О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№534
гр.София, 29.10.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 793/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. В. В. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 120265 от 29.12.2011 год. срещу въззивното решение от 04.11.2011 год. по гр.дело № 4900/2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-в състав, с което е оставено в сила решението от 22.06.2009 год. по гр.дело № 8513/2005 год. на Софийския районен съд, 65-ти състав, за извършване на делбата с поставяне в дял на С. Щ. П., на основание чл.288, ал.2 ГПК/отм./ апартамент №* в жилищната сграда на [жилищен адрес] [населено място], [улица]/бивша „К. В.”/, със застроена площ * кв.м., заедно с избено помещение №* от * кв.м. и с *% ид.ч. от общите части на сградата, а П. е осъдена да заплати на жалбоподателя в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане сумата 24 511,50 лева, представляваща паричната равностойност на дела му от имота – * ид.ч.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, процесуално нарушение и необоснованост на въззивното решение, което се атакува в частта относно наличието на съсобственост върху имота и в частта относно оценката на апартамента. Твърди се, че въззивният съд неправилно елиминирал претенцията за изключителна собственост на процесния имот, както и не кредитирал приетото от него заключение на техническата експертиза, според което оценката на имота възлиза на 59 441 лева, а оценката на един имот не може да бъде ноторно известна и не може да бъде определена без специалните знания на експерта.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че в жалбата са изложени основания за порочност на въззивното решение, като произнасянето на ВКС по поставените процесуален и материалноправен въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и ще доведе до уеднаквяване на съдебната практика. С молба-уточнение жалбоподателят повторно твърди, че всеки недвижим имот има индивидуална пазарна оценка и съдът не може да бъде наясно с цената на един имот, без да е ползвал специалните знания на вещо лице.
Ответницата по касация е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С влязлото в сила решение от 31.05.2006 год. по гр.дело № 8513/2005 год. на Софийския районен съд, 65-ти състав е допусната съдебна делба на процесния апартамент при квоти по * ид.ч. за всеки от съделителите Б. В. В. и С. Щ. В./П./.
Претенция за възлагане на имота по реда на чл.288, ал.2 ГПК/отм./ е предявила ищцата по иска за делба, на която с бракоразводното решение са били предоставени родителските права спрямо роденото от брака на 24.03.2000 год. дете Е. Б. В..
Съгласно заключението на вещото лице инж.С. В. С. /съдебно заседание на 05.02.2009 год. по гр.дело № 8513/2005 год. на СРС, 65-ти състав/, средната пазарна цена на имота е 50 100 лева, а според тройната техническа експертиза, изслушана от първоинстанционния съд на 13.04.2009 год. – 49 023 лева.
Според вещото лице инж.Т. Л. Д., депозирала заключение пред въззивния съд на 07.04.2011 год., пазарната цена е 59 441 лева. Заключението е било оспорено и градският съд допуснал тройна експертиза, която с определение от 20.10.2011 год. била заличена поради невнасяне на депозит за вещите лица.
В. съд е възприел заключението на неоспорената тройна техническа експертиза, изслушана в първоинстанционното производство. Съдът е отказал да кредитира неподписани писма от електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя, съответно от април 2011 год. и от 18.10.2011 год., според първото от които пазарната цена на имота е 49 995 евро, а според второто – 47 465 евро. Не е кредитирано и заключението на вещото лице инж.Д., което е било оспорено от страните, но не е ангажирана тройна техническа експертиза. Посочено е също така, че това вещо лице е включило погрешно в площта на имота * кв.м., което е повече от *% от общата площ на апартамента и следва да бъде редуцирана цената, предложена от инж.Д. с около 5 941 лева. В. съд е отчел и спада след 2009 год. в пазарните цени на недвижимите имоти с *%, и конкретно спада в типовата оценка на апартамент със сходна площ и квартал с около 2 530 евро или повече от 5 000 лева. Така, цената, посочена от вещото лице инж.Д. цена от 59 441 лева е редуцирана общо с 10 941 лева и с оглед чл.131 ГПК/отм./ съдът е приел, че към настоящия момент цената не надхвърля тази, която е посочила тройната техническа експертиза в размер на 49 023 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не са посочени и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които при разглеждане на аналогични казуси да е бил разрешаван противоречиво въпроса относно начина на определяне цената на недвижимия имот, предмет на възлагателна претенция по чл.288, ал.2 ГПК/отм./, поради което липсва основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпреки резолюцията на председателя на отделението на ВКС от 04.05.2012 год. и постановеното въз основа на него разпореждане на Софийския градски съд от 23.07.2012 год., жалбоподателят с молбата си от 17.09.2012 год. отново не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изложени и правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съответно за наличието на непълноти, неясноти или противоречивост на правната уредба, което да налага тълкуване на конкретни правни норми по реда на чл.290 ГПК/срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
В случая, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. По тях обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.11.2011 год. по гр.дело № 4900/2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-в състав, по жалба вх.№ 120265 от 29.12.2011 год. на Б. В. В. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/