О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
гр.София, 04.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 7033/2013 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.83, ал.2, чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 2625 от 15.05.2013 год. на М. Д. Д. срещу определение № 204 от 15.04.2013 год. на Варненския апелативен съд по ч.гр.дело № 142/2013 год., с което е потвърдено определението от 19.02.2012 год. по гр.дело № 44/2012 год. на Кюстендилския окръжен съд за оставяне без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса и разноски по делото.
Поддържат се оплаквания за: а/ липса на произнасяне по молби за отвод на съдията-докладчик и на целия състав на Кюстендилския окръжен съд; б/ наличие на безспорни доказателства за освобождаване от държавна такса-декларация по чл.83, ал.2 ГПК и две декларации по чл.313 НК; в/ оклеветяване и приписване на престъпление от страна на съдиите от Варненския апелативен съд-за притежавани от жалбоподателя дялове и фирми; г/ смесване на чл.83, ал.1 с чл.83, ал.2 ГПК – незачитане на закона и погрешното му прилагане; д/ некомпетентност на написаното, че не е представена данъчната декларация – представени били отчетите за приходите и разходите на фирма [фирма]-баланса за последните три години; е/ некоментирано, и даже неспоменато постановление от НАП от 27.10.2011 год.; ж/ пълна гавра-коментарите на съдия Р. С. относно здравословното състояние; з/ с постановлението на НАП от 27.10.2011 год. изрично бил възбранен единствения имот на жалбоподателя; и/ вземане страна по спора от съдия Р. С.; й/ съзнателно погрешно третиране на безспорни писмени доказателства от съдиите от Варненския апелативен съд, което доказвало пристрастие към ответниците.
С молба-уточнение вх.№ 3441/25.06.2013 год. (пощенско клеймо от 24.06.2013 год.) частният жалбоподател е посочил: а/ за касационно основание чл.281 ГПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила; б/за основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК – определението е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото; наличие на явно използване на служебно положение и извършено престъпление от страна на съдебния състав; в/неправомерно постановени определения от Софийския апелативен съд за прехвърляне на дела във Врачанския окръжен съд и Пернишкия окръжен съд; г/ непроизнасяне по молби за отвод на съдията-докладчик и на целия състав на Кюстендилския окръжен съд, както и от председателя на Врачанския окръжен съд; д/ наличие на безспорни доказателства за освобождаване от заплащане на държавна такса – декларация по чл.83, ал.2 ГПК и две декларации по чл.313 НК; е/ оклеветяване и приписване на престъпление от страна на съдиите от Варненския апелативен съд; ж/ съзнателно объркване и смесване на чл.83, ал.1 с чл.83, ал.2 ГПК; з/ некомпетентно било прието, че не е представена данъчната декларация-представени били отчетите за приходите и разходите на фирма [фирма]-баланс за последните три години, от което било видно, че са на загуба; и/ съзнателно некоментиране, и даже неспоменаване на постановление от НАП от 27.10.2011 год.; й/пълна гавра-коментарите на съдия Р. С. относно здравословното състояние на жалбоподателя; к/с постановлението на НАП от 27.10.2011 год. изрично бил възбранен единствения имот на жалбоподателя; л/вземане страна в спора от съдия Р. С.; м/ съзнателно погрешно третиране на безспорни писмени доказателства от съдиите от Варненския апелативен съд, доказващо пристрастие към ответниците.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С потвърденото от Варненския апелативен съд определение от 19.03.2012 год. по гр.дело № 44/2012 год. на Кюстендилския окръжен съд е било оставено без уважение искането на М. Д. Д. за освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения от него иск по чл.45 във връзка с чл.51 и чл.52 ЗЗД против Б. Ж., Н. Д., М. К., А. М., Д. Д., А. В., Н. С., Е. И., К. М., Б. Ж., И. И., Й. М., Р. Д., З. Р., С. К., А. К., Т. О., Г. В., Р. Г., Б. Ц., А. С., Д. Д., М. Д., Д. П., С. К., Е. В., Г. Н., Г. М., К. Н., Л. И., С. В. М., Ж. К., Д. М., М. В., С. К., З. Г., Д. Й., Ц. Ж. и А. Х., за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 000 лева.
В. съд е приел, че представените от ищеца /сега частен жалбоподател/ доказателства, а именно: декларация за имотно състояние, в която удостоверил, че не получава доходи от трудови възнаграждения, наеми, рента, дивиденти, дялово участие в дружества и пенсия, както и че притежаваната от него фирма на едноличен търговец е без приходи и е на загуба, не са достатъчни да обосноват извод, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите държавни такси и разноски в производството. Съдът е приел, че в молбата се съдържат твърдения за притежавани от ищеца фирми, а индиция за това са представените данъчно-ревизионни актове. Според апелативния съд, тези данни влизат в противоречие със заявеното в декларацията за липса на доходи от дивиденти и дялове в търговски дружества. Посочено е, че не са представени доказателства за финансовото състояние на тези дружества, както и на притежаваната от ищеца фирма като едноличен търговец.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Частният жалбоподател не се е позовал на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не е посочил тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, респ. определения по чл.274, ал.3 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправни въпроси, касаещо освобождаването от такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения или определения на съдилища от страната, постановени по аналогични казуси, в които да са разрешавани противоречиво процесуалноправните въпроси, предмет на обжалваното определение на въззивния съд, поради което не е налице и втората предпоставка за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В молбата-уточнение вх.№ 3441/25.06.2013 год. (пощенско клеймо от 24.06.2013 год.) частният жалбоподател не твърди, че съществуват неясноти, непълноти или противоречия в относимата към процесуалноправния спор разпоредба на чл.83, ал.2 ГПК. Съдържанието на понятието „точно прилагане на закона” и на понятието „развитие на правото” е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, като е посочено, че тяхната същност се състои в приносния им характер в правоприлагането при тълкуването на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ.
В случая, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тяхната основателност, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки, но тъй като такава липсва, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 204 от 15.04.2013 год. по ч.гр.дело № 142/2013 год. на Варненския апелативен съд, по частна касационна жалба вх.№ 2625 от 15.05.2013 год. на М. Д. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: