О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№422
[населено място], 28.10.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№335 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. С. Ф. и П. Н. Д. против определение на В. апелативен съд, Гражданско отделение, № 269 от 20.05.2010г. по ч.гр.д. №228/2010г. С него е потвърдено определение на В. окръжен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 2442/2008г. поради недопустимост на иска.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Според жалбоподателите както правната теория, така и съдебната практика допускат предявяване на отрицателен установителен иск за собственост когато ищците владеят имота, а ответникът претендира, че е съсобственик. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК те се позовават на първата и втората хипотеза на визираната разпоредба, като са цитирали и представили няколко определения и решения на Върховния касационен съд.
Ответниците по частната жалба Е. А. П. и Н. И. А. не са взели становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да пристъпи към преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Предявен е пред В. окръжен съд иск от Е. С. Ф. и П. Н. Д. против Е. А. П. и Н. И. А. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на по 5/28 ид.ч. от имот, представляващ триетажна масивна сграда, застроена на 140 кв.м. в дворно място с площ 140 кв.м., съставляващо имот пл. № 12 в кв. 75 по плана на 8-ми подрайон на[населено място], на [улица]. Ищците твърдят, че са собственици по наследство на 18/28 ид.ч. от имота, а в периода от възстановяването на собствеността през 1992г. до 1997г. са придобили по давностно владение и останалата част от имота и владеят имота изцяло. Ответниците са се снабдили през 1999г. с констативни нотариални актове за собственост по наследство върху 5/28 ид.ч. от имота всеки от тях. Според ищците праводателя на ответниците не е бил собственик на имота и те се на собственици по наследство, поради което претендират отричане правото на собственост на ответниците и отмяна на издадените констативни нотариални актове.
Първоинстанционният съд с определение от съдебно заседание на 25.02.2010г. е приел, че искът е недопустим поради следното: За ищците липсва интерес да отричат правата на ответниците, тъй като ответниците не оспорват правата им върху 18/28ид.ч.; спорни са 10/28 ид.ч., но посредством иска няма да бъдат установени правата на ищците върху тях. Поради това съдът е прекратил производството.
Второинстанционинят съд с обжалваното определение е потвърдил определението като е изложил съображение, че дори и при уважаване на иска за ищците няма да настъпят положителни правни последици, тъй като отричането правото на ответниците не означава, че то принадлежи на ищците. Затова е счел, че не е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите се позовават на първо място на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, но без да сочат т. нар. задължителна съдебна практика по смисъла на ТРОСГКТК № 1/2009г., т.2, а именно: тълкувателни постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на колегиите на ВКС и решения, постановени в производство по чл. 290 ГПК. При преглед на представената съдебна практика с оглед основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК се установява следното: С Решение № 1349 от 08.07.2002г. по гр.д. № 1325/2001г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че предявяването на установителен иск за признаване право на собственост от владеещ собственик против невладеещо, но претендиращо същото право лице е допустимо само когато правата на ищеца са засегнати. Хипотезата обаче има предвид положителен установителен иск. В Решение № 1319 от 05.03.2009г. по гр.д. № 4649/2007г. на V г.о. на ВКС /представен е само отрязък от него/ е разгледан по същество отрицателен установителен иск, но не е ясно дали фактическата обстановка е сходна на настоящата. Определение № 33 от 22.01.2009г. по гр.д. № 4535/2008г. на І г.о. на ВКС сочи, че съсобствениците имат право да предявят положителен или установителен иск за собственост когато имотът се владее от един от съсобствениците и той оспорва правата на ищците. Хипотезата е твърде различна от настоящата, при която ищците владеят имота. Определение № 306 от 22.07.2009г. по ч.гр.д. № 281/2009г. на ІІ г.о. на ВКС /от което също е представен само отрязък/ са отнася до предявен отрицателен установителен иск от съсобственик срещу друг съсобственик. В него съдът е приел наличие на правен интерес от предявяването на иска поради същността на съсобствеността като едновременно съществуване на множество взаимно свързани права на собственост на няколко лица върху една и съща вещ, при което е от значение за ищеца кое лице се легитимира като негов съсобственик. Определението обаче също е неотносимо към настоящия случай. Ищците Е. Ф. и П. Д. твърдят, че са собственици на целия имот, но не разполагат с документ за собственост на спорните 10/28 ид.ч., а с иска целят единствено да отрекат правата на ответниците, без обаче да легитимират своите права върху тези идеални части от имота. Именно поради това за тях не е налице интерес от отрицателен установителен иск, понеже той няма да рефлектира върху собствената им правна сфера. В обобщение, не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес от отрицателен установителен иск в хипотеза като настоящата.
При така изложените изводи не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 269 от 20.05.2010г. по ч.гр.д. №228/2010г. на В. апелативен съд, Гражданско отделение по жалбата на Е. С. Ф. от[населено място] и П. Н. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: