3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№237
С., 13.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 2902 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Ж. Г. против определение № 31 от 30.01.2013 г., постановено по гр.д. № 41 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ Гражданско отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата на Р. Ж. Г., И. Д. Г., К. Д. Ц., К. Д. Б., Д. К. Д. и В. К. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 1170/19.10.2011 г. по в.гр.д. № 774/2011 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от молителите против И. С. Д. и Д. И. Д. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], кв.В., съставляващ реална част от ПИ № * по ПНИ на СО „Б. дере”, с площ на частта от * кв.м., при граници: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, път и останалата част от ПИ № *.
Ответниците по частната жалба И. С. Д. и Д. И. Д. считат, че същата е неоснователна. Претендират възстановяване на направените разноски.
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като към молбата е представено ново доказателство – протокол № 13 от 22.11.1988 г. на ИК на О.-В., което не е било ангажирано като доказателство по делото и не е било известно съществуването му и което установява неправилността на извода на съда, че ползувателят е имал правно основание да закупи имота.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС е констатирал, че в молбата за отмяна се твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно на молителите при неговото решаване, а именно Протокол № 13/22.11.1988 г. на Общински народен съвет- [населено място], с който е взето Решение № 217-4-9 за одобряване на приложените списъци с лица, на които са предоставени земи за ползване по реда на ПМС № 26/ 22.11.1988 г., който установява, че в полза на праводателя на ответниците И. И., не е учредено надлежно право на ползване върху процесния имот, като същевременно в молбата за отмяна липсват каквито и да са твърдения за обстоятелствата и времето на снабдяване с представеното „новооткрито писмено доказателство”. Изложени са съображения, че новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. В конкретния случай молителите не твърдят да са узнали за съществуването на представения документ след приключване на устните състезания пред въззивния съд, респ. да са били лишени обективно от възможността да го ангажират като доказателство по делото, с оглед на което същият, независимо от съдържанието му, не е “ново писмено доказателство” по смисъла на процесуалния закон. Тъкмо напротив – видно от поставения печат от Регионална дирекция „Архиви”- Териториален архив-гр.В., документът се съхранява в общодостъпно държавно учреждение и обективно е могъл да се ангажира като доказателство при разглеждането на делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Нещо повече, представеният препис е заверен на 22.03.2010 г., т.е. преди приключване на устните състезания пред въззивния съд на 03.10.2011 г., поради което пропускът да се приобщи към доказателствата по делото се дължи на процесуалната небрежност на самите ищци, а не на обективна пречка. При тези констатации е направен извод, че липсва надлежно твърдение за наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което молбата за отмяна не следва да се допусне до разглеждане.
Атакуваното определение е правилно. Производството за отмяната на влязло в сила решение е самостоятелно, извънистанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК причини. В производството по чл.307 ГПК се преценява процесуалната допустимост на молбата за отмяна – дали отговаря на изискванията на чл.306, ал.1, изр.първо ГПК и спазен ли е срока по чл.305, ал.1 ГПК – както и дали е налице съответствие между твърденията за осъществено основание по чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК и документите, на които страната се позовава, че установяват това обстоятелство. В хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е достатъчно писменото доказателство да не е било прието сред доказателствата по делото, а е необходимо и същото да е новооткрито. След като от самия документ следва, че молителите-ищци в съдебното производство, по което е постановено влязлото в сила решение, са разполагали с него преди приключване на въззивното дело, то е опровергано твърдението им, че писменото доказателство е новооткрито и правилно молбата им за отмяна на влязлото в сила решение не е допусната до разглеждане.
И. С. Д. и Д. И. Д. не са представили доказателства за направени по повод подадената частна жалба разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 31 от 30.01.2013 г., постановено по гр.д. № 41 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: