О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№503
гр.София, 18.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 656/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. В. Т. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 6603 от 29.11.2011 год. срещу въззивното решение № 500 от 28.10.2011 год., поправено с решение № 107 от 17.04.2012 год., по в.гр.дело № 426/2011 год. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 3 от 20.04.2011 год. по гр.дело № 5239/2009 год. на Добричкия районен съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу К. Д. К., К. М. К., П. Т. И. и Р. Д. И. иск за установяване правото му на собственост върху парцел * по парцеларния план на стопанския двор в [населено място], общ.К., с площ * кв.м., върху който е изградена постройка-силажовместилище.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни? и б/следва ли да се отчете промяната на позицията на страната, изразяваща се в признание на оспорван факт и той да се приеме за неоспорван при постановяване на решението, въпреки че в хода на процеса съдът не е приел този факт за ненуждаещ се от доказване с нарочно определение?
По първия въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице противоречие с решение № 752 от 18.11.1988 год. на ВС, ІІІ г.о. и определение № 460 от 22.06.2009 год. по гр.дело № 321/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., съгласно които следва да се обсъдят всички възражения на страните и да се изложат мотиви защо се уважават или не се приемат, както и че следва да бъдат обсъдени, а не само посочени всички доказателства, събрани по делото, независимо дали съдът ги поставя в основата на изводите си или не ги кредитира. К. поддържа, че във въззивното решение не са коментирани доводите му относно законността на придобиването на имущество по реда на § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, и по-специално за възможността за придобиване на такова имущество и без провеждане на търг.
По втория въпрос се твърди, че няма установена съдебна практика, а според касатора въпросът е от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
В. съд е приел, че ищецът/касатор/ не е доказал праводателят му [фирма] да е придобил валидно правото на собственост върху обект, собственост на правоимащите по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, респ., че е бил активно легитимиран да придобие при условията на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ правото на собственост върху държавната земя като прилежащ терен на този обект. Посочено е, че не са ангажирани доказателства, във връзка с овластяването на лицето М. Р. Р. от общото събрание на правоимащите да се разпорежда с тяхното имущество. Според въззивния съд, няма данни кои са овластените от общото събрание лица и кога е взето решението, с оглед срочността на мандата им. На следващо място, съдът е отказал да възприеме извода на първата инстанция, че са били проведени търгове за продажба на имущество на ТКЗС”Х. Т.”-с.Т.. Посочено е, че основание за такъв извод не се съдържа в съвкупно преценените от въззивния съд двустранен протокол от 25.05.1997 год. и писмото от отдел „Териториален архив”-Д. при РД”А.”-В./л.117 от гр.дело № 5239/2009 год. на Д./, според което към архивен фонд ТКЗС”Х. Т.”, [населено място] не са предадени протоколи от проведени търгове на имущество.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Твърдението, че въззивният съд не е обсъдил доводите на касатора относно законността на придобиване на имуществото по реда на § 28 и § 29 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ/ДВ, бр.45 от 16.05.1995 год./, и по-специално възможността за придобиване на имущество без провеждане на търгове, възникнала след изменение на процедурата, съставлява оплакване срещу правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК, по което обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяка касационна жалба, съдържаща оплакване по чл.281, т.3 ГПК за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на доводи на страната, би била допускана до разглеждане по реда на чл.290 ГПК, стига да е било извършено най-общо позоваване на чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК и на съдебен акт, в който е посочено задължението на съда да преценява всички доказателства и доводите на страните, както и да изложи мотиви към решението си и в тази насока. На практика, това би обезсмислило въведеното с нормата на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК ограничение при допускане на касационно обжалване.
Отделно от това, жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Жалбоподателят не твърди, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, която регламентира продажбата на застроените и прилежащите зами по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ на собственика на сградата или на съоръжението. Ето защо, разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правото.
Изложеното дотук се отнася и за втория въпрос, формулиран най-общо в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Жалбоподателят, освен това, не е конкретизирал кой оспорван от ответниците по касация факт е бил признат от тях с оглед приложението на чл.175 ГПК.
В обобщение, липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 500 от 28.10.2011 год., поправено с решение № 107 от 17.04.2012 год. по в.гр.дело № 426/2011 год. на Добричкия окръжен съд, по жалба вх.№ 6603 от 29.11.2011 год. на Т. В. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/