Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 1513/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр.София, 28.05. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1513/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 8044 от 27.12.2013 год. на [община] срещу въззивното решение № 312 от 07.11.2013 год. по гр.дело № 647/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 441 от 18.05.2013 год. по гр.дело № 7658/2011 год. на Пернишкия районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] иск, че общината е собственик на трафопост „Битов комбинат” в [населено място], представляващ съвкупност от сграда на един етаж и застроена площ от 40 кв.м. и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.506.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, както и на земя с площ 85 кв.м., върху която е построен трафопостът.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въз основа на заключението на комплексната съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза, въззивният съд е приел, че спорният трафопост е площадков енергиен обект по смисъла на т.41 от ДР на ЗЕ, като такъв е съвкупност от два компонента – сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение и е елемент на енергийната система, обслужващ 76 броя потребители, имащи обекти на територията на [населено място]. Прието е още, че трафопостът се води в инвентарните книги на дружеството-ответник като сграда под инвентарен № 121 и дата на придобиване 01.12.1973 год.
С разпореждане № 46/07.11.1991 год. на Министерския съвет е образувано [фирма] като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно приложение № 1, видно от което, като част от Стопански енергоснабдителен комбинат-София област е включено и Предприятие „Електроснабдяване-П.”. Следователно, към момента на влизане на ЗМСМА в сила, държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на Област П. е Предприятие „Електроснабдяване”-П.. Със заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 год. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси, [фирма] се преобразува чрез отделяне на ново [фирма], което дружество става правоприемник на активите, вкл. и на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел.енергия на територията на югозападната част на България. С решение № 20/02.11.2007 год. по ф.дело № 6358/2000 год. на СГС е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма] чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с решение № 21 от 29.01.2008 год. по ф.дело № 6358/2000 год. на СГС на [фирма].
Въз основа на комплексната експертиза е установено, че в ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991 год. поради настъпили промени в собствеността, наименованията на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност – първична и аналитична, от ръчна до електронна, реда и мястото на съхранение на документи, както и дългия период от време. Установено е, че в Държавен архив-гр.П. е съхранен баланс на [фирма]”Електроснабдяване”-клон П. към 31.12.1991 год., видно от който предприятието притежава ДМА на обща стойност 38 838 лева, но липсва запазена оборотна ведомост или друг документ, от който да се направи извод за конкретните ДМА, включени в баланса, в частност за включването на процесния трафопост в баланса – единствените съхранени документи са инвентарни книги с период на създаване от 1948 год. до 2000 год., част от които са на книжен носител/тетрадка/, а други-на електронен носител.
От показанията на свидетеля С. Т. А., работил в ответното дружество и предхождащите го дружества от 1992 год. като „старши проучвател” е установено, че спорната сграда се обслужва и поддържа от ответното дружество, което държи и ключовете от трафопоста.
При тези данни, с оглед заявеното с исковата молба придобивно основание – § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА, въззивният съд е приел, че трафопостът не е обект от техническата инфраструктура на общината, доколкото е установено, че крайни потребители са физически лица, т.е. обслужват се обекти, собственост на трети лица, а не самата община. Този си извод съдът е основал и на законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти /чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството/отм./, § 3 от ДР на същия закон, чл.68 ЗЕЕЕ/отм./. Прието е, че предвид специфичното си предназначение, трафопостът не може да бъде разглеждан като отделен, изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която съгласно цитираните законови разпоредби е била държавна.
Въззивният съд е приел, че не е налице и втората предпоставка на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА, доколкото по силата на чл.12 от Закона за електростопанството/отм./, дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване се извършва от производствените и електроснабдителни организации към Асоциация „Енергетика”. Прието е, че след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяване на дейността по чл.12, то обектите, служещи за извършването ми, които са изключителна държавна собственост, по силата на чл.2 следва да се считат предоставени на съответните предприятия и без наличие на изричен акт за това. Според въззивния съд, без значение е дали трафопостът изрично е бил заприходен, тъй като включването във фондовете на енергийното предприятие е следствие от факта, че е бил част от общодържавната енергийна система. Прието е по-нататък, че макар и алинея втора на § 7 от ПЗР на ЗМСМА да е приета по-късно, тя функционално е свързана с първата алинея и поражда действие едновременно с нея, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество.
По отношение на терена, върху който е изградена сградата, въззивният съд е приел, че трафопостът не е нанесен по плана на [населено място], като по КРП на града, утвърден със заповед № 1298 от 28.06.1968 год., действащ към 01.06.1996 год. и към настоящия момент, същият попада в парцел, отреден за „Търговия и услуги” в кв.153 и се намира в шестетажен блок-Битов комбинат. Прието е, че не са налице предпоставките по § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗС, тъй като по силата на същата преминават в собственост на общините застроените и незастроените имоти, попадащи в подробните устройствени планове на населеното място и отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно предвижданията на действащите към дата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Посочено е, че това е така, защото по делото не е установено чия е собствеността на сградата, в която е изграден трафопоста и съответно и статута на прилежащата към нея земя.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. При наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1, т.7 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, обектът на спора енергиен обект сграда-трафопост, преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 год.?
Въпросът не е свързан с правните изводи на въззивния съд, които са в смисъл, че предпоставките на § 7, ал.1,т.7 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА не са налице.
2. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа?
И този въпрос е неотносим към мотивите на съда за отхвърляне на иска. Прието е, че същият е неоснователен, защото не е налице отрицателната предпоставка на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като обектът е бил включен в баланса на Държавното предприятие „Електроснабдяване”-гр.П., а не защото енергиен обект, обслужващ само обекти на територията на една община не може да бъде общинска собственост. В този смисъл, липсва противоречие с решение № 1337 от 06.01.2009 год. по гр.дело № 4382/2007 год. ВКС, ІV г.о., според което община може да придобие мрежи и съоръжения, които по принцип са държавна собственост, само ако те обслужват територията на общината и съответно представляват по естеството си част от общинската инфраструктура. Решение № 921 от 30.12.2009 год. по гр.дело № 2704/2008 год. на ВКС, І г.о. е неотносимо, тъй като касае собствеността на терен, предвиден за изграждане на трафопост, а не собствеността на самия трафопост.
3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент – 17.09.1991 год., да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция,че това става по силата на Закона за енергетиката/отм./?
4. След преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма], преминали ли са трафопостовете/конкретно и спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на ЗМСМА – 17.09.1991 год., респективно ако липсва каквато и да е документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса: напр., като: оборотна ведомост, от която се установяват конкретните ДМА, които са включени в баланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на ДМА, решения и заповеди или друг документ за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост?
Двата въпроса са свързани с правния проблем за начина на доказване и доказателствените средства, с които се установява включването в баланса, т.е. предоставянето за стопанисване и управление на държавния имот. Липсва противоречие с решение № 64 от 10.02.2010 год. по гр.дело № 2612/2008 год.на ВКС, 3 г.о., според което нормата на алинея втора на § 7 от ПЗР на ЗМСМА има тълкувателен характер спрямо първата алинея на преходната разпоредба и предпоставките й се преценяват към влизане на ЗМСМА в сила, като за да е налице тази отрицателна предпоставка е необходимо трафопостът да се е водил по баланса на държавното предприятие към 17.09.1991 год., както и с решение № 987 от 06.01.2010 год. по гр.дело № 3373/2008 год. на ВКС, І г.о., което се отнася до тълкуване на предпоставките по чл.17а ЗППДОбП/отм./ – записването на имот като актив в баланса на търговско дружество има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества и в този случай записването на имот като актив в счетоводните книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен на това държавно предприятие за стопанисване и управление.
По двата въпроса въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, съгласно която доказването на предоставянето на имот за стопанисване и управление може да стане и с непреки доказателства като счетоводни записвания или актове за държавна собственост, в които е отбелязано такова предоставяне и че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество, в капитала на дружеството се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като в този случай собствеността се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Това е в съответствие както със закона /ПМС № 201 от 25.10.1993 год. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизацията на държавни предприятия и чл.17а ЗППДОбП/отм./, така и със задължителната практика на ВКС /срвн.напр.: решение № 31 от 21.06.2013 год. по гр.дело № 310/2012 год., І г.о., решение № 406 от 25.11.2010 год. по гр.дело № 614/2010 год., ІІ г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, касаещи допустимите доказателствени средства, както и решение № 250 от 13.07.2010 год. по гр.дело № 2955/2008 год., ІV г.о., решение № 200 от 29.06.2010 год. по гр.дело № 5293/2008 год., ІІ г.о. и решение № 225 от 19.10.2012 год. по гр.дело № 380/2010 год. ІІ г.о., по реда на чл.290 ГПК, касаещи придобиване на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество/.
5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени?
По този въпрос не е налице противоречива съдебна практика, доколкото решение № 155 от 13.03.2007 год. по т.дело № 917/2006 год. на ВКС, ТК е постановено по облигационно-правен спор за сума от неизпълнен договор за туристически услуги и тълкуването във връзка с редовното водене на търговските книги и записванията в тях е във връзка с установяване съществуването на търговски сделки.
6. Допустимо ли е Върховният касационен съд по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма, и в частност на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като по силата на императивната норма на чл.14, ал.1 ЗНА законодателят не й е придал такова действие?
Според касатора, съществува противоречие между решение № 1253 от 30.12.2008 год. по гр.дело № 3541/2007 год. на ВКС, ІІІ го.о./постановено по отменения ГПК/, съгласно което нормата на алинея втора на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, приета през 1995 год., е от материалноправно естество, няма обратно дейсвие и не засяга минали правоотношения-от една страна, и решение № 244 от 25.02.2010 год. по гр.дело № 99/2009 год. на ВКС, І г.о./по реда на чл.290 ГПК/, според което алинея втора на § 7 от ПЗР на ЗМСМА поражда действие едновременно с алинея първа на същата норма – от друга страна. В редица други решения по чл.290 ГПК, имащи задълителен характер, Върховният касационен съд последователно е приел, че нормата на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА има тълкувателен характер и като такава има обратно действие /срвн.напр.: решение № 96 от 11.02.2010 год. по гр.дело № 3122/2008 год., І г.о., решение № 200 от 29.06.2010 год. по гр.дело № 5293/2008 год., ІІ г.о. и др./.
В заключение, липсват предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, а при наличието на съдебна практика, вкл. и по реда на чл.290 ГПК, на която съответства въззивното решение, изключено е приложението и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 07.11.2013 год. по гр.дело № 647/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, по жалба вх.№ 8044 от 27.12.2013 год. на [община].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