О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№446
гр.София, 12.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 395/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокатите М. П., С. Л. и П. С., като пълномощници на А. Х. В., И. Г. Л., М. Г. В. и И. Х. В., срещу определение № 237 от 24.06.2011 год. по гр.дело № 631/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което са оставени без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК касационните им жалби срещу въззивното решение № 112 от 08.02.2011 год. по гр.дело № 1709/2010 год. на Варненския окръжен съд.
Поддържа се, че преценката за стойността на обжалваемия интерес следвало да се извърши съобразно чл.69, ал.1, т.2 ГПК, а не съобразно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, тъй като допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК трябвало да се преценява съгласно действащия ГПК. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК съответства на данъчната оценка на имота, която е 15 371,40 лева, а не на ? от тази сума, доколкото чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ кореспондира с чл.71, ал.2, а не с чл.69, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа се още, че данъчната оценка на процесния имот не е 15 371,40 лева, а 21 748,20 лева. Отделно от това, обжалваемият интерес по чл.280, ал.2 ГПК, според частните жалбоподатели, следва да се съизмерва с пазарната цена на процесния недвижим имот, а не с данъчната оценка, относима към определяне цената на иска с оглед заплащане на държавна такса и преценка на родовата подсъдност. Представят се удостоверение за данъчна оценка № 10714 от 12.07.2011 год. и пазарна оценка на имота от 14.07.2011 год.
Ответникът по частната жалба Н. Д. Й. от [населено място] е на становище, че оплакванията са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
С исковата молба вх.№ 18299 от 20.11.2007 год. е предявена ревандикационна претенция срещу частните жалбоподатели за предаване владението върху имот пл.№ * по КП на м.”З.(С.) от 1997 год., с площ от * кв.м. в землището на [населено място], кв.Г., при граници: пътека, ПИ №№ *, * и * Съгласно удостоверение изх.№ 5317 от 04.12.2007 год. на [община] /л.26 от гр.дело № 9562/2007 год. на В., 31-ви състав/, данъчната оценка на имот №* е 15 371,40 лева. Върху тази оценка е била определена съгласно чл.55, ал.1, б.”б”, предл.първо ГПК/отм./ цената на иска на 14.02.2008 год., която се равнява на 3 842,85 лева /вж. резолюцията върху исковата молба/. С първоинстанционното решение № 2178 от 16.06.2010 год. по гр.дело № 9562/2007 год. искът е бил уважен. С въззивното решение съдебният акт на Варненския районен съд е оставен в сила.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приел, че касационните жалби срещу въззивното решение, подадени съответно на 11.03.2011 год. и 15.03.2011 год., са недопустими с оглед чл.280, ал.2 ГПК /в редакцията от 21.12.2010 год./ по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, тъй като цената на иска е под 5 000 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира обжалваното определение за законосъобразно.
К. жалби срещу въззивното решение са подадени на 11.03.2011 год. и на 15.03.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК /ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, изключващ касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. След като касационното производство е било образувано въз основа на жалби срещу въззивното решение, подадени след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост, съгласно който цената на иска следва да надвишава 5 000 лева. Новата процесуална разпоредба е влязла в сила веднага с обнародването на ЗИД на ГПК в Държавен вестник, бр.100 от 21.12.2010 год. и съдът е задължен да я прилага по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба. Сега действащата редакция на чл.280, ал.2 ГПК определя като критерий за достъп до касационно обжалване цената на иска, а тя се определя от съответните процесуални разпоредби, действали към момента на предявяване на иска – чл.55 ГПК/отм./ или чл.69 от действащия ГПК. В случая, съгласно чл.55, ал.1, б.”б”, предл.първо ГПК/отм./ цената на иска е 3 842,85 лева, което прави касационното обжалване на въззивното решение недопустимо по силата на незабавното действие на новия процесуален закон.
Цитираното в частната жалба определение № 71 от 24.02.2011 год. по ч.гр.дело № 59/2011 год. на ВКС, ІІ г.о. е постановено при действието на отменената редакция на чл.280, ал.2 ГПК, обвързваща касационното обжалване с обжалваемия интерес, а не с цената на иска, поради което е неотносимо към настоящия случай.
Както се посочи, определяща за приложението на чл.280, ал.2 ГПК след 21.12.2010 год. е цената на иска към момента на подаване на исковата молба, поради което представеното с частната жалба удостоверение за данъчна оценка на процесния имот към 12.07.2011 год. не следва да се вземе предвид.
Предвид изложеното, при условията на иззета компетентност, в съответствие с чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК съставът на ВКС, ІІ г.о. законосъобразно е оставил касационните жалби без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 237 от 24.06.2011 год. по гр.дело № 631/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/