4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
[населено място], 26.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 742 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №637 от 21.04.2012г. по гр.д. №3373/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.07.2011г. по гр.д. № 101/2010г. на Врачански окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС относно самостоятелен обект в сграда с идентификатор * – втори етаж на производствен цех със застроена площ * кв.м. с административен адрес: [населено място], Източна промишлена зона, [улица], ет.*, изграден в ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с площ * кв.м., а по регулационния план на града представляващ УПИ * в кв. *.
Касационната жалба е подадена от ищеца по иска [фирма]. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въпросът за нищожността на една и съща сделка е решен противоречиво в обжалваното решение и в друго влязло в сила решение на Врачански окръжен съд; също така противоречиво е решен въпроса дали теренът представлява публична или частна общинска собственост. Поради това се поддържа основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. На второ място се сочи противоречие с трайно установената практика по приложението на чл. 92 ЗС и по-конкретно дали при извършване на сделка с поземлен имот и липса на изрично изявление, че се прехвърлят и съществуващите постройки, същите преминават върху купувача по силата на приращението. По този въпрос е извършено позоваване на четири съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС и предявен от [фирма] [населено място] против [фирма] [населено място] досежно недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, а именно: втори етаж на производствен цех с площ * кв.м. в [населено място], Промишлена зона, [улица], изграден в ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], представляващ УПИ * в кв. * по регулационния план на града. От фактическа страна е установено следното: С договор от 13.12.1996г., сключен след проведен търг, ответникът [фирма] купува от [фирма] административно-битова сграда, застроена на * кв.м. На 21.05.1998г. е издадено строително разрешение за преустройство – направа на производствен цех за медицинска апаратура, като в резултат на това е построен втори етаж на сградата и пристройка на два етажа; строежът е завършен в груб вид на 28.03.2005г. На 23.10.2005г. [фирма] продава на [фирма] производствен цех за медицинска апаратура на един етаж и с предварителен договор обещава да прехвърли и правото на надстрояване за втория етаж когато го придобие; отразено е изрично, че вторият етаж е вече изграден. На 06.03.2006г. [община] съставя акт за частна общинска собственост за поземления имот и с договор от 18.04.2006г., сключен по реда на ПМС № 235/1996г., го продава на [фирма]. На 22.05.2007г. [фирма] прехвърля собствеността върху поземления имот на [фирма]. Последното се снабдява на 25.08.2008г. с констативен нотариален акт за втория етаж на сградата и с договор от 28.09.2009г за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие, сключен с нотариална заверка на подписите, [фирма] продава на ищеца [фирма] този втори етаж.
Приетата техническа експертиза установява, че до 1998г. поземленият имот е бил неурегулиран без данни за собственост, единствено за сградата на [улица] съществувал акт за държавна собственост; през 1998г. е изменен регулационния план като територията на имота е включена в кв. 234 и са създадени три парцела като сградата попада в парцел * отреден за спортен комплекс „Х. Б.”. Този терен е обявен за публична общинска собственост съгласно Решение № 163 от 09.10.1997г. на Общински съвет В., където е посочен като парк „С.”. През 2001г. е одобрен Ч. на кв. * и сградата попада в УПИ *.
Съдът е приел, че поземления имот е със статут на публична общинска собственост, тъй като е отреден за спортен комплекс „Х. Б.” – мероприятие за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, което е видно от решение на Общинския съвет от 09.10.1997г. Въпреки извършената през 1998г. промяна на регулационния план, то липсва последващо решение на общината за обявяване на земята за частна общинска собственост до 2006г. когато е съставен актът за това. Поради това договорът от 18.04.2006г., с който общината се е разпоредила с имота е обявен за нищожен поради невъзможен предмет – вещ извън гражданския оборот, която е публична общинска собственост. Горното обуславя липса на вещен ефект на извършените следващи сделки с имота – продажбата от [фирма] на [фирма] и от него на ищцовото дружество [фирма].
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържа се противоречиво решаване на въпроса дали имотът представлява публична или общинска собственост и съответно дали е нищожен или действителен договорът от 18.04.1996г., с който [община] прехвърля на [фирма] /праводател на ищеца/ собствеността върху поземления имот. Видно от представеното влязло в сила съдебно решение № 887 от 16.07.2011г. по гр.д. № 5097/2010г. на Врачански районен съд, с него е отхвърлен иск на настоящия ответник [фирма] против [фирма], [община] и [фирма] за признаване, че последното дружество [фирма] не е собственик на ПИ с идентификатор *, в който е построена сграда с учредено право на строеж „производствен цех за медицинска апаратура”, както и иск за прогласяване нищожност на договор от 18.04.2006г., сключен по реда на ПМС №235/1996г. между [община] и [фирма], като противоречащ на закона. В мотивите на решението е прието, че не се установява идентичност между имотът, посочен за публична общинска собственост – неурегулиран парк „С.” и С. комплекс „Х. Б.”, в рамките на който е обособен процесния имот. Поради това е направен извод, че договорът от 18.04.2006г. не е нищожен.
С оглед приетото в обжалваното решение, че ПИ с идентификатор * е публична общинска собственост и договорът от 18.04.2006г. е нищожен, то е налице противоречиво решаване на двата посочени въпроса, които са определящи за изхода на спора. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал.1,т.2 ГПК.
Вторият посочен правен въпрос е дали при извършено разпореждане с поземлен имот, без посочване на сградата в него, тя се включва в обема на прехвърлените права. Поддържа се и противоречие с практиката на ВКС по чл. 92 ЗС с позоваване на Решение № 445 от 15.02.1964г. по гр.д. № 2120/1963г. на І г.о., Решение № 271 от 31.01.1969г. по гр.д. № 2242/1968г. на Іг.о., Решение № 756 от 17.03.1970г. по гр.д. № 133/1970г. на І г.о. и Решение № 293 от 21.02.2000г. по гр.д. № 1275/1999г. на ІV г.о. В тях най-общо се възприема, че при отчуждаване на застроен поземлен имот, ако постройките не са изключени изрично от сделката, то те се считат за прехвърлени. Този въпрос не е разрешен обаче в обжалваното решение, доколкото съдът е приел нищожност на сделката от 18.04.1996г. и оттам липса на транслативно-вещен ефект на последващите сделки. Мотиви по въпроса се съдържат в първоинстанционното решение, но противоречието с тях не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №637 от 21.04.2012г. по гр.д. №3373/2011г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на [фирма], [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 486,11лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока и при изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: