О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№141
гр.София, 14.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 83/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Т. Г., пълномощник на С. А. М., Б. М. М. и С. М. С. от[населено място] срещу определение № 1059 от 09.11.2010 год. по гр.дело № 687/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 23.10.2009 год. по гр.дело № 1524/2008 год. на Софийския градски съд, ІV-г въззивен състав. Поддържа се, че с обжалваното определение се прегражда по-нататъшния ход на производството съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК и подлежи на обжалване с частна жалба, а по същество, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения:
Производството по гр.дело № 687/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. е било образувано по касационна жалба вх.№ 67498 от 04.12.2009 год. срещу въззивното решение от 23.10.2009 год. по гр.дело № 1524/2008 год. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІV-г състав, с което е отменено решението от 15.11.2007 год. по гр.дело № 19469/2006 год. на Софийския районен съд, 49-ти състав в частта, с която е бил уважен иска на жалбоподателите за признаване правото им на собственост на витрина № 3 и витрина № 2 в[населено място], бул.”С. С.” № 42 и в частта, с която на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е изменен нотариален акт № 179, т.ІІ, рег.№ 9061, нот.дело № 351 от 2006 год. и е отхвърлен предявения срещу М. Х. Р. И. Ел А. иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за собственост по наследство и покука на 465/576 идеални части от процесните витрини, обособени като самостоятелни търговски обекти.
С обжалваното определение по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което се произнася по допустимостта на касационното обжалване, не подлежи на обжалване.
Преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК е специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а извършва селекция на касационните жалби по посочени в закона критерии /чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК/. С оглед на това, определението по чл.288 ГПК не попада сред посочените в чл.274 ГПК като подлежащи на обжалване определения. Обжалването му не е изрично предвидено от закона, а с оглед изтъкнатата по-горе негова специфика, не може да се приеме, че прегражда по-нататъшното развитие на делото. В производството по чл.288 ГПК се проверява наличието на общото /разрешаване на правен въпрос от значение за изхода на спора/ и специалните /противоречие с практиката на ВКС; противоречиво решаване на въпроса от съдилищата и значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/ условия за допустимост на касационния контрол на жалбите срещу въззивните решения. Тъй като според действащия Граждански процесуален кодекс касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то именно с определението по чл.288 ГПК се извършва преценка за наличието на установените от законодателя условия за това. Допълнителен аргумент за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се извежда от разпоредбата на чл.296 ГПК, която урежда момента на влизане на решенията в сила. В хипотезата на чл.296, т.2 ГПК, при прекратяване на касационното производство, решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението за прекратяване на производството о делото, а в хипотезата на чл.296, т.3, предл.първо ГПК решението влиза в сила когато не е допусната за разглеждане касационната жалба, т.е. не е предвидено влизане в сила на определението, с което не се допуска касационно обжалване.
Поради това, частната жалба срещу определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. А. М., Б. М. М. и С. М. С. от[населено място] срещу определение № 1059 от 09.11.2010 год. по гр.дело № 687/2010 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 23.10.2009 год. по гр.дело № 1524/2008 год. на Софийския градски съд, ІV-г въззивен състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/