1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
[населено място], 14.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 474 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от [фирма] чрез пълномощника му адв. О. частна жалба срещу определение № 429 от 14.07.2011г. на Добрички окръжен съд по гр.д. № 903/2010г., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за допълване на постановеното по същото дело решение № 108 от 28.02.2011г. чрез произнасяне по предявения иск за подобрения в размер на 10 278 лв. като част от цялото вземане от 28 881 лв. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Изтъква, че при произнасянето по молбата за допълване съдът е взел предвид уточнението на претенцията за подобрения, направено във въззивното производство; не е отчел обаче, че в първата инстанция претенцията е заявена като частична и именно като такава е разгледана от първоинстанционния съд. В молбата за уточнение са посочени по пера подобренията на стойност 10 278 лв., тъй като именно такива са били указанията на съда, с които е препратил към молба от 03.12.2007г. и по този начин е очертал рамките на исканото уточнение. По изложените съображения се иска отмяна на определението.
Ответницата по частната жалба Н. И. Ф. в писмения си отговор моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Частният жалбоподател е ответник по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Своевременно е предявил възражение за заплащане на подобрения в имота на стойност 10 278 лв. и за право на задържане до заплащането им /молба-възражение от 03.1.2007г./. С молба от 09.03.2010г. е заявил изменение на претенцията за подобрения като същата да се счита частично предявена от вземане в размер на 28 881лв. Първоинстанционният съд е допуснал изменението и именно по тази начин е разгледал възражението с допълнителното си решение от 06.08.2010г. В. съд в съдебно заседание на 19.01.2011г. е указал на [фирма] да уточни по време на извършване и стойност всяка една от дейностите, претендирани като подобрения съгласно молбата от 03.12.2007г. на л.62 от първоинстанционното дело. Дружеството е извършило исканото уточнение, при което е посочило стойност на всяко едно от подобренията /без общ размер/. В решението от 28.03.2011г. Добрички окръжен съд е разгледал и отхвърлил претенцията за подобрения в размер на 10 278 лв. и за право на задържане. Поискано е от ответника по иска допълване на решението чрез произнасяне по възражението за подобрения както е предявено – като частичен иск за 10 278 лв. от вземане в размер на 28 881лв. С обжалваното определение съдът подробно е проследил горните обстоятелства относно предявяването, изменението и уточняването на възражението за подобрения и е приел, че дължи произнасяне по обема на спорното право, посочен в последната уточнителна молба, а той е 10 278лв. Затова е приел, че няма пропуск при произнасянето и отменил определението за даване ход по същество на производството по чл. 193 ГПК/отм./ и е оставил без разглеждане молбата за допълване.
При горното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението е неправилно. По молбата за допълване на решение съдът дължи произнасяне със същия съдебен акт – решение. Основания за оставяне без разглеждане на молбата и прекратяване на производството биха били налице когато липсват процесуални предпоставки за упражняване правото по чл. 193 ГПК/отм./, сега чл. 250 ГПК, обуславящи недопустимост на производството като например искането за допълване да не е подадено в срок, да не изхожда от легитимирана страна. В настоящия случай съдът не е констатирал такива процесуални пречки, а след като е разгледал всички обстоятелства, свързани с основателността на молбата е постановил съдебен акт – определение за оставянето й без разглеждане.
Изложеното налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на Добрички окръжен съд за разглеждане на молбата за допълване по същество и постановяване на съответен съдебен акт – решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 429 от 14.07.2011г. на Добрички окръжен съд по гр.д. № 903/2010г., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за допълване на постановеното по същото дело решение № 108 от 28.02.2011г.
ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за произнасяне по основателността на молбата с надлежен съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: