О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
гр.София, 12.12.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 836/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. И. В. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 3738 от 17.09.2012 год. срещу въззивното решение № 116 от 19.07.2012 год. по в.гр.дело № 169/2012 год. на Ямболския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав. С него е било отменено решение № 166 от 13.03.2012 год. по гр.дело № 91/2010 год. на Ямболския районен съд в частта, с която на основание чл.350 ГПК е бил обявен за окончателен разделителния протокол за допуснатите до делба недвижими имоти и вместо това е извършено разпределение на същите по реда на чл.353 ГПК. В дял на Д. К. И. са поставени, както следва: а/апартамент №* с площ * кв.м. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] на стойност 19 740 лева; б/ жилище-апартамент в сграда със самостоятелен вход откъм [улица], [населено място] от * кв.м., на стойност 13 600 лева; в/ поземлен имот с идентификатор * в [населено място] с площ * кв.м. на стойност 600 лева; г/ гараж в сграда № *, [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ * кв.м., на стойност 6 000 лева; д/ нива в [населено място], с площ * дка в м.”В. И.”, на стойност 3 149 лева; е/ нива в [населено място], с площ * дка, на стойност 3 326 лева; ж/ нива в [населено място], м.”Н. Т.”, с площ * дка, на стойност 3 147 лева; з/ нива от * дка, в м.”К. О.” в [населено място], на стойност 960 лева и и/нива в [населено място], с площ * дка, м.”Т. м.”, на стойност 1 625 лева, като общата пазарна стойност на този дял е в размер на 52 147 лева. В дял на касатора В. И. В. са поставени: а/ апартамент № * от * кв.м. в [населено място], [улица], вх.*, на стойност 53 800 лева и б/ УПИ * с площ * кв.м. в [населено място], на стойност 3 350 лева, като пазарната стойност на този дял е в размер на 57 150 лева. За уравнение на дяловете В. Ив.В. е осъден да заплати на Д. К. И. сумата 2 051,50 лева.
Със същото решение въззивният съд е отменил решението на първата инстанция и в частта, с която е отхвърлен иска на Д. К.И. срещу В. Ив.В. по чл.346 ГПК във връзка с чл.30, ал.3 ЗС за разликата над сумата 544 лева и вместо това последният е осъден да заплати още 3 310 лева, която сума е припадащата му се част от стойността на направените от Д. К.И. подобрения в жилището на [улица] апартамента в к-с „Х.” № *.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се отмяна на решението и обявяване на проекторазделителния протокол за недвижимите имоти за окончателен и за отхвърляне изцяло на искането на Д. К.И. по сметки.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ какви са критериите за квалификацията „много” неудобно по смисъла на чл.353 ГПК и съответно кой е обективния критерий при преценка дали „подобренията” са на значителна или на незначителна стойност? б/ съществува ли правна възможност единият от съделителите да избере един или два от имотите в делбените дялове и съдът да е задължен да съобрази това искане? в/произнасянето „плюс петитум” в делбеното производство е въпрос от значение за точното прилагане на закона; г/ игнорирането на приети в производството доказателства за сметка на кредитирането на неприети такива също е въпрос от значение за точното прилагане на закона и д/ искането по сметки в делбата, уважаването на което е мотивирало съда, приемайки, че „подобренията” са значителни, да приключи делбата на основание чл.353 ГПК следва ли да има правното положение на отделен от делбата иск и приложима ли е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК само на основание цената на исканията?
По първия въпрос касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и сочи решение № 784 от 12.10.1990 год. по гр.дело № 810/1990 год. на ВС, І г.о., решение № 127 от 24.02.1987 год. по гр.дело № 12/1987 год. на ВС, І г.о., решение № 199 от 01.04.2004 год. по гр.дело № 718/2003 год. на ВКС, І г.о., решение № 212 от 08.06.1996 год. по гр.дело № 55/1996 год. на ВС, І г.о., решение № 1164 от 17.12.2008 год. по гр.дело № 5475/2007 год. на ВКС, ІV г.о. По втория въпрос се сочат решение № 266 от 04.12.2009 год. по гр.дело № 268/2009 год. на ОС-Смолян и решение № 276 от 18.03.2010 год. по гр.дело № 284/2010 год. на ВКС, ІV г.о.
