О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№974
гр.София, 31.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 473/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Х. Д. и И. К. Д. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 1973 от 26.01.2011 год. срещу въззивното решение № 1746 от 10.12.2010 год. по гр.дело № 2725/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, 10-ти състав. С въззивното решение е отменено изцяло решение № 2369 от 12.07.2010 год. по гр.дело № 7396/2009 год. на Пловдивския районен съд, 14-ти гр.състав и са уважени предявените от И. Т. Д., Р. Т. А. и Р. Г. Т. искове, като е признато за установено по отношение на З. Д. Д., Т. Х. Д., М. Х. С., Л. Д. С., К. Т. Д., Й. И. Д., И. К. Д. и Д. Х. Д., че всяка от ищците е собственик на по * ид.ч. от */* ид.ч. от дворно място с площ * кв.м., съставляващо УПИ *, кв.* по регул.план на [населено място], кв.Х. Б.-юг, при граници: от две страни-улица, УПИ *, УПИ *-жилищно застрояване. Трите ищци са признати за собственици спрямо З. Д.Д., Т. Хр.Д., М. Хр.С. и Л. Д.С. на по * ид.ч. от сутеренна стая с площ * кв.м. в сутеренния етаж на триетажната със сутерен и таван жилищна сграда, построена в УПИ *, кв.*, при граници на стаята: гараж, [улица], сутеренна стая на К.Д.. По отношение на К. Т.Д., Й. И. Д., И. К.Д. и Д. Хр.Д. е признато за установено, че всяка от ищците е собственик на по * ид.ч. от сутеренна стая от * кв.м. в сутеренния етаж на триетажната жилищна сграда, при граници на стаята: [улица], [улица], сутерен на стая на Хр.Д.. На основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени до размер на * ид.ч. констативните нотариални актове за собственост, с които на основание давностно владение са признати за собственици на */* ид.ч. от УПИ *, кв.* Х. Т. Д., З. Д. Д., К. Т. Д. и Й. И. Д., както и до * ид.ч. констативните нотариални актове, с които Х. Т.Д. и З. Д.Д. са признати за собственици на едната сутеренна стая, а К. Т.Д. и Й. Ил.Д. – на другата сутеренна стая.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по въпроса: допустимо ли е към едно жилище да принадлежат две сервизни помещения в една сграда; означава ли това, че второто придобива статут на самостоятелен обект? К. се позовават на тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, т.10, решение № 935 от 13.11.2008 год. по гр.дело № 3206/2007 год. І г.о.; решение № 873 от 17.10.2008 год. по гр.дело № 6110/2007 год., ІІІ г.о.; решение № 844 от 01.12.2004 год. по гр.дело № 521/2004 год., І г.о.; решение № 585 от 06.11.2003 год. по гр.дело № 248/2003 год., І г.о. и решение № 1170 от 16.01.2009 год. по гр.дело № 5138/2007 год., ІІ г.о.
Ответниците по касация И. Т. Д., Р. Т. А. и Р. Г. Т. са на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Безспорно по делото е, че дворното място, съставляващо процесния УПИ-* в кв.*, [населено място] е било съсобствено на съпрузите Т. К. Д. и М. Д. Д. с трето за спора лице-И. С. Д.. Законни наследници на Т. и М. Д. са: ищцата И. Т. Д.-дъщеря, ищцата Р. Т. А.-дъщеря, ищцата Р. Г. Т.-дъщеря на починалата през 1983 год. дъщеря на наследодателите-М. Т. К.; ответниците К. Т. Д.-син, а З. Д. Д., Т. Х. Д. и М. Х. С. са съответно съпруга и дъщери на починалия през 2006 год. син на наследодателите Х. Д.. Ответницата Й. И. Д. е съпруга на К. Т. Д.. Не се спори, че на 17.09.2004 год. двамата продали на ответника/сега касатор/И. К. Д.-съпруг на ответницата Д. Х. Д., * ид.ч. от двора и сутеренната стая от * кв.м. Ответникът Л. Д. С. е съпруг на ответницата М. Х. С., на която през 2002 год. З. Д. и Х. Д. продали * ид.ч. от двора.
В. съд е приел, че след като по делото не е представен цитирания в нотариалните актове от 02.07.1971 год. нотариален акт № *, т.* от * год./л.л.94 и 95 от гр.дело № 7396/2009 год. на ПРС/за учредено в полза на К. и Х. Д. право на строеж, не е установено то да е включвало и сутеренния етаж, за който е прието, че е бил построен отпреди това от наследодателите и те са го обитавали до смъртта си. Прието е по-нататък, че К. и Х. Д. не са придобили собствеността върху дворното място и сутеренните стаи и на основание давностно владение. По отношение на процесните две сутеренни стаи съдът е приел, че не се явяват несамостоятелни обекти, принадлежност към жилищата, тъй като към всеки от апартаментите, заемащи съответно втория и третия етаж от сградата има таванско жилище, което изпълнява задължителното изискване на закона всяко жилище да има като прилежащ обект и складово помещение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа твърдения за наличие на основания за допускане на касационно обжалване само относно частите на въззивното решение, касаещи претенциите за сутеренните стаи, но не и за идеалните части от УПИ-* в кв.*.
Поддържа се,че формулираният с изложението въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. К. не излагат съображения за необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика по въпросите, свързани със статута на помещенията, от които се състоят сутеренните етажи в жилищните сгради в зависимост от това дали имат обслужващо предназначение и са били разпределени като принадлежаща част към всеки от етажите. Жалбоподателите не твърдят, че е налице неяснота, непълнота или противоречивост на правната уредба /З.-отм. и Наредба № 5-отм. или ЗУТ и Наредба № 7 за правила и норми за устройство на територията/, което да налага тълкуване на съответните материалноправни разпоредби по реда на чл.290 ГПК/срвн. за това т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. В тълкувателния акт е посочено, че „точното прилагане на закона” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК се отнася до изменението на задължителна съдебна практика или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. От друга страна, начинът, по който е формулиран поставеният с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не би могъл да обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и поради това, че в процеса не е повдиган спор относно изискванията за придобиване статут на самостоятелни обекти на процесните сутеренни стаи. Освен това, въпросът в изложението е поставен и извън поредността на възникването на обектите в жилищната сграда, по което обстоятелство няма спор. Сградата е надстроена с втори и трети жилищни етажи с тавански помещения въз основа на учредено право на строеж, като процесните стаи от по 27 кв.м. са съществували и са били обитавани от общите наследодатели преди да бъдат изградени главните вещи-апартаментите. На следващо място, решенията, на които се позовават касаторите не са относими пряко към настоящия казус. Решение № 935 от 13.11.2008 год. по гр.дело № 3206/2007 год. на ВКС, № І г.о. третира валидността на прехвърлителна сделка с предмет складово помещение, обособено като самостоятелен обект /преустроено в офис/ след сключване на сделката. Решение № 585 от 06.11.2003 год. по гр.дело № 248/2003 год.на ВКС, І г.о. касае преустроени като жилищни избени помещения в полуподземен етаж, които не отговарят на изискванията за жилище-чл.38, ал.1 и чл.40, ал.1 ЗУТ. Решение № 873 от 17.10.2008 год. по гр.дело № 6110/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. се отнася до статута на помещения за общо ползване – за велосипеди и за смет, за които е прието, че не отговарят на изискванията за жилище на Наредба № 5 за правила и норми по Т./отм./. Решение № 844 от 01.12.2004 год. по гр.дело № 521/2004 год. на ВКС, І г.о. също е посветено на характеристиките на един обект, за да бъде жилище съгласно чл.40, ал.1 ЗУТ. Решение № 1170 от 16.01.2009 год. по гр.дело № 5138/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. се отнася до приложението на чл.38а ЗЖСК по отношение на обекти, които не съставляват жилище по смисъла на чл.40, ал.1 ЗУТ.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата И. Т. Д., Р. Т. А. и Р. Г. Т. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1746 от 10.12.2010 год. по гр.дело № 2725/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, 10-ти състав по жалба вх.№ 1973 от 26.01.2011 год.
Осъжда Т. Х. Д. и И. К. Д., и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на И. Т. Д., Р. Т. А. и Р. Г. Т. сумата 150/сто и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/