3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№315
С., 10.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5109 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Ц. и Е. Б. Д. чрез пълномощника им адвокат С. М. против решение № 102 от 1.04.2013 г., постановено по гр.д. № 565 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е отменено решение № 205 от 29.03.2012 г. по гр.д. № 1711/2008 г. на Районен съд-Кюстендил и е постановено друго за отхвърляне на иска за делба по отношение на четири земеделски имота.
С. Б. Л. Н., Г. П. Х., Х. П. Х., Ц. В. А., К. В. А., А. В. А., Т. В. С., Г. Д. Д., Г. О. В., Й. С. И., Н. Д. П., Н. Б. Б., Н. Й. П., П. Р. Р., Д. Р. Ш., Б. Д. С., М. Д. Д., С. Т. Н., К. Т. Т., П. А. Н., М. И. Н., М. Л. Н., П. Л. Н., Р. Л. С., М. Л. М., А. П. А., Д. Т. В., Н. Т. В., Д. Н. Н., К. Н. Н. и А. Й. У. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Ищците П. Б. Ц. и Е. Б. Д. са основали иска за делба на наследствено правоприемство от Н. С. Ч., поч.1952 г. и възстановено на наследниците на Н. Ч. право на собственост с решение № 60-Р/8.07.1997 г. на ПК-К. и решение № 72П26/17.08.2001 г. на ОбС”З”-К.. С. Ц. А., А. А., Н. В., А. А. и А. У. са подали писмен отговор със становище за допускане на делбата. С. Б. Н. е оспорил иска за делба на пет от имотите /четири, от които са предмет на решението в атакуваната му част/, като е заявил възражение за давностно владение по отношение на тях за периода от 1997 г. до 2008 г.
В. производство е образувано по жалба на Б. Н. против първоинстанционното решение, с което не е уважено възражението му за давност и е допусната делба на петте имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че възражението за давност е основателно за имотите, описани в констативен нотариален акт с №*, том * дело №*/* г. за собственост по наследство и давност на Б. Н. като нива в м.”О. дъб”, нива в м.”Р.” нива в м.”А. гроб” и нива в м.”Б.”, последната – превърната от същия в овощна градина. Нотариалният акт е издаден за придобиването на имотите на оригинерно основание – придобивна давност, изтекла в полза на Б. Н. след реституирането на имотите от ОСЗГ и макар нотариалният акт да не се ползва с материална доказателствена сила, съгласно Тълкувателно решение № 11/2012г. при оспорването на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът по чл.193 от ГПК. В случая оспорващата нотариалния акт страна е установила наличие на съсобствен характер единствено досежно имота, находящ се в м.”Ц.” – с оглед гласните доказателства за съвместното обработване на същия, каквито доказателства липсват относно останалите описани в нотариалния акт земеделски имоти. Същевременно, чрез показанията на свидетелите си Б. Н. установява, че е установил трайно и необезпокоявано владение върху земеделските земи, описани в акта – нива в м.”О. дъб”, нива в м.”Р.” нива в м.”А. гроб” и нива в м.”Б.”, последната – превърната от същия в овощна градина. С. явно е било манифестирано, включително и отдавайки ги от свое име под аренда досежно първите три имота.
К. поставят въпроса: „достатъчни ли са посочените действия /отдаване под аренда/ от съделителя, които въззивният съд възприема и с които той да е манифестирал пред всички съделители намерение да владее посочените имоти като свои собствени, за да ги придобие за себе си в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС при положение, че чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност само някои от съсобствениците да сключват договор за аренда?”. Приложената съдебна практика и практика на ВКС не съдържа отговор на този въпрос, доколкото в нито едно от решенията не е дадено тълкуване дали сключването на договор за аренда е действие, с което се манифестира намерението за своене на съсобствен имот. Тъй като отговорът на въпросът е свързан с необходимост от тълкуване на закона, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване против решение № 102 от 1.04.2013 г., постановено по гр.д. № 565 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на по 25.00 лв. за всеки.
При неизпълнение в срока касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: