2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№598
С., 19.12.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 607 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 299 от 16.10.2012 г., постановено по гр.д. № 388 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение от 29.12.2012 г. по в.гр.д. № 653/2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Ответникът по частната жалба Д. Й. Н. не е изразила становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че с първоинстанционното решение против [фирма], [населено място] е уважен иск по чл.200, ал.1 КТ за 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като пред въззивният съд решението е обжалвано само в уважената част от иска за 5000 лв. и не е обжалвано в отхвърлената част от другата страна за разликата до 10000 лв. и предмет на касационната жалба е възз-ивното решение в уважената част от иска за 5000 лв. Прието е, че като необжалвано пред въззивния съд решението в частта, с която иска е бил отхвърлен е влязло в сила и пред въззвния съд цената на иска е редуцирана до 5000 лв., поради което въззивното решение с цена на иска до 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Нормата на чл.280, ал.2 ГПК свързва допустимостта на касационния контрол спрямо въззивни решения с цената на иска, по който са постановени. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания се определя от търсената сума. Според чл.70, ал.1, изр.второ ГПК въпрос за цената на иска може да се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Следователно след първото заседание пред първоинстанционния съд въпросът за цената на предявения иск се преклудира, т.е. цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна освен в случай на изменение на размера на иска /което съгласно чл.214, ал.1, изр.трето ГПК може да стане по искане на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция/.
От изложеното следва, че съставът на ВКС неправилно е приел, че необжалването и съответно влизането в сила на първоинстанционното решение в отхвърлителната част е редуцирало цената на иска до 5000 лв., поради което атакуваното определение следва да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 299 от 16.10.2012 г., постановено по гр.д. № 388 по описа за 2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на състава на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: