О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№66
гр.С., 25.01.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 987/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Ж. Х. Ч. и Р. Х. Т. от[населено място] са подали касационна жалба вх.№ 853 от 16.03.2010 год. срещу въззивното решение № 30 от 09.02.2010 год. по в.гр.дело № 711/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което са оставени в сила решение № 1562 от 10.07.2008 год. и решение № 1648 от 25.05.2009 год. по гр.дело № 562/2007 год. на Разложкия районен съд, с които са отхвърлени исковете на касаторите и на М. Х. Б. срещу И. Х. Б. за делба на: поземлен имот с идентификатор № 61813.753.118 по кадастралната карта на[населено място], с адрес: ул.”Св.Св.К. и М.” № 23, с площ 483 кв.м., при съседи по скица: имоти с идентификатори №№ 61813.753.128, 61813.753.129, 61813.753.119, 61813.753.169 и 61813.753.117, а по документ за собственост, записан като парцел ІІІ-188 и 189 в кв.66 по плана на града от 1961 год./парцел ІІІ-250 в кв.9 по плана от 1990 год./, заедно с приземния етаж и първия етаж от изградената в поземления имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 61813.753.118.1 с припадащите се общи части.
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и допускане на делба на процесните имоти.
С изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали три материалноправни въпроса, а именно: а/ когато един съсобственик-сънаследник ползва целия съсобствен-по сделка и наследство имот, сам по себе си фактът на осъществяване ползване върху имота достатъчен ли е, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност частите на останалите съсобственици и сънаследници? б/ само чрез насилствени ли действия невладеещият съсобственик следва да защитава собствеността си спрямо ползващия целия съсобствен имот и в/ извършването на необходимите за поддържането на вещта в добро състояние ремонтни работи, които обичайно се осъществяват от ползващия тази вещ съсобственик, следва ли да се приемат като отричане правото на собственост на останалите сънаследници върху техните наследствени части? Поддържа се, че въззивното решение противоречи на решение № 169 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 754/2005 год. на ВКС, І г.о.; решение № 1173 от 05.12.2008 год. по гр.дело № 4577/2007 год. на ВКС, І г.о.; решение № 238 от 11.04.2000 год. по гр.дело № 1031/1999 год. на ВКС, І г.о. и решение № 1061 от 23.10.2008 год. по гр.дело № 4664/2007 год. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касация И. Х. Б. от[населено място] е на становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционните решения, като е намерил за основателно правоизключващото възражение на ответника И. Х. Б. за придобиване на процесните обекти въз основа на упражнявано от него давностно владение за времето от 12.12.1993 год. – смъртта на майката на страните Д. Г. Б. до предявяване на иска за делба – 11.04.2007 год. Прието е, че съобразно показанията на свидетелите Н. Ч.-дъщеря на Ж. Ч. и М. Т.-син на Р. Т., след смъртта на майката на страните, вуйчото на свидетелите И. Б. завзел целия имот и прекратил достъпа на останалите сънаследници до него. Съдът е приел, че през всичките години след 1993 год. само И. Б. се грижел за дворното място с къщата, а на опитите на сестрите му Р. и Ж. да уредят доброволно отношенията си с него, отказвал да разговаря с тях и не ги допускал да влизат в имота; дворното място разполагало само с един вход, от който сестрите нямали ключ, поради което не можели да ползват нито парцела, нито етажа в къщата. От показанията на свидетелите А. Т. и А. Т. въззивният съд също приел, че между страните възникнали спорове по повод желанието на сестрите да получат ключ от имота и отказа на Б. да им даде такъв. И тези двама свидетели твърдяли, че за годините след смъртта на майката, в имота пребивавал единствено Б., който живеел в къщата и се грижел за дворното място – обработвал градината, извършвал ремонт на къщата, правел мазилка на стените, слагал дограма по прозорците. Като доказателство по делото е била приобщена и изпратената от касаторите до И. Б. нотариална покана от 18.11.1996 год., с която го приканват да освободи полагащата им се част от имота. Обсъден е бил и отговора на първоначалната ищца М. Б. на въпроси по чл.114 ГПК/отм./, която заявила, че след като починали родителите на страните, процесният имот останал на И. Б., тъй като той полагал грижи за тях и че е чувала майка им да казва, че никоя от дъщерите няма да потърси дял от него. Въззивният съд приел, че И. Х. Б. е предприел действия, които отричат правото на собственост на останалите съсобственици върху техните части и е манифестирал претенцията си за изключителна собственост – гледане на градинка в дворното място, извършване на подобрения по жилищната сграда, отказ да даде ключ за входната врата, съответно да осигури достъп на останалите съсобственици до дворното място и къщата. Като приел, че ответникът не е допускал по никакъв начин останалите съсобственици да ползват общата вещ и същевременно ползвал същата по начин, показващ, че я счита за своя, съдът достигнал до извод, че в полза на И. Х. Б. е изтекла придобивна давност.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на материалноправните и процесуалноправни въпроси.
Липсва и противоречие на въззивното решение с представените с изложението о чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на състави на Върховния касационен съд.
В решение № 169 от 17.03.2006 год. по гр.дело № 754/2005 год. на ВКС, І г.о. е посочено, че извършването на необходимите за поддържането на вещта в добро състояние ремонтни работи обичайно се осъществява от ползващия тази вещ съсобственик, поради което не може да се възприеме като манифестиране на намерение за своене. В този случай, ползващият имота съсобственик не е противопоставил на останалите промяна в отношението си към имота и в намерението, с което е упражнявал фактическата власт върху него. В настоящия казус, обаче въззивният съд е приел, че ответникът И. Б. не само е живеел в къщата и е извършвал ремонтни работи в нея и е обработвал градината, но и не е допускал останалите съсобственици да влизат в имота, отказвайки да им даде ключ от единствения вход, с който е разполагало дворното място.
В решение № 1173 от 05.12.2008 год. по гр.дело № 4577/2007 год. на ВКС, І г.о. е било установено, че позоваващият се на придобивна давност сънаследник е владял имота за всички наследници, които заплащали и данъците върху своята идеална част, а доколкото е отстранил племенницата си от имота едва през 2004 год. след смъртта на брат си, оттогава до предявяването на иска не била изтекла 10-годишната придобивна давност.
Различна е фактическата обстановка, предмет и на решение № 238 от 11.04.2000 год. по гр.дело № 1031/1999 год. на ВКС, І г.о., където е било установено, че децата на покойната сестра на претендиращия придобиване на собствеността по давност сънаследник посещавали имота и демонстрирали наследствените си права, поради което имотът е запазил съсобствения си характер.
В решение № 1061 от 23.10.2008 год. по гр.дело № 4664/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. претендиращият изключителната собственост по давност сънаследник приживе на наследодателя извършил основен ремонт на къщата, но и двата процесни етажа от нея били ползвани от наследодателя и съпругата му до смъртта им и липсвали данни същият сънаследник да е упражнявал фактическа власт върху имота лично или чрез тях.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси се отнасят до хипотези, които се различават фактически от процесния случай и не е налице необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. За да е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му по чл.290 ГПК ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. По въпросите на придобивната давност има многобройна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд и разглеждането на настоящата касационна жалба би се оказало безполезно, защото засяга единствено производството по конкретните оплаквания за неправилност на въззивното решение и не би подпомогнало съдебната практика в смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30 от 09.02.2010 год. по в.гр.дело № 711/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх.№ 853 от 16.03.2010 год. на Ж. Х. Ч. и Р. Х. Т. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/