4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1190
С., 22.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1144 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Щ. Г., Ф. С. Ч., Г. С. П. и Н. С. П., чрез пълномощника им адвокат А. А.-Т., против решение № 223 от 13.07.2011 г., постановено по гр.д. № 266 описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 178/6.01.2011 г. по гр.д. № 2256/2010 г. на Районен съд-Благоевград за отхвърляне на предявения от Б. Щ. Г., Ф. С. Ч., Г. С. П. и Н. С. П. против [община] ревандикационен иск по отношение на описания поземлен имот, индивидуализиран по кадастрална карта и съставляващ пл. № *, кв.* с площ * кв.м. и пл. № * /идентичен с пл. № * по плана от 1955 г./, кв.* по плана на [населено място].
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва същата по същество, но не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са се позовали на обстоятелствата, релевантни за възстановяване на собствеността по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ, тъй като са твърдяли,че имотът от * кв.м. е отнет без законово основание. Макар ищците да са представили документ за собственост само за 250 кв.м., а претендират имот е от * кв.м., то с оглед разпоредбите на чл.3 ал.1 от ЗВСОНИ, че собствеността се възстановява на лицата, на които е отнета, е счетено, че това обстоятелство е ирелевантно за делото. За да се възстанови реално собствеността по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ отнет в нарушение на нормативни актове или без основание е необходимо да се установи съществува ли имота в параметрите,в които е отчужден, намира ли се в собственост на държавата и общината и заплатено ли е обезщетение при завземането на имота /чл.2 и чл.4 ЗВСОНИ/. В настоящия случай след проследяване на регулационния статут на имотите на Щ. Г., така както са записани по плана от 1922 г. е прието, че той е притежавал два имота – единия с № * е бил отреден в съсобственост с друг в един парцел, а втория е с № *., съответно по плана от 1976 г. записани са с № * и № *. И за двата имота, първия с площ от * кв.м., а вторият с площ от около * /*/ кв.м. е извършено валидно отчуждаване, съответно по З. и по З.. Имот № * е реституиран по З. по З. и др., а за другия ищците са пропуснали срока, като първоначално не са обжалвали мълчаливия отказ кмета да се произнесе, тъй като липсвали документи за отчуждаване, а след това са подали молба, след изтичане на преклузивния срок.
Имот № 1630 не подлежи на реституция по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ , тъй като е отчужден по З., съгласно който отчуждаването е за мероприятието, предвидено по плана, със самия план. Съставена е комисия за оценка, имота е оценен и има безспорни данни, че наследниците на Г. са получили обезщетение. Съществен елемент на реституцията е обезщетението да не е получено, дори и да има нарушение на нормативни актове, ако е получено обезщетение, то не се прилага чл.2 ал.2 ЗВСОНИ. Установено е, че бившия имот на наследници на Щ. Г. е бил отчужден и част от него реституирана. В състава на имот по КК с идентификатор * влизат и тези * кв.м., отчуждени по З., като за останалата част от имота няма данни да е отнета от наследници на Щ. Г., защото от целия притежаван от него имот от * кв.м., * кв.м. са в претендирания имот, а останалата част е реституирана и обозначена с отделен кадастрален номер /по данни на вещото лице/. Прието е, че ищците не са доказали собствеността си, поради което ревандикационният иск е неоснователен.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържат, че съдът е приел, че реда и начина на разглеждане на иска се поставя в зависимост от наличните предпоставки за уважаване претенция във връзка с чл.2 З., че е изпуснат срока за възстановяване на собствеността, тъй като е налице мълчалив отказ и той е следвало да бъде обжалван, че не е меродавно за уважаване на иска да е налице предвидената предпоставка от З. дали не е реализирано мероприятието, за което е отчужден имота, както и дали плана, по който е отчужден е приложен за този имот; че не е взето предвид, че обезщетение за това отчуждаване не е получавано, като решението му противоречи на приложената съдебна практика.
Решение № 825 от 21.01.2010 г. по гр.д. № 3527/2008 г., ВКС, І г.о. разглежда спор, касаещ приложение на регулационен план относно придаваемо място с оглед разпоредбите на § 6, ал.3 и § 8, ал.1 ПР ЗУТ и е неотносимо към настоящия спор, касаещ твърдение, че мероприятието, за което е отчужден имота не е реализирано, т.е. касае се за отчуждаване по улична регулация, а не по дворищна регулация.
Изводите на въззивния съд съответстват на тези по решение № 660 от 25.11.2009 г. по гр.д. № 1302/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., според което легитимацията за имоти, отчуждени за градоустройствени мероприятия срещу парично обезщетение се установява с административен акт за възстановяване правото на собственост.
Решение № 248 от 17.03.2009 г. по гр.д. № 375/2008 г., ВКС, І г.о. е постановено по спор, при който имота не е бил завзет за мероприятието по плана съгласно чл.74а, ал.1 З., а впоследствие е бил неправомерно отнет и се явява неотносимо към настоящия случай, в който съдът е приел, че е налице надлежно отчуждаване по силата на уличната регулация и заплатено обезщетение.
Практиката на ВАС е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което не следва да се обсъжда решение № 4450 от 3.04.2009 г. по адм.д. № 15625/2008 г. на ВАС.
В обобщение не е удостоверено наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е налице само формално и бланкетно позоваване, че касационното обжалване на въззивното решение е от значение и за точното прилагане на закона, тъй като чрез уеднаквяване на съдебната практика и задължителното съобразяване от решаващите съдилища с материалните законови норми, ще биват постановявани решения, съобразени изцяло със законовата норма, а не само с част от същата. Липсва формулиран правен въпрос, отговорът на който да налага тълкуване на правни норми или по който да липсва съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 от 13.07.2011 г., постановено по гр.д. № 266 описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: