О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
гр.София, 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 25/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Ц. К. от[населено място] чрез адв.В. Л. Л. срещу определение № 3596 от 17.11.2010 год. по в.ч.гр.дело № 2269/2010 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено определение № 16109 от 18.10.2010 год. на Варненския районен съд, 30-ти състав за прекратяване на производството по гр.дело № 8251/2010 год. и за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалния закон, като се твърди, че ищецът/сега частен жалбоподател/ е изпълнил всички изисквания за редовност и допустимост на исковата молба по чл.127 и чл.128 ГПК: представена била актуална скица на имота, от която било видно къде е позициониран парцела, кои са съседите и каква е неговата площ; претенцията била ясно и точно формулирана, като с молба от 01.07.2010 год. било посочено, че на ищеца са отнети от съседите 46 кв.м. ид.ч. от имота му и е безразлично от коя част на парцела на съседите и ответници по спора ще му бъдат компенсирани тези квадратни метри.
Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи, че частната жалба има определено значение за правилното прилагане на закона към широк кръг от случаи, засягащи множество правни субекти. Поддържа се още, че са нарушени основни права на частния жалбоподател, доколкото нито първоинстанционният, нито въззивният съд са свикали открито заседание за изслушване на страните, преди да постановят своите определения.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на предявен от частния жалбоподател иск по чл.108 ЗС. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2508.327 по плана на м.”С.”-гр.Варна, чиято площ понастоящем възлиза на 954 кв.м., а не е от 1000 кв.м., както е по документи за собственост. Поддържа се, че разликата от 46 кв.м. е неправомерно присъединена към имота на ответниците № 10135.2508.368. С петитума на исковата молба е поискано да бъдат осъдени ответниците да предадат владението и държането на „неправомерно присъединените към тях 46 кв.м. от ПИ с идентификатор от АГКК-В. № 10135.2508.327, като тези квадратни метри бъдат отразени по кадастрален план към по-горепосочения мой имот, след приключване на делото”.
С разпореждане от 07.06.2010 год. районният съд оставил исковата молба без движение, като в девет точки са били дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, сред които: т.2/ да се индивидуализира процесната реална част от имота, с посочване на местонахождение, номер, площ и граници според актуалното заснемане по действащия план на местността, респ. по действащата кадастрална карта, като имота, за който се претендира с площ от 46 кв.м., да се повдигне с цвят на актуална скица; т.5/ да се представи актуална и надлежно заверена скица, върху която имота да се повдигне в цвят или защриховане или по друг начин като в различен цвят се очертае претендираната реална част и т.6/ да се формулира коректен петитум, като се посочат страните, искането какво решение да постанови съда, описание на имота, за който е предявен иска / съотв. реалната част от него/ с посочване на номер, местонахождение и граници по актуална скица на имота.
С молба от 21.06.2010 год. ищецът отстранил част от нередовностите на исковата молба, като посочил, че не може да извърши индивидуализацията на спорните 46 кв.м., която според него следва да стане от вещо лице, назначено от съда.
С определение № 9674 от 23.06.2010 год. районният съд отново оставил без движение исковата молба и указал на ищеца да опише реалната част на имота, включен в имота на ответника с минимум три граници и да я повдигне в цвят на копие от актуална скица; да уточни по всички точки на предходното разпореждане твърденията си и изпълни указанията на съда.
С молба от 07.07.2010 год. ищецът отново посочил, че съдът следва да определи, ако прецени за нужно и по справедливост, точно кои от неговите 46 кв.м. идеални части са отнети за сметка на ответниците.
С разпореждане от 12.07.2010 год. районният съд за пореден път оставил исковата молба без движение с указание ищецът да уточни коя реална част от имота на ответниците претендира като своя собственост, а в случай, че претендира идеална част от 46 кв.м., да уточни по какъв начин е възникнала съсобственост с ответниците.
С молба от 02.08.2010 год. ищецът е посочил, че спорните 46 кв.м. попадат в площ от 127 кв.м., очертана отделно и оцветена в жълто на скица, изготвена през м.март 2009 год. от [фирма]-Варна, от която площ претендира да бъдат присъединени към неговия парцел очертаните с тънка тъмносиня линия най-близо до него 46 кв.м.
С разпореждане от 09.08.2010 год. районният съд за последен път указал на ищеца да изпълни указанията по т.т.2,5,6 и 8 от определение № 8764 от 07.06.2010 год.; тези по т.т.2,3 и 4 от определение № 9674 от 23.06.2010 год.
С молба от 25.08.2010 год. ищецът е заявил, че е депозирал с молбата си от 02.08.2010 год. цветна комбинирана скица на неговия парцел и този на съседите и с тъмносиня линия посочил 46 кв.м., които следва да му бъдат възстановени като евентуална възможност от приграничните 127 кв.м.
С разпореждане от 29.09.2010 год. исковата молба за пореден път била оставена без движение с указание да се отстранят нередовностите съобразно предходните определения и разпореждания.
С молба от 18.10.2010 год. ищецът заявил, че е изпълнил всички предпоставки за редовност и допустимост на исковата молба.
С определение № 16109 от 18.10.2010 год. районният съд е прекратил производството, като е приел, че ищецът не е уточнил дали предявява иск за 46 кв.м. реална част от спорен с ответниците имот или за 46 кв.м. идеални части.
Въззивният съд е потвърдил определението, като е приел, че въпреки многократно дадените му указания, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, което неизпълнение според него, правилно е довело до прекратяване на производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:
С частната касационна жалба и с изложението към нея не е извършено позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която да противоречи разрешението на процесуалноправните въпроси, дадено с обжалваното определение.
Ж. не се позовава и на влезли в сила решения или определения на съдилищата по граждански дела, в т.ч. и на съдебни актове на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да са разрешавани противоречиво процесуалноправни въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/.
На последно място, липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ж. преди всичко не е формулирал конкретни процесуалноправни въпроси, които да твърди, че се нуждаят от тълкуване от Върховния касационен съд, каквато необходимост от разглеждане на частната жалба по същество би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по подобен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
Оплакванията срещу определението на въззивната инстанция засягат само производството по конкретната частна касационна жалба и допускане на касационно обжалване в случая с нищо не би допринесло за развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството или отстраняване противоречия в процесуалноправната уредба.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл.280, ал.1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3596 от 17.11.2010 год. по в.ч.гр.дело № 2269/2010 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, по частна касационна жалба вх.№ 50714/08.12.2010 год. на адв.В. Л. Л., пълномощник на Д. Ц. К. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/