Ответницата по касация Д. К. И. е на становище, че в частта относно искането по сметките жалбата е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК; че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че е налице неудобство за извършване на делбата чрез разделителен протокол и теглене на жребий, тъй като съделителката Д. К. И. направила значителни подобрения в жилището на [улица], в което се установила трайно да живее от пролетта на 2007 год., както и в ползвания от нея жилищен имот в комплекс „Х.”. Прието е още, че съделителят В. И. В. за същия период ползвал жилищния имот на [улица]. Съдът е възприел третия вариант по заключението на тройната експертиза, изготвен според него в съответствие с критериите-извършени подобрения и установен траен начин на ползване, както и с принципа за приблизителна стойност на дяловете на страните, групиране на имотите по вид, площ и стойност, така, че всеки съделител да получи дял в натура.
Съдът е намерил претенцията по сметки на Д. К. И. за изцяло основателна. Посочено е, че всички процесни подобрения И. извършила по време на фактическата раздяла и след развода на страните, влагайки изцяло лични средства. Прието е, че отношенията между бившите съпрузи по повод процесните подобрения следва да се уредят по правилото на чл.30, ал.3 ЗС и че в резултат от тях е била увеличена стойността на двата ползвани от ищцата имота общо със 7 708 лева, като ответникът/сега касатор/ следва да заплати половината от тази сума – 3 854 лева. Според въззивния съд, не е допуснато нарушение на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК-правилно първоинстанционният съд разгледал увеличената по размер преди приключване на съдебното дирене претенция по сметките.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в частта, с която се атакува въззивното решение относно уважената с него претенция по чл.346 ГПК във връзка с чл.30, ал.3 ЗС за разликата над 544 лева до 3 854 лева, касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
С определение от 13.10.2011 год. по гр.дело № 91/2010 год. Ямболският районен съд е приел за съвместно разглеждане във втората фаза на делбеното производство претенцията на Д. К. И. срещу В. И. В. по чл.346 ГПК във връзка с чл.30, ал.3; чл.72 и чл.74 ЗС за сумата 2 969 лева, съставляваща припадащата се част на ответника от извършени разходи за ремонт и подобрения, заявена в писмената молба /раздел ІІІ/. В заседанието на 16.02.2012 год., когато е приключено съдебното дирене, в пледоарията си по същество, съделителката Д. К. И. е поискала претенцията й по сметките да бъде уважена в размер на 3 854,09 лева. С първоинстанционното решение районният съд е приел, че е сезиран с претенция по сметки в размер на 3 854,09 лева и се е произнесъл за същия размер. По този размер на претенцията по чл.346 ГПК се е произнесъл и въззивния съд.
В. решение в частта му по сметките не подлежи на касационно обжалване, тъй като разгледаната от съдилищата претенция за парично вземане е за 3 854,09 лева /чл.69, ал.1, т.2 ГПК/. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК/редакция след изменението на процесуалния закон – ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./ касационният контрол е изключен, ако цената на иска не надвишава 5 000 лева. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 17.09.2012 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/в сила от 21.12.2010 год./ и съдът е длъжен да приложи нововъведения критерий за обжалваемост на решенията на въззивните съдилища по силата на незабавното действие на новия процесуален закон. Обстоятелството, че осъдителният иск по чл.346 ГПК е бил обективно съединен за общо разглеждане с иска за извършване на съдебна делба, не изключва приложението на чл.280, ал.2 ГПК, независимо от способа за окончателното ликвидиране на съсобствеността /в т.ч. и чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК/. Осъдителните искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод на имуществената общност /чл.346 ГПК/ могат да бъдат предявени и вън от съдебната делба, както и преди да е било образувано производство за съдебна делба. Ето защо, преценката на съда за значителни подобрения, извършени от съделител във владения от него имот, с оглед евентуално приложение на чл.353 ГПК/срвн., т.5, б.”б” от ППВС № 7 от 28.11.1973 год./, не се отразява на правилото на чл.280, ал.2 ГПК, щом претенцията по чл.346 ГПК е с цена до 5 000 лева. С оглед цената на иска, касационният контрол е недопустим.
В частта, с която е било извършено разпределение на допуснатите до делба недвижими имоти по реда на чл.353 ГПК, не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Съдебната практика отдавна е утвърдила критериите, при които се пристъпва към разпределение на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК/отм./, понастоящем по чл.353 ГПК, като последователно се приема, че тегленето на жребие трябва да се счете много неудобно, напр. в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения /срвн., т.5, б.”б” от Постановление № 7 от 28.11.1973 год. на Пленума на Върховния съд/.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд неправилно мотивирал „неудобството” от теглене на жребий, и то при липса на мотиви за „много” неудобно. Този довод съставлява оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но сам по себе си не може да обоснове наличието на предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В т.1 на тълкувателно решение № 1/2009 год. на О. на ВКС е посочено, че материалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд извършва проверка за законосъобразност на обжалваното решение едва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване /чл.290, ал.1 ГПК/.
От друга страна, въззивният съд в случая е приел, че е налице неудобство за теглене на жребий, тъй като било установено, че съделителката Д. К. И. е направила значителни подобрения в два от жилищните делбени имоти, които ползвала, а съделителят В. И. В. в същото време ползвал друг жилищен имот. В този смисъл, липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с решение № 127 от 24.02.1987 год. по гр.дело № 12/1987 год. на ВС, І г.о., според което ремонтът на една сграда и влагането на разноски по поддържането й, не могат да изключат тегленето на жребий като много неудобно /целият разход по подобряването на имотите възлизал на 528 лева за препокриване, смяна на греди и др./. И в това решение е преутвърден критерият за голямо неудобство за теглене на жребий, когато наследниците/съсобственици/ са владели различни имоти и чрез значителни подобрения са ги преустроили по свое разбиране. Не е налице противоречие и с решение № 199 от 01.04.2004 год. по гр.дело № 718/2003 год. на ВКС, І г.о. С него било прието, че намира приложение чл.292 ГПК/отм./, тъй като правната характеристика на имота преди одобряването на архитектурен проект за разделянето му по реда на чл.62 З./отм./ не може да предопредели способа за извършване на делата, а при наличието на такъв одобрен проект, другите преустройства представляват незаконно строителство и не се вземат предвид по въпроса за делимостта на имотите.
Въпросът за обективния критерий при преценката дали подобренията са на значителна стойност, също не може да обуслови необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. Както е посочено и в представеното с изложението решение № 212 от 08.06.1996 год. по гр.дело № 55/1996 год. на ВС, І г.о., неудобство може да има и когато са налице много други обстоятелства /извън примерите, дадени с т.5, б.”б” ППВС № 7 от 1973 год./, при които не е целесъобразно да се приложи тегленето на жребий. В разгледания с посоченото решение на ВС казус е прието, че извършените от единия съделител подобрения в имотите, поставени в негов дял представляват около *% от стойността на този дял, който размер не е незначителен при отчитане на законовото изискване за неудобство за теглене на жребий. В настоящия случай, само за сравнение би могло да се посочи, че приетата от въззивния съд стойност на извършените от съделителката И. подобрения в два от поставените й в дял недвижими имоти възлиза на 7 708 лева, което е приблизително *% от общата стойност на същия дял, равна на 52 147 лева. Дали тези подобрения са значителни, обаче е въпрос на преценка, която може да се прави само ако е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса дали съществува правна възможност единият от съделителите да избере един или два от имотите в делбените дялове и дали съдът е задължен да съобрази това искане.
Твърди се, че съделителката Д. К.И. е претендирала, както в първата инстанция, така и във въззивната си жалба, едновременно прилагане на двата принципа на приключване на делбата – чрез разпределение по отношение на един жилищен имот, и съответно чрез жребий за останалите имоти. С въззивното решение, обаче окръжният съд не е приложил и двата способа за ликвидиране на съсобствеността, а съгласно т.1 от тълк.решение № 1/2009 год. на О., не се допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този,, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Отделно от това, в тази част на изложението не са посочени съдебни актове, на които да противоречи възприетото разрешение от въззивния съд.
Не се сочи противоречива съдебна практика и по процесуалноправния въпрос относно игнориране на приети в производството доказателства, за сметка на некредитиране на неприети такива. Освен това, въпросът съставлява твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по който Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е извършено разпределение по реда на чл.353 ГПК не следва да се допуска. К. следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 200 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 3738 от 17.09.2012 год. на В. И. В. от [населено място] срещу решение № 116 от 19.07.2012 год. по в.гр.дело № 169/2012 год. на Ямболския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав в частта, с която е уважен иска по чл.346 ГПК във връзка с чл.30, ал.3 ЗС за разликата над 544 лева до предявения размер от 3 854 лева.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 19.07.2012 год. по в.гр.дело № 169/2012 год. на Ямболския окръжен съд, гр.отделение, първи състав в останалата му обжалвана част по жалба вх.№ 3738 от 17.09.2012 год. на В. И. В. от [населено място].
Осъжда В. И. В. от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. К. И. от [населено място], [улица] сумата 200/двеста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
В частта, с която се оставя без разглеждане жалбата, определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на гражданката колегия на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/