2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№171
С., 11.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 2422 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. З. Б., В. З. Б., Р. З. Т. и С. З. Б., чрез пълномощника им адвокат Л. Г., против определение от 13.12.2012 г. по гр.д. № 4620/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав, с което е върната касационната им жалба вх. № 85328/30.09.2011 г. против въззивното решение по делото от 18.07.2011 г.
Ответниците по частната жалба М. Е. С. и Е. Т. Д. са подали писмен отговор, в който поддържат, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение съставът на Софийски градски съд е констатирал, че е предявен установителен иск за собственост и данъчната оценка на процесния имот е 2026 лв., съответно цената на иска съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. е 506.30 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Жалбоподателите считат, че атакуваното определение е неправилно, тъй като критерият за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.2 ГПК е цената на иска, такава каквато е към момента на заявяване на касационната жалба. Д. е неоснователен. Цената на установителния иск за собственост се определя според процесуалния закон, действал към момента на предявяването му Съдебното производство е образувано на 20.11.2007 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. при искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота, а в случай, че такава липсва – от пазарната му стойност. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. В хода на производството цената на иска може да бъде променена само при направено от ищеца и допуснато от съда изменение на иска. Следователно цената на иска се определя при неговото предявяване и тази цена е от значение при преценка допустимостта на касационното обжалване съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК. В случая цената на установителния иск за собственост е под 5000 лв., поради което въззивното решение е влязло в сила с постановяването му, независимо, че в същото е вписано, че подлежи на касационно обжалване и правилно подадената касационна жалба е била върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.12.2012 г. по гр.д. № 4620/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: