1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
[населено място], 13.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1433 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.11.2012г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав постановено по гр.д. № 3038/2011г., с което е отменено решение от 30.07.2010г. по гр.д. № 16044/2009г. на Софийски районен съд, 30 състав и вместо това е отхвърлен предявения от А. К. Г. против П. В. М. иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне на ползването на тераса, находяща се в източната част на таванския етаж на жилищната сграда в УПИ *, кв.* по плана на [населено място], местн. “В. к.”.
Жалбоподателят А. Г. чрез пълномощника си адв. Р. поддържа в жалбата си, че решението е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на противоречие с практиката на ВКС по въпроса за разпределението на ползването на съсобствената тераса. Представя пет решения на ВКС.
Ответникът по жалбата П. М. в писмения си отговор поддържа, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора, който да е разрешен в обжалваното решение в противоречие с посочената съдебна практика.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Производството е по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствена тераса в таванския етаж на жилищна сграда. Не се спори, че представените писмени доказателства установяват наличие на съсобственост при равни квоти между ищеца и ответника върху процесната тераса. Първоинстанционният съд е извършил разпределението като е предоставил на А. Г. източната част от терасата, а на П. М. западната половина от терасата и е постановил изграждане на преградна стена между двете половини съгласно скица, изготвена от вещото лице. Следва да се уточни, че експертизата е работила само въз основа на проекта на сградата, без оглед на обекта на място поради неосигурен достъп. В. съд е назначил тройна техническа експертиза, която след оглед на място е посочила, че терасата е оградена и покрита като е превърната в стая-ниша към южната стая на ответника и се ползва като спалня. Според експертите е невъзможно да се извърши разпределение на ползването без допълнителни преустройства.
При тези данни Софийски градски съд е приел, че молбата по чл. 32, ал.2 ЗС е неоснователна, тъй като в производството по разпределение на ползването съдът извършва разпределението изхождайки от състоянието на съсобствената вещ, в което тя се намира към момента, но не може да разпорежда извършване на преустройства в имота. Поради това, предвид невъзможността в случая разпределението да се извърши без преустройство, то претенцията подлежи на отхвърляне.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. не е посочил правен въпрос, разрешен от съда и обусловил решаващите му изводи, както изисква чл. 280, ал.1 ГПК, т.е. не е налице общото основание за достъп до касационно обжалване – виж разясненията на Т. № 1/2009г.,т.1. Освен това, представената съдебна практика на ВКС: Решение № 418 от 29.06.2009г. по гр.д. № 1338/2008г. на ІІг.о, Решение № 407 от 08.04.2008г. по гр.д. № 230/2008г. на ІІІг.о., Решение № 423 от 21.07.2009г. по гр.д. № 3084/2008г. на ІІг.о, Решение № 430 от 03.04.2012г. по гр.д. № 1565/2010г. на ІІг.о. и Решение № 514 от 18.06.2009г. по гр.д. № 1338/2008г. на ІІг.о. не разрешава сходни казуси. В нито едно от решенията не е разгледана претенция за разпределение на ползване, свързана с необходимост от преустройство на имота. Следва да се посочи, че по въпроса може ли съдът в производство по чл. 32, ал.2 ЗС да разпредели ползването по начин, предвиждащ извършване на преустройства с цел обособяване на дяловете, е създадена задължителна практика – Решение № 409 от 26.05.2010г. по гр.д. № 224/2009г. на І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, според което съдът няма право в производството по чл. 32, ал.2 ЗС да предписва каквито и да е преустройства с цел обособяване на дялове. В този смисъл е и трайната съдебна практика по отменения ГПК.
Предвид изложеното липсва основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.11.2012г. на Софийски градски съд, ІV-б въззивен състав постановено по гр.д. № 3038/2011г. по касационната жалба на А. К. Г. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: