О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
[населено място], 20.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 41 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 507 от 26.10.2011г. постановено по гр.д. № 770/2011г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 893 от 09.05.2011г. на Русенски районен съд по гр.д. № 166/2007г. и вместо това е отхвърлен предявения от Й. Е. Д. против Държавата установителен иск за собственост върху * ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] на [улица] обособен обект – офис на две нива, вграден в масивната седеметажна административна сграда с идентификатор *, с площ на първия етаж * кв.м. и на втория етаж * кв.м., заедно с принадлежащата му маза в източната част на сутерена с площ * кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата.
Касационната жалба е подадена от ищцата Й. Е. Д. чрез пълномощника й адв. Б.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа противоречиво разрешаване в практиката на съдилищата на пет правни въпроса, които са от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област Р., намира че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост предявен от Й. Д. против Държавата относно 1/2 ид.ч. от поземлен имот в [населено място] и самостоятелен обект в сградата, намираща се в имота. Ищцата претендира собственост въз основа на добросъвестно давностно владение, започнало на 21.03.1995г. когато с договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт, майка й Т. Г. Д. й е дарила имота. Установено е, че в полза на Т. Г. Д. е била извършена отмяна на отчуждаване на имота, съставляващ дворно място от 200 кв.м. пл. № * в кв. * заедно с жилищна сграда на два етажа и дюкянско помещение на І етаж, находящи се на [улица] [населено място], съгласно заповед на кмета на [община] № 1222 от 17.07.1992г. С влязло в сила решение на Върховния административен съд от 11.07.2006г. по гр.д. № 2037/2006г. тази заповед е прогласена за нищожна. Със Заповед № 866 от 29.12.2006г. на Областния управител е наредено изземване на имота от Т. Д. и Й. Е. Б. /сега с фамилно име Д./, тъй като за имота съставен акт за частна общинска собственост. С влязло в сила решение на Русенски районен съд по гр.д. № 1451/2007г. по иск на Държавата е прогласена нищожността на договора за дарение, сключен между ищцата и нейната майка, на основание чл. 26 ЗЗД поради невъзможен предмет. След влизане в сила на решението с нотариален акт от 22.06.2010г. е извършена поправка на нотариалния акт за дарение, изразяваща се в промяна на обекта на сделката като вместо жилищна сграда със съответното описание да се чете: обособен обект – офис на две нива в масивната седеметажна административна сграда.
За да отхвърли претенцията въззивният съд е приел, че не може чрез нотариален акт за поправка да се санира порок на сделка, призната за нищожна с влязло в сила решение. След като сделката изобщо не поражда правно действие, то и поправката на акта, с който тя е сключена, не може да породи правни последици. Въз основа на това и тъй като владението основано на нищожен договор не може да е добросъвестно, то съдът е отрекъл на ищцата качеството на добросъвестен владелец и съответно възможността да придобие имота с кратката петгодишна придобивна давност. Приел е, че осъществяваното недобросъвестно владение от 21.03.1995г. също не е могло да я легитимира като собственик предвид статута на имота като частна държавна собственост. До 01.06.1996г. е съществувала законова забрана за придобиване на такива имоти по давност, а от 31.05.2006г. и до настоящия момент е постановено спиране на давностния срок съгласно §1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ бр. 46/2006г./. С последното изменение на разпоредбата спирането на срока е продължено до 31.12.2014г.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателката на първо място извежда правния въпрос дали може неточно изразената воля на страните в текста на нотариалния акт да бъде отстранена чрез поправка на нотариалния акт. Позовава се на противоречие с правната теория – монографията на Хр. О. за нотариалното производство. На първо място, противоречието със схващания развити от правната доктрина не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. На второ място, соченият въпрос не е решаващ за изхода на спора, тъй като съдът не е отрекъл изобщо възможността да бъде поправена неточно отразената воля на страните в нотариалния акт, а е отрекъл правното значение на този акт след като вече е обявена нищожността на сделката.
Вторият формулиран от касатора въпрос е дали липсата на предмет като порок на договора може да бъде отстранен с обратна сила с поправката на нотариалния акт. По този въпрос обаче касаторката не се позовава на никое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съдът е разрешил въпросът в съответствие трайно установената съдебна практика, основана на правната теория за същността на нищожните сделки. Нищожността винаги е обусловена от наличието на тежък порок, който изначало не позволява да се прояви желаното от страните правно действие. Именно поради тежестта на порока нищожната сделка не подлежи на саниране /заздравяване/.
Третият посочен правен въпрос е дали нотариалният акт за поправка е новонастъпил юридически факт с обратно действие, т.е. дали актът важи с поправеното съдържание от момента на издаването му. Тук е извършено позоваване на противоречива практика, удостоверена с решения на Върховния административен съд и едно решение на ВКС. Тъй като практиката на административните съдилища не е част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК /виж Т. № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., т.2/, то тези решения не следва да се обсъждат. Решение № 1027 от 16.01.2009г. на ВКС, І г.о. приема, че поправката на нотариален акт съдържа удостоверително изявление на нотариуса за извършени пред него изявления на страните по договора, насочени към отстраняване на грешки, допуснати при съставяне на акта, материализиращ сделката. Същевременно поправката на нотариален акт не е сделка и не може да бъде атакувана като нищожна на основанията за нищожност на сделките. Липсва противоречие с решаващите изводи в решението по този въпрос. В. съд е обсъдил нотариалния акт за поправка като новонастъпил юридически факт и се е произнесъл относно правните му последици. Направеният от него извод, че нищожната сделка не може да бъде санирана чрез поправка на нотариалния акт, изхожда от принципното схващане, че поправката се инкорпорира в поправяния акт. Именно затова след като сделката е нищожна и като такава не произвежда правно действие, то поправката на акта не е в състояние да й придаде такова.
На последно място касаторът се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК като изтъква, че по въпроса за поправката на нотариален акт и действието й във времето липсват правни анализи и интерпретации с изключение труда на Хр. О. „Р. по нотариални действия във връзка със собствеността” изд. 1975г. Както вече бе посочено в конкретния случай релевантният въпрос е не за действието на поправката във времето, а за действието й когато сделката по поправяния нотариален акт е вече обявена за нищожна с влязло в сила решение. Разрешаването на този въпрос не създава затруднения в практиката, липсва поле за неточно тълкуване на закона, поради което допускането на касационно обжалване не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В обобщение, не са налице посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход ответникът, който е бил защитаван от юрисконсулт, има право на основание чл. 78, ал.8 ГПК на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 507 от 26.10.2011г. постановено по гр.д. №770/2011г. на Русенски окръжен съд по касационната жалба на Й. Е. Д. от [населено място].
ОСЪЖДА Й. Е. Д., от [населено място], [улица], ет.2 да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на Област Р. – [населено място], пл.”С.” № 6 сумата 400 /четиристотин/ лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: