4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
[населено място], 21.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3612 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 438 от 25.01.2013г. постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 760/2012г., с което отчасти е отменено и отчасти е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр.д. № 1425/2011г. Като краен резултат е признато за установено по отношение на К. Д. М., че А. Д. У., З. Д. Х., И. М. С., М. М. П., П. К. Ч., М. К. С., Д. Н. Р., М. А. Р., А. И. Р., Н. И. Р., М. Л. К., М. Л. К., Б. М. Ч., Г. Х. С., М. А. С.-К., Х. А. С., А. П. Б., Л. П. Т., Г. К. К. и Й. К. Р. са съсобственици по наследяване и завещание на общо на * ид.ч. от имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с площ *кв.м., при посочени в решението квоти на всеки от тях.
Касационната жалба е подадена от ответницата по иска К. Д. М.. Като основание за достъп до касационен контрол са посочени и трите хипотези на чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК, а именно произнасяне на въззивния съд по съществен материално правен и процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и имащ значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. С. поддържат в писмения си отговор, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като не е посочен правния въпрос, разрешен от съда. Претендират разноски.
П. страна Р. М. С. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост. Ищците са част от наследниците на Г. Б. С., починал 1983г. Наследодателят е имал девет деца, явяващи се негови наследници, като ищците са наследници на осем от децата на наследодателя. Ответницата К. М. /сега касатор/ е един от наследниците на деветото дете на наследодателя и е приобретател по правна сделка /договор за издръжка и гледане/ на * ид.ч. от имот пл. № * в кв.* по плана на Б.. Собствеността върху имота, представляващ ливада от * дка в м. “Г.”, е възстановена на наследниците на Г. Б. С. в стари реални граници с решение № 1443/25.01.1996 г. на ПК – Б..
Приетата съдебно-техническа експертиза установява, че процесния имот с идентификатор * по кадастралната карта е идентичен с имот пл. № * по плана на града от *г. и представлява част от имот пл. № * по плана от 1958г. Последният е бил с площ * и по разписен лист е записан на наследодателя Г. Б. С., като част от него с площ * кв.м. е извън регулация по плана от 1958г. По плана от 1990г. целият имот е в регулация като частта от * кв.м. представлява имот с пл. № * отреден за трафопост.
В полза на наследодателя Г. С. е издаден констативен нотариален акт през 1971г. за * ид.ч. от дворно място с пл. № * по плана на [населено място] при съседи: И. В. от две страни, ТКЗС и улица. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен във формата на нотариален акт на 30.05.1975г., Г. Б. С. е прехвърлил на внука си Д. Б. С. този имот, а с нотариален акт от 26.04.2004г. Д. Б. С. и съпругата му Р. М. С. са прехвърлили на ответницата по иска К. Д. М. * ид.ч. от имот пл. № * в кв. * по плана на [населено място].
С влязло в сила решение на Районен съд Разлог по гр.д. № 620/2002г. е признато за установено по отношение на [община], че Д. Б. С., заедно с наследниците на Л. Г. С. – М. С., М. К. и М. К., са собственици на имот пл. № * в кв. * по плана на [населено място] от * г. с площ * кв.м.
С решение по гр.д. № 729/1993г. на Районен съд Разлог, влязло в сила на 10.10.2003г., е прието за установено по отношение на Д. Б. С., М. Г. С., М. Л. К., че ищците Х. Г. С. и М. К. С. като наследници на Г. Б. С., са собственици съответно на * и * ид.ч. от имот с пл. № *, кв. * по плана на [населено място] от 1990г. и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението на посочените идеални части. При разрешаване на този спор е прието, че на страните като наследници на Г. Б. С., е възстановена собствеността в стари реални граници върху ливада от * дка в м.”Г.”, землището на [населено място], който имот понастоящем съставлява пл.№ * и попада в парцел * от кв.* по плана на Б., като в него се намира трафопост с площ * кв.м., както и че това е имот различен от имота, възстановен на Л. С.. Съдът е установил, че имотът е съсобствен между страните и предвид наследственото правоприемство ищецът Х. С. има * ид.ч., а М. С. * ид.ч.
За да уважи иска по настоящия правен спор въззивният съд е приел, че К. М. е правоприемник на Д. Б. С. и поради това е обвързана от силата на присъдено нещо на горепосоченото решение, с което спрямо Д. С. са установени правата на част от наследниците на Г. Б. С.. Що се отнася до решението по гр.д. № 620/2002г. на Районен съд Разлог съдът е посочил, че то е постановено спрямо [община] и не се ползва със сила на присъдено нещо спрямо ищците. Според съда, извършеното от наследодателя Г. С. разпореждане с имот пл. № * през 1975г. в полза на Д. С. касае само частта от имота, която е била в регулация, тъй като останалата част /предмет на настоящия спор/ е била включена в ТКЗС и не е могла да бъде предмет на разпоредителни сделки. Наведеното от ответницата по иска възражение за придобиване на имота по давност, считано от 10.10.2003г. – влизане в сила на решението по иска за собственост, съдът е намерил за неоснователно като е изтъкнал, че липсват доказателства за превръщане на държането на имота във владение и обективирането му пред останалите съсобственици.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен и процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и имащ значение за точното прилагане на закона. Твърди, че съдът е извършил превратно тълкуване на доказателствата и е постановил решението си в нарушение на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, без да се съобрази с константната практика на ВКС. Конкретен правен въпрос обаче не е формулиран. Посочването на конкретен правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК съставлява общо основание за достъп до касационно обжалване и липсата му е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно разглеждане на жалбата – виж Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.1.
Освен това, визирайки допълнителното основание на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, жалбоподателката твърди противоречие на решението с Т. № 1/1997г. и Т. № 1/2004г., без да обясни в какво се изразява то. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, без са представя съдебни решения по сходни казуси, а сочи, че в кориците на делото се съдържа противоречива практика. Това най-общо твърдение за „стотици” решения, решавани противоречиво от съдилищата, не би могло да обоснове допускане на решението до касационен контрол.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, посочена от жалбоподателката, предполага разглеждането на разрешения от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Въпросът е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая липсва както формулиран правен въпрос, така и обосновка на някоя от посочените хипотези.
Изложените от жалбоподателката съображения са такива по съществото на спора и по правилността на направените от съда правни изводи. Те обаче не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК, чиято цел е да извърши селекция на касационните жалби по законоустановени критерии.
Поради това не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Ответниците по жалбата имат право на сторените разноски за касационното производство, възлизащи на 1000лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 438 от 25.01.2013г. постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 760/2012г. по касационната жалба на К. Д. М. от [населено място].
ОСЪЖДА К. Д. М. от [населено място], [улица], ет.*, ап.* да заплати на А. Д. У., З. Д. Х., И. М. С., М. М. П., П. К. Ч., М. К. С., Д. Н. Р., М. А. Р., А. И. Р., Н. И. Р., М. Л. К., М. Л. К., Б. М. Ч., Г. Х. С., М. А. С.-К., Х. А. С., А. П. Б., Л. П. Т., Г. К. К. и Й. К. Р., всички със съдебен адрес: адв. Л. С. от [населено място], [улица], сумата 1000/хиляда/ лв. разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.