3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 362
[населено място], 08.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 5217 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от Н. Р. Б. чрез пълномощника адв. М. против определение № 1164 от 10.05.2013г. по ч.гр.д. № 527/2013г. на Пловдивски апелативен съд. С него е отменено определение на Смолянски окръжен съд от 11.02.2013г. по гр.д. № 61/2009г. в частта му, с която е изменено постановеното решение по делото в частта за разноските и вместо това е оставена без уважение молбата на Н. Б. по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решение № 474 от 06.12.2012г. по гр.д. № 61/2009г. на Смолянски окръжен съд в частта за присъдените разноски в полза на ответниците по иска А. И. А. и [фирма]. Със същото определение на Пловдивски апелативен съд е потвърдено горепосоченото определение на Смолянски окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Н. Р. Б. по чл. 248, ал.1 ГПК досежно присъдените разноски на ответника [фирма].
Според жалбоподателя определението е неправилно. Съдът не е съобразил, че делото не е с фактическа и правна сложност, поради което присъждането на завишени адвокатски възнаграждения, е необосновано. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса: допустимо ли е искане за намаляване на присъдени разноски поради прекомерност, заявено с молба по чл. 248, ал.1 ГПК, след като правилото на §2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се прилага в хипотезата на чл. 78, ал.5 ГПК. Счита, че постановения акт е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по частната жалба А. А., [фирма] и [фирма] чрез пълномощника си адв. М. вземат становище за недопускане на касационно обжалване.Първите двама претендират присъждане на разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Частният жалбоподател Н. Б. е ищец по гр.д. № 61/2009г. на Смолянски окръжен съд. Производството е приключило с постановяване на съдебно решение за отхвърляне на исковете му срещу ответниците А. А., [фирма] и [фирма]. С решението той е осъден да заплати разноски както следва: на първия ответник 11 940 лв., на втория ответник 10 800лв. и на третия ответник 6 000лв. С молба по реда на чл. 248, ал.1 ГПК ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските като е навел възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, че те не съответстват на фактическата и правна сложност на делото и надвишават минималното адвокатско възнаграждение, определено по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С определение от 11.02.2013г. Смолянски окръжен съд е уважил отчасти молбата като е намалил разноските в полза на ответниците А. А., [фирма] до размер на 6 619,26лв. за всеки от тях и е отказал намаляване на разноските в полза на С.” О..
Пловдивски апелативен съд, разглеждайки частните жалби на А. И. А., [фирма] и Н. Б. по ч.гр.д. № 5271/2013г., е постановил обжалвания акт, с който е отменил определението на Смолянски окръжен съд в уважената част на искането по чл. 248 ГПК и го е потвърдил в отхвърлената част на искането. Изложил е съображения, че искането на Н. Б. за изменение на решението в частта за разноските поради прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения, е преклудирано. Срокът за възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е приключването на устните състезания в съответната инстанция в каквато насока има задължителна практика на ВКС, посочена от съда.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива липсват.
По посочения от жалбоподателя правен въпрос, обусловил решаващите изводи на Пловдивски апелативен съд, е налице задължителна практика на ВКС в определения, постановени по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. Те са цитирани и от решаващия състав в обжалвания акт – напр. Определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV г.о. Настоящият състав споделя съображенията за това разрешение, които са следните: Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да се заяви от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от противната страна разноски и преди съдът да се произнесе по разноските. Поради това срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал.5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по принцип се правят всички искания, свързани с разноски. Само ако разноските са присъдени в производство, по което страните не са били призовавани за открито съдебно заседание и редът за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с представените от насрещната искания и доказателства във връзка с разноските /като например в производство по чл. 288 ГПК когато не се допуска касационно обжалване/, тогава искането по чл. 78, ал.5 ГПК би могло да бъде заявено по реда на чл. 248 ГПК след постановяване на съдебния акт по делото.
Горепосоченото определение на ВКС е представено и от жалбоподателя с изложението, но както се изясни то е в подкрепа на мотивите на съда, а не удостоверява противоречиво разрешаване на въпроса. Второто приложено от жалбоподателя определение – определение № 291 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 1178/2011г. на ІІІг.о. разглежда искане за допълване на определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските и уважава наведено от ответника възражение за прекомерност на разноските. Хипотезата е различна от настоящата, тъй като актът на съда, чието изменение се иска, е постановен в закрито заседание, без възможност насрещната страна да се запознае с претендираните от другата страна разноски и да възрази по чл. 78, ал.5 ГПК.
Поради изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол на обжалвания акт.
Ответниците по молбата А. А. и [фирма] имат право на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на 1200лв. за всеки от тях.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1164 от 10.05.2013г. по ч.гр.д. № 527/2013г. на Пловдивски апелативен съд по частната касационна жалба на Н. Р. Б..
ОСЪЖДА Н. Р. Б. от [населено място], [улица], ет.3 да заплати на А. И. А. от [населено място], [улица] [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 1200/хиляда и двеста/ лв. разноски по делото на всеки от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: