О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№192
гр.София, 18.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 124/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК във връзка с чл.232, ал.1 ГПК/отм./.
Образувано е по частна жалба на Н. Г. М. от [населено място], срещу определение № 5 от 05.01.2012 год. по гр.дело № 1251/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата на М. Л. П.-М./починала на 23.04.2011 год. и заместена в процеса от законните си наследници Н. Г. М.-частен жалбоподател и Л. Н. М./ за отмяна на влязлото в сила решение № 1576 от 22.12.2005 год. по гр.дело № 1076/2004 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е потвърдено решението от 18.02.2004 год. по гр.дело № 1434/2003 год. на Пловдивския окръжен съд. С въззивното решение окръжният съд е оставил в сила решението от 28.02.2003 год. по гр.дело № 1067/2001 год. на Пловдивския районен съд, 16-ти гр.състав, с което е отхвърлен предявения от М. Л. П.-М. срещу [община] иск за предаване владението на избено помещение под магазина и жилище над магазина, представляващо апартамент № * с площ * кв.м. на @@6@ [населено място], както и на площта, върху която е изградена сградата – имот пл.№ * в кв.* по плана на[жк]на [населено място], одобрен през 1982 год.
В частната жалба се поддържа, че молбата за отмяна е допустима и след изтичане на едногодишния срок от влизане в сила на решението по чл.232, ал.1 ГПК/отм./, тъй като процесуалноправните норми действат и за заварени правоотношения, а в случая процесуалното правоотношение, според жалбоподателя, възниква от момента, когато се осъществят фактите, даващи основание молителят да се обърне към съда и да поиска отмяна, а не от момента на подаване на молбата за отмяна. Твърди се още, че с промяната в правилото на чл.305 ГПК/ДВ, бр.50 от 30.05.2008 год./, не се отменя института на производството за отмяна по ГПК от 1952 год., а само се преуреждат предпоставките за допустимост.
Ответникът по частната жалба [община] е на становище, че обжалваното определение е законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на І г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по гр.дело № 1251/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. е образувано по молба вх.№ 5583 от 09.02.2011 год. на М. Л. П.-М. за отмяна на основание чл.231, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ на влязлото в сила решение № 1576 от 22.12.2005 год. по гр.дело № 1076/2004 год. на ВКС, ІV г.о., с което е потвърдено въззивното решение от 18.02.2004 год. по гр.дело № 1434/2003 год. на Пловдивския окръжен съд за оставяне в сила на решението от 28.02.2003 год. по гр.дело № 1067/2001 год. на Пловдивския районен съд, 16-ти гр.състав за отхвърляне на ревандикационния иск срещу [община]. Молителката се е позовала на три скици на поземлени имоти от 09.11.2010 год., с които е твърдяла, че се е снабдила след 22.11.2010 год.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приел, че тя е подадена след като едногодишният преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ е изтекъл на 22.12.2006 год. Прието е, че правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение е било преклудирано към момента на влизане на ГПК в сила/01.03.2008 год./ и не следва да се прилага новия процесуален ред, въвеждащ по-благоприятен режим за отмяна на влезли в сила решения, който намира приложение единствено по отношение на заварените случаи, за които не е изтекъл едногодишния срок по отменения ГПК към момента на влизане в сила на действащия процесуален кодекс.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Решението, чиято отмяна се иска по реда на извънредния извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила решения, е влязло в сила в деня на постановяването му – 22.12.2005 год. Към момента на подаване на молбата за отмяна – 09.02.2011 год. са изтекли всички преклузивни срокове за отмяна, визирани в чл.232, ал.1 ГПК/отм./, включително и общо регламентирания пределен едногодишен срок, който тече от влизане на решението в сила. На 22.12.2006 год., решение № 1576 от 22.12.2005 год. е било стабилизирано като съдебен акт, неотменим чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения съгласно действащия тогава съдопроизводствен ред. С приемането на действащия ГПК /в сила от 01.03.2008 год./ не се възобновява течението на изтеклите срокове по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ и не намира приложение новия съдопроизводствен ред, който въвежда по-благоприятен режим, поради липсата на изрично предвидено законово основание, създаващо ново право да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Правилно с обжалваното определение съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че новият по-благоприятен режим по чл.305, ал.1, т.1 ГПК се прилага единствено по отношение на заварените случаи, за които не е изтекъл пределния едногодишен срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ към момента на влизане в сила на действащия процесуален кодекс. В този смисъл, неоснователно с частната жалба се поддържа, че в случая е налице заварено процесуално правоотношение между молителката и защитния орган, възникнало от момента на осъществяване на фактите, даващи й основание да се обърне към съда с искане за отмяна. Предвид на изтеклия пределен едногодишен срок от влизане на решението в сила, правото да се иска отмяна е погасено, поради което не е могло да възникне процесуално правоотношение между страната и защитния орган.
В обобщение, частната жалба е неоснователна и определението на ВКС, ІІ г.о. следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5 от 05.01.2012 год. по гр.дело № 1251/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/