжалваното определение на ВКС, състав на ІV г.о. следва да бъде отменено и делото се върне на същия състав за проверка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 489 от 22.07.2013 год. по гр.дело № 4629/2013 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВКС, ІV г.о. за по-нататъшен ход.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/