9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№264
С., 13.06.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2825 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат К. Б., против решение № 72 от 30.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1020 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е потвърдено решение № 770/19.07.2013 г. по гр.д. № 7612/2011 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда с предназначение за трафопост „Д.”, на един етаж, масивно строителство в [населено място], [улица], със застроена площ от 80 кв.м., представляващ имот с идентификатор 55871.506.137.2.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
[община] е основала иска си на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Съдът е приел, че предмет на спора е монолитна сграда на един етаж с предназначение за трафопост „Д.”, на един етаж и със ЗП от 80 кв.м.. По К. на [населено място], утвърден със Заповед № 681/26.03.1990 г., действащ към 17.09.1991 г., към 01.06.1996 г., а и към настоящия момент, същият попада в парцел ІІІ, отреден „За гаражи и обслужващи дейности” в кв.34 и е нанесен на плана. По кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], утвърдени със заповед РД 18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., процесният трафопост е сграда с идентификатор 55871.506.137.2. За него е съставен акт за частна общинска собственост № 2497/29.04.2002 г., а през 2003 г. е актуван и като частна държавна собственост с акт № 805/26.06.2003 г. Построен е през 1984 г. и въведен в експлоатация през същата година. Представлява електроенергийно съоръжение, предназначено за трансформиране и разпрделение на ел.енергия, част е от енергийната система и обслужва 209 броя потребители, притежаващи недвижими имоти на територията на [община].
Проследени са данните за образуване на [фирма] и е прието, че това е станало с Разпореждане № 46/07.11.1991 г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, като в него са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, видно от което като част от Стопански енергоснабдителен комбинат – С. област е включено и Предприятие “Електроснабдяване”- П., следователно към момента на влизане в сила на З. държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област Предприятие “Електроснабдяване”- П.. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000 г.. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което дружество става правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения /електрически уредби и електропроводни линии с високо, средно и ниско напрежение за разпределение и пласмент на ел. енергия/ на територията на югозападната част на България. С Решение №20 / 02.11.2007 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21 / 29.01.2008 г., постановено по ф.д. № 6358 / 2000 г. на СГС на [фирма].
Прието е за установено и, че процесният трафопост, като енергиен обект, е част от единната електроенергийна система. В ответното дружество не се съхраняват счетоводни данни към 17.09.1991 г. поради настъпили промени в собствеността, наименованието на предприятията, начина на водене на счетоводната отчетност – първична и аналитична, от ръчна до електронна, реда и мястото за съхранение на документи, както и дългия период от време; в Държавен архив [населено място] е съхранен баланс на [фирма],“Електроснабдяване” – клон П. към 31.12.1991 г., видно от който предприятието притежава Д. на една обща стойност, но липсва запазена оборотна ведомост или друг документ, от който да бъде направен извод за конкретните Д., включени в баланса и във формираната обща стойност и в частност за включването на процесния трафопост в баланса. В Държавния архив не се съхраняват сметки 201, 203 и 204 към 1991 г., а по закона за счетоводството е изтекъл срокът за съхранение на тези документи. Единствените съхранени документи са инвентарни книги, които са с период на създаване от 1948 г. до 2000 г., част от които са на книжен носител (тетрадка), а други – на електронен носител и процесният трафопост се води в инвентарните книги под инвентарен номер, като в ответното дружество не се водят машините и оборудването. Т. се поддържа и обслужва от ответното дружество, а преди това от неговия праводател.
При горните факти са направени следните правни изводи: [община] сочи параграф 7, ал.1 ,т.7 ПЗР З. като правно основание за придобиване на собствеността. За да бъде признато правото на собственост върху процесния трафопост на соченото придобивно основание, ищцовата община. следва да установи че към релевантния момент – влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., са били налице предпоставките на закона за трансформирането на държавната собственост върху спорния имот в общинска. Счетено е, че за да се прецени дали един имот е преминал по силата на закона от държавна в общинска собственост, следва да бъде установен статута му към релевантния момент – 17.09.1991 г., обстоятелството дали същия е бивша държавна собственост, неговото предназначение и използването му, както и дали същият е бил включен в капитала, в уставния фонд или се води в баланса на търговското дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към горепосочената дата. Т. обслужва крайни потребители, намиращи се на територията на ищцовата община, но това не е достатъчно, за да се приеме наличието на първата от изброените предпоставки, а именно, че се касае за обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на обшина П.. Подлежи на установяване обстоятелството, че обектът е част от техническата инфраструктура на общината и кумулативно с това, че същият обслужва именно тази инфраструктура. В случая данни, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината няма, доколкото е установено, че крайни потребители са физически лица и от там може да се направи извод, че се обслужват обекти, собственост на трети лица, а не самата община.
Извод, че не се касае за обект от техническата инфраструктура на общината следва и от законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от момента на въвеждане в експлоатация на трафопоста до датата на влизане в сила на § 7, ал.1, т. 7 ПЗР З.. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, електрическите централи за производство на електрическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Легалната дефиниция на понятието „електрически мрежи“ е дадена в § 3 от ДР на Закона за електростопанството /отм./ и това е съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. Следователно трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл.2, от посочения закон, е държавна собственост. Изключение от правилото, че собствеността е държавна се съдържа в разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за електростопанството /отм./, където е предвидена възможност кооперативни и други обществени организации с разрешение на Асоциация „Енергетика“ да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти, но по настоящето дело не се твърди, а и не се представят доказателства, от които да се направи извод, че спорният трафопост е бил такъв на субект по ал.2 .
Като част от електрическата мрежа, трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва пък от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./. От тук се налага изводът, че този обект като част от посочената система, служеща за задоволяване потребностите от национално значение, не съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на ищцовата община, предвид на което и не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск. Същият, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която съгласно цитираните законови разпоредби, е била държавна.
Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното е и последващата правна уредба – чл.68 ЗЕЕЕ /отм/., където е посочено, че всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.
От обстоятелството, че трафопостът е построен върху имот – общинска собственост не следва автомотичен извод за това, че същия съставлява част от общинската инфраструктура, какъвто довод се излага във въззивната жалба. В конкретния случай собствеността и предназначението на този обект са законово регламентирани и съответно ако същият е изграден върху имот, отреден за благоустройствени и комунални мероприятия, то това обстоятелство не променя неговите характеристики и не би го превърнало в обект, съставляващ част от общинската инфраструктура.
Допълнително са изложени съображения, че не е налице и втората предпоставка на §.7, ал.1, т.7 ПЗР З. и това е допълнителен аргумент за отхвърляне на иска. В тази връзка съдът се е позовал на нормата на чл.12 от Закона за електростопанството /отм./, по силата на която дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация „Енергетика“. След като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12, то обектите, служещи за извършването им, които обекти са изключителна държавна собственост по силата на чл.2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закон и без наличие на изричен акт за това. Т.е. в случая е без значение дали трафопостът е бил изрично заприходен, тъй като включването във фондовете на енергийното предприятие е следствие от факта, че е бил част от общодържавната енергийна система. В този смисъл наведените в жалбата доводи, че липсват доказателства имотът да е предоставен на ДП „Електроснабдяване – П.”, са счетени за неоснователни, а в тази връзка – и твърденията на жалбоподателя относно доказателствената сила на счетоводната документация, на воденето на счетоводството и на направените в същото записвания, не се отразяват върху правилното решаване на настоящия спор.
Прието е, че върху приложимостта на ал.2 на параграф 7 не се отразява обстоятелството че към момента на приемане на З. трафопостът не е бил в капитала на търговско дружество, доколкото преобразуването на Н. е станало четири месеца по-късно. Това е така тъй като текстът на цитираната норма изрично е посочено, че съответния обект на собственост може да бъде в уставния фонд или баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, като вече са изложени съображения защо следва да се приеме, че трафопостът е бил предоставен на енергийното предприятие, което от своя страна води до наличие на хипотезата на чл.97, ал.2 от Н. /отм./- въз основа на предоставянето, съответния обект следва да се заведе в счетоводството на предприятието, от което и следва изводът, че хипотезата на посочения текст е била осъществена.
Възприети са мотивите в първоинстанционното решение, в което е проследена уредбата на обществените отношения, свързани с доставката на електроенергия и е достигнато до извода, че целта на законодателя е била да преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства по заеми на общините, или средства от самооблагане на населението, или с негов труд, или такива, които държавата е предоставила безвъзмездно на общините, а за имотите, които са строени със средства на ЮЛ с държавно имущество, какъвто е настоящия случай и са включени са в капитала им, е изключена възможността за преминаването им в патримониума на общините дори те да се ползват за целите, посочени в ал. 1 на § 7. Макар и разпоредбата на ал.2 § 7 да е приета, по-късно, тя е функционално свързана с ал.1 и поражда действие едновременно с нея, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество.
К. [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя въпросите:
1. При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на З., обектът на спора енергиен обект страда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.,
2. Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа,
3. Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./
4. След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. като: оборотна ведомост, от която се устаонвяват конкретните Д., които са включени в аланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост;
5. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания,
6. Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 от пар.7 от ПЗР на З., след като законодателят в императивната правна норма на чл.14, ал.1 от ЗНА не й е придал такова действие
Касационното обжалване следва да се допусне по втория въпрос: ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа и по четвъртия въпрос, като последния се доуточнява от съда, а именно: действалата нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. – 17.09.1991 г. – дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация „Енергетика”. Отговорът на посочените въпроси във въззивното решение е обусловил изходът на спора, като касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване на закона в кои случаи енергиен обект става общинска собственост на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Липсва основание за допускане на касациионно обжалване по останалите въпроси.
Първият, третият и петият въпроси не са свързани с правните изводи на съда в атакуваното решение, които са във връзка с това, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР З., както и че обекта е предоставен на електроснабдителното дружество по силата на закона, поради което без значение са счетоводните записвания.
По шестия въпрос касаторът счита, че има противоречие между решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на ГПК-отм., съгласно което нормата на ал.2 на § 7 ПЗР З., приета през 1995 г. е от материалноправно естество и няма обратно действие и не засяга минали правоотношения и решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което ал.2 на § 7 ПЗР З. поражда действие едновременно с ал. 1 на същата норма. Решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е постановено по реда на ГПК от 1952 г.-отм. и е част от каузалната практика на съдилицата. По въпроса за тълкувателния характер на нормата на § 7, ал.2 ПЗР З., поради което същата има обратно действие от влизане в сила на нормативния акт, който тълкува, е налице непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о, сасно и решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 30.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1020 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с която е отхвърлен предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание § 7, ал.1, т.7 ПЗР З. на сграда с предназначение за трафопост „Д.”, на един етаж, масивно строителство в [населено място], [улица], със застроена площ от 80 кв.м., представляващ имот с идентификатор 55871.506.137.2.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът [община] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 239.39 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: