2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
[населено място], 06.02.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7835 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №5679 от 22.07.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-в състав по гр.д. № 17 227/2011г., с което е потвърдено решение № І-043-071 от 21.07.2011г. на Софийски районен съд по гр.д. № 10794/2010г. за осъждане на Т. Н. М. да предаде на М. Й. М. и С. В. М. фактическата власт върху апартамент №4 в [населено място], на [улица].
Касационната жалба е подадена от ответницата по иска Т. Н. М. чрез пълномощника адв.О.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл неправилно по квалификацията на иска и по въпроса за приложимостта на чл. 75 ЗС към процесния случай. Сочи се противоречие със съдебната практика на ВКС и на съдилищата, без позоваване на конкретни решения.
Ответниците по жалбата М. и С. М. са представили писмен отговор, чрез пълномощника си адв. М.-К., в който поддържат, че липсват изложени конкретни основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за предаване на владението върху жилище. Ищците сочат, че носители на пожизнено и безвъзмедно право на ползване върху апартамента, който са прехвърлили на внучката си. От 2004г. са установили лично владение върху имота, а по-късно са отдали част от него под наем. Ответницата е тяхна бивша снаха; завърнала се от чужбина през ноември 2009г. и се нанесла в жилището. Признание за установената от нея фактическа власт се съдържа в подадена от нея молба за налагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие. В нея тя сочи, че от ноември 2009г., след завръщане от чужбина, живее в апартамента на [улица], а ищците са настоявали да влязат в жилището и да получат ключове от него.
Според събраните свидетелски показания през 2009г. ищците имали достъп до всички помещения в апартамента; в края на 2009г. когато те били на почивка снаха им се върнала от чужбина, сменила ключа на входната врата и така препятствала достъпа им.
В. съд е приел, че ищците са доказали факта на владението върху имота в продължение на повече от шест месеца, като предоставянето на част от имота под наем не изключва субективния елемент на владението, тъй като наемателят е държател и държи имота за наемодателя /в случая за владелеца/. Доказано е и извършеното от ответницата нарушение чрез нанасянето в жилището и препятстване достъпа на ищците, за което е налице и нейно извънсъдебно признание. При тези изводи и с препращане към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е уважил иска.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
Посоченият правен въпрос е относно правилността на дадената правна квалификация на иска по чл. 75 ЗС. Поддържаната от касатора Т. М. теза е, че ищците са държатели, а не владелци на имота предвид факта, че са носители на вещно право на ползване, както и че от ноември 2008г. не са упражнявали фактическа власт върху целия имот – една спалня и една баня са ползвани от нейния съпруг Б. Р., който е започнал работа в България и се нуждаел от място за живеене. Изложените от касатора подробни съображения в тази насока са изцяло такива по правилността и обосноваността на съдебния акт и представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на това соченият въпрос не може да обуслови достъп до касационен контрол. Освен това, липсва обосновано позоваване на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК, а именно разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС, решаването му противоречиво от съдилищата или значението му за точното прилагане на закона и развитието на правото. Единствено посочването, че решението противоречи на съдебната практика на ВКС, без позоваване на конкретно решение, не запълва основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В допълнение може да се посочи, че дадената от съда правна квалификация е съответна на заявеното от ищците в исковата молба и в направеното по указание на съда уточнение на вида на търсената защита. Ответницата в отговора на исковата молба е взела становище именно по иск с правно основание чл. 75 ЗС като е оспорила упражняваното от ищците владение. Независимо от извършеното позоваване в исковата молба на вещното право на ползване съдът при решаване на спора е посочил, че правото на собственост, респ. вещните права върху имота, са ирелевантни за търсената защита и е обсъждал владението, неговата продължителност и нарушаването му, които са елементите на защитата по чл. 75 ЗС. Що се отнася до твърденията за упражнявана фактическа власт върху част от имота от съпруга на ищцата, те не са били заявени своевременно с отговора на исковата молба; наведени са за първи път във въззивната жалба и съдът е отказал да ги разгледа като преклудирани по чл. 133 ГПК.
В съответствие с гореизложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5679 от 22.07.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-в състав по гр.д. № 17227/2011г. по касационната жалба на Т. Н. М. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: