6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
[населено място], 29.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4712 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.01.2013г. по гр.д. №13009/2009г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение по гр.д. № 9184/2008г. на Софийски районен съд, 44 състав за отхвърляне на предявения от Я. Ц. Б., Н. Б. Д., Ц. Б. Д., Ц. И. Н., Л. П. С., Н. П. К., Ц. В. Г., Л. Т. Б., Й. Т. И., С. Е. Й., Д. Е. И., Г. А. Г. /починала и заместена от З. Г. И.-Г./ и З. Г. И.-Г. против [фирма] по чл. 108 ЗС относно поземлен имот № 1545 в кв.11 по плана на С., м.”С. С.-юг” с площ 1110 кв.м., при съседи: [улица]и [улица].
Касационната жалба е подадена от ищците по иска чрез пълномощника им адв. Г.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че материалноправни въпроси са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2006г., както и са от значение за точното прилагане на закона.
От страна на ищцата Л. Т. Б. е подадена и самостоятелна касационна жалба, чрез пълномощника адв. И.. В нея са изведени три правни въпроса, свързани с приложението на §6, ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ и §11 ДР З., които са решени в противоречие с практиката, а единия от тях е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът [фирма] взема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е ревандикационен иск. Ищците се легитимират като наследници на И. Г. М., починал 1976г. По силата на съдебна спогодба от 1930г. наследодателят е получил в дял нива в м. „Под могилите” с площ 2,8 дка. С решение на ОСЗГ-П. от 2005г. в полза на наследниците е възстановено правото на собственост върху 1,110 дка в строителните граници на кв.С., м.”Под могилите”, съставляващи имот пл. № 4893, к.л. 481 по кад. план от 1939г. Съгласно приложената скица спорния имот пл. № 1545 в кв.11 е идентичен с част от възстановения имот пл. № 4893.
Ответникът се легитимира като собственик на имота въз основа на извършена приватизация, прехвърляне на предприятие и непарична вноска в капитала на дружеството на имот, съставляващ складова база в кв. С., [улица] терен от 46 000 кв.м. и застроена площ 4500 кв.м.
Установява се, че през 1971г. по реда на З. е одържавено от ТКЗС „Г. Д.” място от 32 633 кв.м., находящо се на [улица]и имотът е предоставен за ползване на ДФ „Книгоразпространение”. При отчуждаването е изплатено обезщетение. През 1993г. е открита процедура по приватизация на ДФ „Книгоразпространение” като предприятието е придобито от [фирма], на което дружество е прехвърлена собствеността и предадено владението върху посочената складова база. Впоследствие през 2000г. при учредяването на [фирма] акционерът [фирма] е направил непарична вноска на недвижим имот – складова база на [улица], състояща се от терен от 46 000 кв.м. и застроена площ 4 500 кв.м.
Приетата техническа експертиза сочи, че имот пл.№ 4893 е заснет и нанесен в кад. план на м. „Напоително поле” през 1939г. като е записан на И. Б.. По плана от 1950г. североизточната част от имота, заедно с част от съседния имот, са заснети като един имот с пл. № 357. Този имот е сред отчуждените по З. за нуждите на Д.”П. произведения”. Западната част на имот пл. № 357 е идентична с имот пл. № 1545 по актуалния кадастрален план. В спорния имот понастоящем няма сграда, той е озеленен и ограден с полумасивна ограда заедно с главната сграда. Според мнозинството вещи лица от приетата тройна експертиза на спорния терен фактически е реализирано мероприятие озеленяване, което не е предвиденото по плана. Едно от вещите лица поддържа мнение, че озеленяването върху спорния имот е част от основното мероприятие, за което е отреден отчуждения имот. Безспорно е, че владението върху имота се упражнява от ответника.
При горните фактически обстоятелства въззивният съд е намерил иска за неоснователен. Счел е, че ищците не се легитимират като собственици по реституция, тъй като решението на ОСЗГ – П. е постановено след откриване процедурата за приватизация на имота. Позовал се е на разпоредбата на § 11 от ДР З., според която при приватизационна сделка когато в активите на дружества с повече от 50% държавно или общинско участие са включени недвижими имоти, собственост на правоимащи по З. и ЗСПЗЗ, последните се обезщетяват с акции и дялове от имуществото или с компенсаторни записи. С оглед на това решението за възстановяване на правото на собственост в реални граници е непротивопоставимо на купувача по приватизационната сделка. Наред с този аргумент съдът е изтъкнал, че решението на ОСЗГ не е придружено със скица, заверена от техническата служба на общината, както изискват ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, както и че е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ – върху имота е реализирано комплексно мероприятие.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът приема следното:
По касационната жалба на всички ищци.
