4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
[населено място], 08.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 784 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1144 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1396/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 250 от 23.03.2012г. по гр.д. № 87/2011г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на В. С. В., че Л. К. П. е собственик по давност на * ид.ч. от имот, представляващ първи нежилищен етаж, обект с търговско предназначение, находящ се в Б., отразен по КК като самостоятелен обект с идентификатор *, който обект попада в сграда №*, построена върху ПИ с идентификатори * и *, с административен адрес [населено място], [улица], ет.* със застроена площ от *кв.м. и е прекратено производството по делото в тази му част.
Касационна жалба е подадена от Л. К. П. чрез пълномощника й адв. Б.. Изложени са съображения, че съдът е разрешил въпроса за обвързаността на ищцата от силата на присъдено нещо на друго решение в разрез с твърдо установената съдебна практика, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Според жалбоподателката във водените предходни производства имотът е разглеждан не в актуалните му вид, предназначение и площ, а във вида, който е имал преди 1986г. и поради това тя счита, че постановените съдебни актове не я обвързват. Освен това поставя въпроса за разликата между уважаване на положителен установителен иск и отхвърляне на отрицателен установителен иск. Прилага определение на ВКС, ІІ г.о., постановено на основание чл. 274, ал.3 ГПК.
В срока за обжалване е постъпила втора касационна жалба от същата жалбоподателка, подадена чрез пълномощника й адв. Т.. В изложението към него са изведени три правни въпроса, които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1/ разглеждането на недопустим отрицателен установителен иск явява ли се процесуална пречка за предявяване на положителен установителен иск със същия предмет и страни.; 2/ как придобиването на правото на собственост върху спорния имот се отразява на воденото производство по отрицателен установителен иск за същия имот; 3/ налице ли е обективен идентитет между две производства, водени за имот с един и същ административен адрес, но с различно предназначение – в единия случай жилище, а в другия – търговски обект.
Ответникът по касационната жалба С. С. В. взема становище за недопускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по положителен установителен иск предявен от Л. К. П. против В. С. В., С. С. В. и К. С. В. за признаване собственост въз основа на давностно владение върху * ид.ч. от недвижим имот – първи етаж от сградата на [улица] [населено място], който е с търговско предназначение. По отношение на ответниците С. В. и К. В. и за частта от имота над * производството е прекратено с първоинстанционното решение като искът е уважен спрямо ответника В. В. досежно * ид.ч. от имота. В. съд с обжалваното решение е приел, че спорът е вече решен със сила на присъдено нещо и е обезсилил решението в уважената част на иска и прекратил производството по делото. За да достигне до този извод съдът е взел предвид, че е налице влязло в сила решение по гр.д.№832/1998г. на Благоевградски районен съд, образувано по искова молба на С. и М. П. против настоящите ответници С., В. и К. В. за отричане правото им на собственост върху първи етаж от четириетажна жилищна сграда, изградена в имот пл.№* в к.* по плана на Б., т.е. върху същия имот. В течение на процеса настоящата ищца Л. К. П. е конституирана като съищец по силата на наследствено правоприемство. Спорът е приключил окончателно с решение № 773 от 09.11.2010г. на ВКС, І г.о. по гр.д.№208/2009г., с което са отхвърлени предявените искове като неоснователни.
Съдът е изтъкнал, че при отрицателния установителен иск ищецът отрича съществуването на спорното право и в тежест на ответника е да изчерпи всички основания в хода на висящия процес, въз основа на които правото е могло да се породи. При отхвърлянето на отрицателен установителен иск се признава със сила на присъдено, че ответникът е носител на оспорваното с исковата молба право. В този смисъл е цитирана от въззивния съд съдебна практика и правна теория. Поради това съдът е счел, че е налице обективно тъждество между двете производства, в които е спорно правото на собственост върху първия етаж от четириетажна жилищна сграда в имот пл.№* от кв.* по плана на града и ищцата Л. П. е обвързана от силата на присъдено нещо, с което се потвърждава правото на собственост на ответника В. В. върху * ид.ч. от процесния имот. В предходното производство последният е установил титулярството си върху посочената част въз основа на реституция. Наведеното в настоящото производство придобивно основание е давност и то е преклудирано от силата на присъдено нещо. Допустим е иск за собственост на това придобивно основание, при условие, че началният период на давностно владение е последващ датата 09.07.2008г когато са приключени устните състезания в инстанцията по същество.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос, който може да бъде обобщен и от двете жалби, е свързан с различията, респ. сходствата между уважаване на положителен установителен иск и отхвърляне на отрицателен установителен иск. В приложеното определение № 67 от 18.02.2011г. по ч.гр.д. № 17/2011г. на ІІ г.о. е прието, че разликата между двата установителни иска е, че при уважаване на положителен установителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника право, т.е. като краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита, от тази на положителния установителен иск. Предметът на доказване и при двата иска обаче е един и същ – ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които в исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава ли ответника претендираните права и противопоставими ли са същите на ищеца, след което в съответствие със заявения петитум спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на ответника.
Липсва противоречие с обжалваното решение доколкото в случая с влязло в сила решение е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск по съображения, че ответникът по него В. С. В. се легитимира като собственик на * ид.ч. от имота. След като е отказана защита на правата на ищцата чрез отхвърляне на искът с по-ограничена защита – отрицателен установителен иск, то по аргумент на по-силното основание е недопустим искът, който дава по-интензивна защита – положителния установителен иск.
Решението на въззивния съд по този въпрос е съобразено и с Решение № 530 от 05.07.2010г. по гр.д. № 1028/2007г. на І г.о. на ВКС, което е постановено в производство по чл. 290 ГПК и има задължителен характер. В него се приема, че при отрицателен установителен иск ответникът носи тежестта да докаже правопораждащите факти на правото, което оспорва. Формираната сила на присъдено нещо се разпростира върху това дали една от страните е носител на спорното право. Посочено е, че да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно да се уважи положителен установителен иск.
С. в жалбата на адв. Б., но непредставено, определение № 62 от 10.02.2011г. по ч.гр.д.№ 50/2011г. на ІІІг.о. е неотносимо към настоящия случай доколкото разглежда въпроса за допустимост на иск за оспорване на произход извън регламентираните в СК, а и с него не е допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, така че то не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Вторият правен въпрос, поставен в изложенията към двете жалби, е свързан с това дали има обективен идентитет между две производства, които са водени за имот с един административен адрес, но с различно предназначение – в единия случай жилище, а в другия – търговски обект. Този въпрос изрично не е обсъждан от въззивния съд, но е счетено, че се касае до един и същи имот по местоположение и граници. Очевидно това не се оспорва и от касатора. Не може да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото не са обосновани проявните форми на това основание, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК, т.4. Несъмнено е, че предназначението на един имот – жилище или търговски обект, както и извършваните в него вътрешни преустройства, не са характеристики, които са определящи за правото на собственост върху него.
При горните констатации не са налице визираните основания за достъп до касационен контрол и същият следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1144 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1396/2012г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Л. К. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: