3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
С., 15.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 57 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо ГПК.
Образувано е по частни жалби на З. К. С. против определение от 13.12.2011 г. по гр.д. № 5620/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение за връщане на частната му касационна жалба против определението от 8.11.2011 г. по същото дело, с което се потвърждава определение от 20.04.2011 г. по гр.д. № 729/2011 г. на Софийски районен съд, 41 състав за оставяне без уважение на искането на З. К. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото и против определение от 24.01.2012 г. по гр.д. № 5620/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав за оставяне без уважение на молбата на З. К. С. за предоставяне на правна помощ.
За да се произнесе по основателността на частните жалба, съдът съобрази следното:
П. производство е образувано по иск на З. К. С. против К. С. С. и Н. С. С. за признаване, че ищецът е собственик на описания апартамент. При предявяване на иска ищецът е поискал освобождаване от внасянето на държавна такса, като първоинстанционният съд е отчел, че дължимата държавна такса е 214.45 лв., но е отказал освобождаване на ищеца от внасянето й, тъй като в представената декларация не са посочени каквито и да било средства, с които ищецът осигурява издръжката си. В. съд е потвърдил определението, като е отчел, че ищецът е представил само доказателства за трудовата си заетост и декларация за гражданското си и материално състояние, в която има несъответствия и некоректни отговори, от които не може да се направи извод за това дали получава доходи и в какъв размер. По подадената от З. К. С. частна касационна жалба против въззивното определение с разпореждане от 22.11.2011 г. са дадени указания в едноседмичен срок да се внесе държавна такса в размер на 15 лв., да представи писмено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и частната жалба да се приподпише от адвокат, за който да се представи пълномощно. Указанията за връчени на 1.12.2011 г. и с определение от 13.12.2011 г. е констатирано, че не са изпълнени, поради което частната касационна жалба е върната. Определението от 13.12.2011 г. е атакувано с частна жалба вх. № 18 от 3.01.2012 г., в която се поддържа, че определението е незаконосъобразно, неправомерно, погрешно, злонамерено, корупционно и тъй като казуса се усложнява и ще приключи с дело в Е., за да си подготви жалбата и за да бъде приподписана от юрист, му е нужна правна помощ. По повод указания на съда да уточни за какво процесуално действие иска предоставяне на правна помощ, с молба от 20.01.2012 г. З. К. С. е уточнил, че частната му касационна жалба е върната, поради липса на средства за адвокат, който да я приподпише и да приложи мотивирано изложение и тъй като срещу връщането е подадена нова жалба е поискал правна помощ. С определение от 24.01.2012 г. съдът е приел, че З. К. С. иска правна помощ за изготвяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и за изпълнение на изискването на чл.284, ал.2 ГПК, но тъй като е подал частна жалба срещу разпореждане на СГС, за която изискванията на цитираните процесуални норми не се отнасят, то предоставянето на правна помощ би било неоправдано /чл.24, т.1 ЗПП/ и без нея молителят ще може валидно и правилно да реализира правото си на защита.
Атакуваните определения са правилни.
Предмет на преценка в настоящото производство е дали са били налице предпоставки за връщане на частната касационна жалба от 22.11.2011 г. и за предоставяне на правна помощ по подадената на 3.01.2012 г. частна жалба, поради което не могат да се обсъждат доводите, касаещи отказа на съда да освободи ищеца от внасяне на държавна такса.
Подадената на 22.11.2011 г. частна жалба против определението от 8.11.2011 г. по гр.д. № 5620/2011 г. на СГС не отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 във връзка с чл.261, т.4 ГПК, както и на чл.274, ал.3 ГПК, поради което правилно въззивният съд е дал указания за отстраняване на нередовностите. В едноседмичния срок З. К. С. не е предприел нито действия по привеждане на частната жалба в съответствие със закона, нито пък е сезирал съда с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната касационна жалба и за предоставяне на правна помощ във връзка с изпълнение на указанията. При липсата на каквито и да било процесуални действия от страна на жалбоподателя в течение на срока, то след изтичането му съдът е длъжен да приложил последиците по чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 ГПК, поради което частната жалба от 22.11.2011 г. правилно е била върната.
Законосъобразен е и извода на съда за неоснователност на молбата за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената частна жалба вх. № 18 от 3.01.2012 г. против определението от 13.12.2011 г. Съгласно чл.21, т.1 и т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя, ако това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла, на лицето, което я е поискало, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая правната помощ е поискана за привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията на чл.274, ал.3 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК и чл.284, ал.2 ГПК. Тези изисквания обаче са се отнасяли за частната касационна жалба от 22.11.2011 г. против определението от 8.11.2011 г. по гр.д. № 5620/2011 г., която вече е била върната и нередовностите не могат да бъдат отстранени след изтичане на дадения за това срок и в производството по обжалване на определението от 8.11.2011 г. Частната жалба против това определение подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и за нея изискванията на чл.274, ал.3 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК и чл.284, ал.2 ГПК не се отнасят, поради което правилно въззивният съд е приел, че с оглед процесуалните действия, за които се иска предоставянето на правната помощ, молбата е неоснователна на основание чл.24, ал.1 ГПК.
В обобщение атакуваните определения са правилни и следва да бъдат потвърдени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.12.2011 г. по гр.д. № 5620/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отделение за връщане на частна касационна жалба на З. К. С. против определението от 8.11.2011 г. по същото дело, с което се потвърждава определение от 20.04.2011 г. по гр.д. № 729/2011 г. на Софийски районен съд, 41 състав за оставяне без уважение на искането на З. К. С. за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.01.2012 г. по гр.д. № 5620/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав за оставяне без уважение на молбата на З. К. С. за предоставяне на правна помощ във връзка с подадената частна жалба вх. № 18 от 3.01.2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: