2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№73
С., 13.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 1099 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4784/11.04.2011 г. на М. Г. Х. против разпореждане от 15.03.2011 г. на Председателя на Старозагорски окръжен съд по ч.гр.д. № 107 по описа за 2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 24388 от 14.10.2010 г. по описа на Районен съд-Стара Загора за освобождаване от внасянето на държавна такса по депозирана от него въззивна жалба против решение № 42/28.05.2009 г. по гр.д. № 202/2008 г. на Районен съд-Стара Загора.
Мотивите за постановяване на атакуваното разпореждане са, че вече е налице произнасяне по чл.63, ал.1, б.”б” ГПК-отм. по същото искане с разпореждане от 22.01.2010 г., което е влязло в сила, а от постъпилата нова молба вх. № 24388/14.10.2010 г. и приложената към нея декларация е видно, че не са настъпили промени, които да обуславят преразглеждане на искането и след като е налице произнасяне по въпросите, поставени в нея, то молбата е недопустима
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С разпореждането на председателя на ОС-Стара Загора от 22.01.2010 г. е оставено без уважение искането, приложено към въззивната жалба вх. № 14128/3.07.2009 г. на М. Х. за освобождаване от държавна такса по въззивната му жалба против решение № 42/28.05.2009 г. по гр.д. № 202/2008 г. на РС-Стара Загора. Разпореждането е атакувано с две частни жалби – вх. № 1479/2.02.2010 г. и вх. № 1564/3.02.2010 г. С разпореждане от 5.02.2010 г. е поискано по частната жалба против разпореждането от 22.01.2010 г. да се внесе държавна такса. Във връзка с това разпореждане от 5.02.2010 г. са постъпили две молби – вх.№2300/17.02.2010 г. и вх. № 5103/12.04.2010 г. с искане за освобождаване от държавна такса по частната жалба. Без да се произнесе по тези искания с разпореждане от 11.05.2010 г. председателят на ОС-Стара Загора е върнал частната жалба против разпореждането от 22.01.2010 г., като не става ясно коя от двете входирани частни жалби е върната. Разпореждането от 11.05.2010 г. е обжалвано с частна жалба вх. № 7919/2.06.2010 г., съдържаща и искане за освобождаване от държавна такса по тази частна жалба. Против същото разпореждане е входирана и частна жалба вх. № 3468/10.06.2010 г., придружена с искане за освобождаване от държавна такса по частната жалба. Частната жалба против разпореждането от 11.05.2010 г. е оставена без движение с разпореждане от 8.07.2010 г. за внасяне на държавна такса, като с молба вх. № 11500/28.10.2010 г. М. Х. е поискал да бъде освободен от внасянето на държавната такса. По посочените искания липсва произнасяне на съда. С разпореждане от 4.08.2010 г. председателят на ОС-Стара Загора е отменил разпореждането от 22.01.2010 г. в частта, определяща размера на дължимата по въззивната жалба държавна такса и с разпореждането от 23.09.2010 г. на РС-Стара Загора на М. Х. е указано да внесе държавна такса по въззивната жалба в размер на 5 лв. По повод тези указания е постъпила молба вх. № 24387/14.10.2010 г. и вх. № 24388/14.10.2010 г. с искане за освобождаване от заплащането на държавната такса по въззивната жалба. Произнасяйки се по искането вх. № 24388/14.10.2010 г. председателят на ОС-Стара Загора е постановил атакуваното в настоящото производство разпореждане от 15.03.2011 г., приемайки, че вече е налице произнасяне с влязло в сила разпореждане от 22.01.2010 г. по поставените въпроси, като липсва промяна на обстоятелствата, поради което искането е недопустимо.
При горните констатации следва, че разпореждането от 22.01.2010 г. на председателя на ОС-Стара Загора по ч.гр.д. № 107/2010 г. на ОС-Стара Загора не е влязло в сила, тъй като липсва произнасяне по частните жалби против разпореждането от 11.05.2010 г., както и по исканията жалбоподателят да бъде освободен от държавна такса по тези частни жалби, нито същите са върнати, поради което не е имало пречка да се поиска преразглеждане на произнасянето на съда по искането за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 15.03.2011 г. на Председателя на Старозагорски окръжен съд по ч.гр.д. № 107 по описа за 2011 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 24388 от 14.10.2010 г. по описа на Районен съд-Стара Загора за освобождаване от внасянето на държавна такса по депозирана от него въззивна жалба против решение № 42/28.05.2009 г. по гр.д. № 202/2008 г. на Районен съд-Стара Загора по частна жалба вх.№ 4784/11.04.2011 г. на М. Г. Х. против.
Връща делото на Окръжен съд-Стара Загора за разглеждане на искането с вх. № 24388/14.10.2010 г. на М. Г. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: