О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№514
гр.София, 10.11.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 463/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв.С. С. от [населено място], пълномощник на П. Ж. Н. и В. Н. Н. от същия град, срещу определение № 238 от 22.07.2011 год. по гр.дело № 664/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 2379 от 20.04.2011 год. срещу въззивното решение № 89 от 17.03.2011 год. по в.гр.дело № 995/2010 год. на Добричкия окръжен съд.
Поддържа се, че съгласно представените пред първоинстанционния съд пазарна и данъчна оценки на процесния имот, оценено е било само дворното място, но не и подобренията в него. Твърди се, че в нарушение на чл.70, ал.1, изр.първо и второ ГПК, районният съд не е определил действителната цена на иска, която според представената с частната жалба пазарна оценка надвишава 5 000 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С исковата молба с вх.№ 11979 от 11.06.2009 год. е предявен от частните жалбоподатели срещу В. В. И. и Л. В. И. установителен иск за собственост на лозе в м.”Г. б.” в [населено място] с площ от * кв.м. и идентификатор № * по кадастралната карта.
Към исковата молба е приложена пазарна оценка на процесното лозе от 02.06.2009 год./л.4 от делото/, която възлиза на 3 850 лева, а от удостоверение изх.№ 1962/19.06.2009 год. на [община] е видно, че данъчната оценка на лозето от * дка, категория *, масив *, парцел * възлиза на 112,60 лева/л.15 от делото/. Съгласно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК, цената на иска за собственост е равна на данъчната оценка на имота или се равнява на 112,60 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение за законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 20.04.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, което е в сила от същата дата. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска при предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Предвид на това, не може да се преразглежда този въпрос след предвидения в закона краен момент, включително и при подаване на касационна жалба срещу въззивното решение. Ето защо, не следва да се преценява представената с частната жалба пазарна оценка на имота към 04.08.2011 год.
След като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. Новата процесуална уредба е влязла в сила веднага с обнародването на ЗИД на ГПК и съдът е длъжен да е приложи по силата на незабавното действие на новия процесуален закон.
В обобщение, обжалваното определение е съобразено с изричната разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/, с която е изменен чл.280, ал.2 ГПК и е изключен касационния контрол върху въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева, като недопустимостта на касационното обжалване в тези случаи следва по аргумент за противното и от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане на изменението на закона в сила/ се разглеждат по досегашния ред.
В заключение, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 238 от 22.07.2011 год. по гр.дело № 664/2011 год. на Върховния касационен съд, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/