О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№7
гр.София, 04.01.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 492/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 66829 от 20.06.2012 год. на Р. А. Б. срещу протоколното определение от 18.06.2012 год., с което Софийският градски съд, гражданско отделение, първи въззивен брачен състав е спрял производството по гр.дело № 12650/2011 год. на основание чл.430, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.
Жалбоподателката поддържа, че за производството за установяване на факти по чл.436 ГПК/отм./ не е предвидено специално основание за спирането му, като това по чл.430, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ за охранителното производство по чл.424 ГПК/отм./, а са приложими общите основания за спиране по чл.182, ал.1 ГПК/отм./.
Ответникът по частната жалба С. А. П./С. П./ е на становище, че определението за спиране на охранителното производство не подлежи на обжалване, а разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане поради следните съображения:
С молба от 15.08.2003 год. Р. А. Б. е поддържала по отношение на М. С. З. /починала на 15.10.2011 год./ и С. А. П./С. А. П./, че между нея и А. П. П./починал на 16.03.2000 год./ е съществувал граждански брак, сключен на 22.02.1952 год., за който факт не разполага със свидетелство, поради което е поискала установяването му, както и обявяване за нищожен на последващия граждански брак, сключен между А. П. П. и М. С. З.. С молба от 10.12.2003 год. Р. А. Б. е оттеглила искането си за обявяване нищожността на брака, сключен между А. П. П. и М. С. З.. С определение от същата дата Софийският районен съд е прекратил производството по делото в тази му част.
С определение от 07.02.2005 год. Софийският районен съд, 84-ти състав прекратил производството по гр.дело № 3826/2003 год. по искането за установяване факта на сключване на граждански брак. С определение от 18.04.2005 год. по ч.гр.дело № 247/2005 год. Софийският градски съд потвърдил определението на първата инстанция.
С определение № 267 от 26.07.2005 год. по ч.гр.дело № 169/2005 год. Върховният касационен съд, І г.о. е отменил двете определения и върнал делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл.436 във връзка с чл.442 ГПК/отм./.
С решение № ІІІ-84-118 от 25.05.2011 год. по гр.дело № 3826/2003 год. Софийският районен съд, ІІІ г.о., 84-ти състав отхвърлил молбата по чл.436 във връзка с чл.442 ГПК/отм./.
По въззивна жалба на Р. А. Б. е образувано гр.дело № 12650/2011 год. на Софийския градски съд, ГО, І-ви брачен въззивен състав, производството по което е спряно на основание чл.430, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, като на молителката е даден едномесечен срок да предяви иск.
Определението за спиране на производството подлежи на обжалване.
Макар и да е охранително, съдебното производство за установяване на факти по чл.436-чл.442 ГПК/отм./, понастоящем по чл.542-чл.548 ГПК, притежава особености, които го доближават до исковото производство. На първо място, молбата задължително се разглежда в открито заседание, на което освен молителя се призовават и лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от подлежащия на установяване факт, както и прокурорът /чл.438, ал.1 ГПК, отм./. Без да са същински насрещни страни в производството, тези лица могат и да оспорят твърдения от молителя факт. Решението на съда, с което се установява факта, има обвързваща доказателствена сила, която важи спрямо всички освен спрямо лицата, организациите или учрежденията, заинтересувани по смисъла на чл.438, ал.2 ГПК/отм./, които не са били призовани в производството пред съда и които оспорват факта /чл.440, ал.3 ГПК, отм./. Решението подлежи на обжалване по общия ред, т.е. като решение, с което се завършва исков процес, независимо дали молбата се уважава или отхвърля /чл.440, ал.2 ГПК, отм./. Посочените характеристики на производството за установяване на факти по съдебен ред по чл.436-чл.442 ГПК/отм./ дават основание да се приеме, че определението за спиране на делото по чл.430, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ подлежи на обжалване с частна жалба, въпреки че такава възможност не е предвидена изрично нито в глава 46, нито в глава 47 ГПК/отм./. Предвиденото в чл.430, ал.1, б.”б”, изр.трето ГПК/отм./ прекратяване на производството, ако в едномесечния срок, даден му от съда, молителят не предяви иск, прави определението за спиране преграждащо развитието на делото, тъй като за продължително време може да осуети търсеното съдействие на лични или имуществени права /напр., когато иск за установяване съществуването на правоотношение, предмет на искания охранителен акт е процесуално недопустим/.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В. съд незаконосъобразно е спрял производството по делото на основание чл.430, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. Основание за спиране на производството за установяване на факти по този текст от процесуалния закон ще е налице тогава, когато между молителя и третото заинтересувано лице, което се противопоставя на молбата, възникне граждански спор относно правоотношение преюдициално за охранителния акт или предмет на установяване с него, при условие, че законът допуска предявяване на иск за съществуването или несъществуването на съответното правоотношение. Ако такъв иск е недопустим, фактът ще бъде установен по реда на производството за установяване на факти, даже и да се оспорва от заинтересуваното лице /арг. от чл.440, ал.3 ГПК, отм./.
Съгласно чл.4, ал.1 СК, само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака. Касае се за регламентирано от закона социално отношение между две лица, т.е. за правоотношение по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК. Исковете за съществуването или несъществуването на брака са брачни искове /чл.318, предл.посл.ГПК/, като строго личния характер на брачното правоотношение налага по тях да вземат лично участие съпрузите. Само съпрузите могат да бъдат страни по брачните искове и брачен процес без участието на двамата съпрузи е недопустим. Смъртта на един от съпрузите, настъпила преди предявяване на брачен иск, изключва по-късното му предявяване. Недопустимо е предявяване на брачен иск от или срещу наследниците на починалия съпруг. В. съд не е съобразил, че предявяване на такъв иск от молителя е недопустимо.
Предвид на това, не са били налице предпоставките на чл.430, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ за спиране на въззивното производство и обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА протоколното определение от 18.06.2012 год., с което Софийският градски съд, гражданско отделение, първи въззивен брачен състав е спрял производството по гр.дело № 12650/2011 год. на основание чл.430, ал.1, б.”б” ГПК /отм./.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/