О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№24
гр.София, 12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 932/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Б. Ф. и А. И. Ф. от[населено място], обл.С. са подали касационна жалба вх.№ 2280 от 18.05.2010 год. срещу въззивното решение № 73 от 19.04.2010 год. по в.гр.дело № 99/2010 год. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 291 от 29.12.2009 год. по гр.дело № 120/2008 год. на С. районен съд в частите, с които: на двамата жалбоподатели е възложена в дял стопанската постройка в УПИ V-309, кв.102 по плана на[населено място], означена с № 3, на стойност 530 лева, а на Л. Х. е възложена в дял лятната кухня в същия УПИ, означена с № 2, на стойност 1 620 лева, по скицата на вещото лице, неразделна част от решение № 56/12.07.2004 год. по гр.дело № 751/2003 год. на С. районен съд, като Х. е осъден да заплати на Ф. сумата 545 лева за уравнение на дяловете.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с т.5, б.”б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд относно приложението на чл.292 ГПК/отм./ при извършени значителни подобрения в наследствения имот и б/необсъждане на всички правнорелевантни факти по делото и по-конкретно, че в имота са останали в наследство лятна кухня и две стопански постройки, една от които, долепена до приземния етаж на жилищната сграда Л. Х., без съгласие на жалбоподателя, преустроил в лятна кухня към същия етаж с позоваване на решение № 748 от 18.07.1956 год. по гр.дело № 4123/1956 год., ВС, ІІ г.о. и решение № 394 от 22.05.2005 год. по гр.дело № 2760/2003 год. на ВКС, ІV г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение относно извършеното с него разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./, като на свой ред е приел, че съделителят Л. Д. Х. е направил значителни подобрения в делбения имот, състоящи се в преустройство на стопанска постройка в лятна кухня, които биха довели до голямо неудобство за теглене на жребий. Посочено е, че стойността на лятната кухня е двойно по-висока от тази на стопанската постройка – 1 620 лева спрямо 530 лева, а делбата е допусната при равни квоти – по ? идеална част за Ф. и за Х.. Окръжният съд е добавил и че жалбоподателите не атакуват способа за извършване на делбата, като вместо по реда на чл.292 ГПК, да се тегли жребий, а просто настояват лятната кухня, пак по реда на чл.292 ГПК/отм./, да се възложи на тях. Според въззивния съд, извършеното от Х. преустрояване на друга бивша стопанска постройка (която не е предмет на делбата) в кухня и приобщаването й към неговото жилище правилно не е било взето предвид от първата инстанция, тъй като се отнася до ирелевантни за делбата на спорните постройки факти. Същото е прието и по повод възражението на жалбоподателите, че подобренията в лятната кухня били извършени от Х. незаконно и въпреки изричното им противопоставяне.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие с т.5, б.”б” на Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд, съгласно която тегленето на жребий трябва да се счете много неудобно например в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства и въобще, когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В такива случаи, разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.
Жалбоподателите не оспорват факта на извършеното от съделителя Л. Х. преустройство на бивша стопанска постройка в лятна кухня, но твърдят, че подобренията са направени без редовни строителни книжа и представляват незаконно строителство. Отделно от това, поддържат, че тези подобрения по своя характер и стойност не са значителни, като се позовават на заключението на вещото лице по делото инж.К., съгласно което, според тях, стойността на подобренията възлиза на 2 281 лева.
Следователно, с касационната жалба се оспорва извода на въззивната инстанция, че се касае за извършени от съделителя Х. значителни подобрения, като жалбоподателите не сочат влязло в сила съдебно решение, което да противоречи на приетото от окръжния съд и да определя подобренията като значителни въз основа на възприет от него оценъчен критерий. Ето защо, избраният от въззивната инстанция способ за окончателно ликвидиране на съсобствеността по отношение на допуснатите до делба стопанска постройка и лятна кухня чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК/отм./ не противоречи на разрешението, дадено с т.5, б.”б” от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд. В тълкувателния акт не са дадени указания относно стойностни критерии за определяне на подобренията като значителни, с което на решаващия спора за извършване на делбата съд е предоставено право да извърши такава преценка във всеки конкретен случай, а само примерно са изброени видовете подобрения, а именно: построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства.
Липсва противоречиво разрешаван от съдилищата процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване решение № 748 от 18.07.1956 год. по гр.дело № 4123/1956 год. на ВС, ІІ г.о. и решение № 394 от 22.05.2005 год. по гр.дело № 2760/2003 год. на ВКС, ІV г.о. са свързани с оплакването в жалбата, че въззивният съд не е обсъдил доводите на жалбоподателите за извършено от съделителя Х. преустройство в лятна кухня на друга бивша стопанска постройка, долепена до приземния етаж на жилищната му сграда и която по тази причина не представлявала самостоятелен обект на правото на собственост и не била предмет на делбата.
Основният спорен въпрос е чрез кой способ да бъде окончателно ликвидирана съсобствеността върху допуснатите до делба постройки и към неговото разрешаване биха били относими влезли в сила съдебни актове, в т.ч. и на състави на ВС или на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, които разрешават противоречиво този въпрос. Представените с изложението по чл.284, т.3 ГПК решения на състави на ВС и ВКС третират процесуалната разпоредба на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ относно задължението на съда за всестранна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните. Необсъждането на доказателство, което не е пряко относимо към спорния предмет обаче не опорочава съдебния акт, за да съставлява основание за неговата отмяна.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 19.04.2010 год. по в.гр.дело № 99/2010 год. на С. окръжен съд по жалба вх.№ 2280 от 18.05.2010 год. на Г. Б. Ф. и А. И. Ф. от[населено място], обл.С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/