В изложението не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а са изложени съображения срещу възприетите от решаващия съд правни изводи. На първо място касаторите изтъкват, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ в противоречие с т.2 от Тълкувателно решение № 6/2006г. на ОСГК на ВКС. В решението липсва каквото и да е позоваване на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ, а и това е хипотеза на извършено разпореждане със земеделския имот от ТКЗС в полза на трети лица, която е неотносима към настоящия случай, в който имотът е одържавен за държавни нужди по реда на З..
На следващо място се навежда довод за неправилно приложение чл. 10б ЗСПЗЗ предвид актуалното състояние на имота като незастроен и непопадащ в сервитута, необходим за осъществяване на производствената дейност на ответника. Касае се до касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК, което не може да бъде разглеждано в настоящето производство. Що се отнася до по-общия въпрос, който може да бъде изведен – дали е налице хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ когато имотът е незасегнат от строителството по предвиденото мероприятие, то този въпрос подлежи на разрешаване във всеки случай конкретно. В обжалваното решение съдът е възприел заключението на единия от експертите, че реализираното мероприятие е комплексно, при което претендирания от ищците имот, макар и незастроен, е обхванат от това мероприятие. В същия смисъл е създадена трайна практика на ВКС /Решение № 147 от 19.07.2010г. по гр.д. № 7/2009г. на І г.о., Решение № 1041 от 22.12.2009г. по гр.д.№ 1842/2008г. на І г.о., Решение № 329 от 10.11.2011г. по гр.д. № 1277/2010г. на І г.о./, а в изложението на касаторите липсва позоваване на съдебна практика в обратния смисъл.
Като въпрос от значение за точното прилагане на закона касаторите изтъкват проблема, че заявлението за реституиране на имота е подадено през 1992г. и решението на административния орган следва да е съобразено с действалата тогава редакция на закона, а последващите законодателни промени не могат да влияят върху правната стойност на реституционния акт. Въпросът за момента, към който се преценяват предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ, както и за съобразяване правното действие на решенията на органите на поземлена собственост с действащите към момента на постановяването им нормативни актове, също има свой отговор в практиката /напр. Решение № 555 от 22.10.2009г. по гр.д. № 104/2009г. на ІІг.о., Решение № 179 от 20.04.2011г. по гр.д. № 563/2010г. на І г.о./ и решението на въззивния съд е съобразено с нея. Поради това липсва визираното основание за достъп до касационен контрол.
По касационната жалба на Л. Б..
Първият правен въпрос, изведен в нея, е дали при възражение по §6, ал.6 ПЗР ЗППДОбп/отм./ и § 11 ДР З. страната следва да докаже включването на спорния имот в приватизационната сделка чрез: а/включване в активите и капитала; б/включване на имота в титулите за собственост на приватизираното дружество; в/ доказване на факта, че повече от 50% от капитала е притежание на държавата/общината/. Твърди се противоречие с Решение № 367 от 01.10.2010г. по гр.д. № 740/2010г. на ІІг.о. постановено по чл. 218а ГПК/отм./, което противоречие се изразява в недоказаност на горните обстоятелства по настоящето дело. Касае се за оплакване за неправилност на съдебния акт, а не за разнопосочно разрешаване на един и същ правен въпрос.
К. сочи противоречие и със следните актове на ВКС: Решение № 175 от 07.05.2009г. по гр.д. № 1168/2008г. на ІІ г.о., Решение № 1156 от 13.11.2008г. на ІІ г.о. и Решение № 1149 от 31.10.2008г. на ІІ г.о. с твърдение, че не е доказана легитимацията на ответника да притежава спорния имот, доколкото липсват данни в акта за преобразуване да е включен процесния имот. В тези решения, постановени по реда на отменения ГПК, както и в Решение № 22 от 11.02.2011г. по гр.д. № 1339/2009г. на І г.о., постановено по чл. 290 ГПК, са разгледани предпоставките за придобиване на недвижим имот по реда на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ вследствие на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества, една от които е имотът да е предоставен за стопанисване на предприятието и да е заприходен в баланса на дружеството. В настоящия случай съдът не се е произнасял изрично по фактическия състав на придобиване право на собственост по чл.17а ЗППДОбП/отм./, а е намерил, че е налице пречка за реституция на претендирания от ищците имот поради проведената процедура по приватизация.
Наведените от касатора доводи за недоказаност на предоставянето на имота на приватизиращото предприятие и за участие на държавата повече от 50% в капитала на това предприятие, са такива по обосноваността на съдебния акт и имот отношение към касационните основания по чл. 281 ГПК, а не към предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. А и включването на недвижимия имот в обема на приватизационната сделка е несъмнено от договора от 22.02.1994г., където изрично е описана складовата база на [улица]- терен 46 000 кв.м. и застроена площ 4 500 кв.м. В настоящия случай при постановяване на решението си въззивният съд се е позовал на задължителна практика на ВКС – решение № 78 от 08.07.2010г. по гр.д. № 4543/2008г. на І г.о., което разрешава въпрос, определящ за изхода на спора, а именно, че решението на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, е непротивопоставимо на приватизираното търговско дружество, в активите на което е включен възстановения имот, ако решението е издадено при висяща или приключила процедура за приватизация.
На второ място, касаторът сочи правния въпрос дали се прилагат разпоредбите на §6, ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./, съотв. §11 ДР З., когато: а/ предмет на възстановяване е свободен и незастроен имот, невключен в производствения комплекс на приватизиращото се предприятие; б/подаденото заявление предхожда приватизацията; в/ обезщетението е определено с влязло в сила съдебно решение по ЗСПЗЗ. Счита, че липсва категорична практика, разглеждаща специфичните особености на настоящия казус; а именно за пределите на приложение на §11 по отношение на части от терен, който е празен. Последната хипотеза на въпроса /б.”в”/ е неотносима към спора, а първите две съвпадат с посочените в общата касационна жалба втори и трети въпрос, които бяха разгледани по-горе. Позоваването на Решение № 870 от 20.07.2006г. по гр.д. № 677/2005г. на ІVг.о. е несъстоятелно, доколкото решението определя момента, към който се преценява основателността на искания за обезщетяване по З., но няма отношение към възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, какъвто е настоящия случай.
На трето място в изложението на Л. Б. се поставя въпросът дали при възражение по §6, ал.6 /съотв. §11/ страната изрично следва да релевира нищожност на акта за възстановяване. Според касатора такова изискване е въведено в Решение № 579 от 15.12.2009г. по гр.д. № 1/2008г. на ІVг.о. Решението сочи, че нормата на §6, ал.6 ПЗР ЗППДОбП/отм./ не е процесуална, а материалноправна и е приложима за случаи, в които начинът на обезщетяване се определя след влизането й в сила. Липсва съображение, налагащо непременно предявяване на възражение за нищожност на административния акт. В решението си Софийски градски съд също е приложил нормата като материалноправна, посочвайки, че към момента на решението на ОСЗГ през 2005г. процедурата по приватизация на предприятието, в чиито активи е имота, е била започнала /всъщност е била приключила/.
На последно място в изложението се поддържа противоречие на решението с друго влязло в сила решение на Софийски градски съд – по гр.д. № 2999/2006г., което обаче не е представено и при извършено от съда издирване в системата за търсене на съдебни актове на сайта на Висшия съдебен съвет и на сайта на Софийски градски съд, не бе открито. Поради това същото не може да бъде обсъдено.
В обобщение не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по двете касационния жалби.
Ответникът има право на направените разноски за касационното производство, които съгласно приложения списък възлизат на 450 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.01.2013г. по гр.д. №13009/2009г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Я. Ц. Б., Н. Б. Д., Ц. Б. Д., Ц. И. Н., Л. П. С., Н. П. К., Ц. В. Г., Л. Т. Б., Й. Т. И., С. Е. Й., Д. Е. И. и З. Г. И.-Г..
ОСЪЖДА Я. Ц. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Н. Б. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Ц. Б. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Ц. И. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Л. П. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, Н. П. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Ц. В. Г. от [населено място], [улица], ап.2, Л. Т. Б. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Й. Т. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] С. Е. Й. от [населено място][жк], [жилищен адрес] Д. Е. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и З. Г. И.-Г. от [населено място] [улица], [жилищен адрес] да заплатят на „Д.” ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата 450 /четиристотин и петдесет/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: