О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 19.12. 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 7602 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Н. П., чрез пълномощника й адвокат В. П., против определение от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1903/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав, с което на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./ по молбата от 18.04.2013 г. на С. К. В. е изменено решението от 9.04.2013 г. по гр.д. № 1903/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, като Б. Н. П. е осъдена да заплати на С. К. В. разноски за въззивното производство в размер на 670 лв.
В жалбата се поддържа, че с въззивното решение съдът е присъдил всички направени пред въззивната инстанция разноски /507 лв. съдебни и деловодни разноски и 780 лв. възнаграждение за един адвокат/ и неправилно решението е изменено като са присъдени още 670 лв., за които липсват доказателства да са направени.
Ответникът по частната жалба С. К. В. оспорва същата и претендира възстановяване на направените в настоящото производство разноски.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение, съставът на Софийски градски съд е констатирал, че във въззивното решение погрешно е прието, че С. В., ответник по въззивната жалба, не е поискала присъждане на разноски, доколкото в писменото становище от 2.12.2009 г. е поискано присъждане на разноски. Счетено е, че са налице доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 570 лв. по договори за правна защита и съдействие от 1.12.2009 г. и от 13.12.2011 г. и за депозит за изготвяне на експертни заключения в размер на 100 лв. Сумата от 670 лв. и присъдена на ответника то въззивната жалба, като е изменено на основание чл.192, ал.4 ГПК /отм./ въззивното решение от 9.04.2013 г.
Атакуваното определение е правилно. Доводите в частната жалба не съответстват на данните по делото, тъй като с въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете и на С. В. са присъдени разноски за първата инстанция, но не са присъдени разноски по повод въззивната жалба. Разноските за въззивното производство са присъдени с определението от 18.06.2013 г. по реда на чл.192, ал.4 ГПК /отм./ при наличие на писмени доказателства, че е заплатена в брой сумата за адвокатско възнаграждение и за внесен депозит за вещо лице.
С оглед неоснователността на частната жалба Б. П. следва да възстанови на С. В. направените в настоящото производство разноски в размер на 100 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1903/2009 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б състав.
ОСЪЖДА Б. Н. П., [населено място], [улица] да заплати на С. К. В., [населено място], [улица], ет.4 разноски за настоящото производство в размер на 100.00 /сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: